Решение № 1081 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. К., чрез адв. Генчева като процесуален представител, против решение 395 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело 667/2023 г. по описа на Административен съд София област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора от съда не е отчетен допуснатия пропуск в оспорената заповед, в която липсва заповедна част за премахване на процесната постройка. Твърди, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като е с дата преди изтичане на определения срок за представяне на писмени бележки от страната. Касаторът оспорва и изводите на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което заповедта да се отмени или да се обяви нейната нищожност, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът кметът на община Ихтиман, чрез пълномощника си юрк. Грънчаров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Х. К. против заповед 549/20.04.2023 г. на кмета на община Ихтиман, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено Масивна постройка тип хале, разположена в ПИ 222, кв. 99 по плана на гр. Ихтиман да бъде премахната. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обосновава извод за безспорно установен незаконен строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, който предвид времето на изграждането му в периода март 2012 г. юли 2018 г. не е търпим, тъй като нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не са приложими за него. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ с оглед категорията на строежа. Доводите, че постройката е трета категория са неоснователни, тъй като същата няма характеристиките на строежите, посочени в чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Като съобразява заключението на съдебно-техническата експертиза и констатациите на вещото лице относно предназначението на халето за извършване на дейности по ремонт на автомобили, обема на сградата, техническите й параметри и възможния капацитет работни места до 50, е законосъобразен и обоснован изводът, че строежът е такъв от пета категория съобразно чл. 137, ал. 1, т. 5 , б. б ЗУТ. Неправилен обаче е изводът на съда, че заповедта отговаря на изискванията за форма и притежава изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. В случая преценката относно спазването на предвидените от т. 1 до т. 8 от цитираната разпоредба изисквания е извършена формално. От съда единствено е посочено, че заповедта на кмета на община Ихтиман е мотивирана, като са изложени фактическите и правни основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, административният акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Конкретното изявление на административния орган по същество намира израз в диспозитива на административния акт. За да се изпълни изискването по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, е необходимо от съдържанието на административния акт да може да се установи волята на административния орган и в какво се изразяват разпоредените задължения. Разпоредителната част е тази, която подлежи на изпълнение съгласно чл. 268 АПК, поради което липсата на такава е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 2 АПК. Действително в оспорената пред първоинстанционния съд заповед се съдържат фактическите и правни основания за издаването й, но липсва разпоредителна част. В изложените в акта мотиви административният орган разглежда констатирания строеж като незаконен предвид отсъствието на издадени за него строителни книжа и го определя като нетърпим с оглед времето на изграждането му след 2009 г. В случая няма нареждане за премахването на масивна постройка тип хале, като са описани само конкретните размери и разположението на строежа в ПИ 222, кв. 99 по плана на гр. Ихтиман, т. е. липсва същинското волеизявление, обосноваващо приложението на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Липсата на разпоредителна част обуславя невъзможност за изпълнение на заповедта след влизането й в сила. Пропуск от такъв характер в съдържанието на акта не може да бъде отстранен по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Отсъствието на волеизявление, че постройката подлежи на премахване като незаконен строеж сочи на съществено нарушение на издадената в писмена форма заповед досежно задължението, което се възлага на адресата съобразно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Определянето на срок за доброволно изпълнение и предупреждението, че след изтичането му ще се извърши принудително такова не може да замести липсващото нареждане в диспозитива на акта за премахването на сградата като незаконен строеж. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед съдържа всички изискуеми реквизити е незаконосъобразен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в смисъл на отмяна на оспорената заповед поради липса на разпоредителна част, представляваща съществено нарушение на изискванията за форма на основание чл. 146, т. 2 АПК. С оглед изхода на спора на касатора се дължат своевременно претендираните и доказани разноски, направени за двете инстанции в общ размер на 1080 лева, от които 80 лева внесени държавни такси и 1000 лева депозит за вещо лице, които следва да се възложат в тежест на община Ихтиман. Доказателства за заплащане на уговореното за първоинстанционното производство с договор за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г. адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева с ДДС, което следва да се внесе по посочена банкова сметка, не са представени. Искането за присъждането му е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение