Решение № 12675 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2016 г.

Решение № 12675 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Т. М. Т. за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на влязлото в сила решение № 1397 от 10.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3592/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят навежда доводи за нарушено право на защита, тъй като решението изцяло е базирано на правните изводи на първоинстанционния съд и приетата в това производство експертиза, което е довело до опорочаването на фактическите и правни изводи на касационната инстанция, предвид ограничаване правото на защита на молителя с оглед обосноваване на неговата процесуална теза през първата и съответно пред касационната инстанция. Ответникът - председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "ИПО" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и претендира присъждане на направените по делото разноски. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, по което е постановено решението, предмет на отмяната, е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Т. М. Т., в която са изложени съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Доказателства с касационната жалба не са представени. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 23.11.2015 г., за което касаторът е призован, като призовката е връчена на адв. Костов, пълномощник на Т. Т. на 22.04.2015 г. На проведеното съдебно заседание на 23.11.2015 г. касационната жалба е оставена без разглеждане като е указано на касатора да представи пълномощно на адв. Костов или лично да подпише жалбата. С определение от 25.11.2015 г. определението за оставяне на жалбата без движение е отменено и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2015 г., за която дата касаторът е редовно призован като призовката е връчена лично на адв. Костов. На проведено съдебно заседание на 07.12.2015 г. касаторът не се явява и не се представлява. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК урежда четири самостоятелни хипотези за отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участва или не е представлявана. В случая се твърди, че молителят вследствие нарушаване на процесуалните правила не участва в делото, тъй като не е редовно призоваван и не му е дадена възможност да се запознае с депозираната по делото експертиза. Тези твърдения са неоснователни. Касаторът е редовно призоваван чрез процесуалния му представител, поради което и не е бил лишен от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представляван. Освен това в касационното производство не са представени доказателства, от която и да е от страните и правото на защита не е нарушено. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно призоваването на Т. М. Т. в първоинстанционното производство и нарушаване на правото му на защита в това производство, изложени в искането за отмяна, са изложени и в касационната жалба срещу постановено от Административен съд С. - град решение и са обсъдени от касационната инстанция. За пълнота следва да се отбележи, че за всички съдебни заседания, проведени от първоинстанционния съд Танев е редовно призоваван чрез процесуалния му представител адв. Костов, който не се явява на нито едно от проведените по делото съдебни заседания. Твърденията, че е призоваван само процесуалния представител, но не и упълномощилото го лице, не обосновават допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата е посочен служебен адрес, а именно този на адв. Костов, а съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника, което в случая е спазено. Неоснователни са и доводите за неспазен срок за депозиране на заключението на назначената по делото експертиза и за невръчване на копие от нея на жалбоподателя. Заключението на вещото лице е депозирано в съда на 03.12.2014 г. и е прието в съдебно заседание, проведено на 11.12.2014 г., поради което е спазен срокът по чл. 199 ГПК. В този срок всяка една от страните може при желание да получи копие от заключението на вещото лице, представено по делото. От изложеното следва, че не са налице хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изхода на делото, направените искания за присъждане на разноски и на основание, чл. 8, ал. 3 вр. чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Т. М. Т. да заплати на Патентно ведомство сумата 500 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение и на "ИПО" ООД сумата 480 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,