Решение № 860 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2008 г.

Решение № 860 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнителни и е образувано въз основа на касационна жалба, подадена от министъра на п. против решението на дисциплинарния състав при К. на частните съдебни изпълнители от 14.07.2008 г. по д. д. № 7 по описа за 2008 г., с което не е наложено наказание на частен с. изпълнител С. Д. К. Д. Счита същото за постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което иска от настоящия съд да го отмени и като констатира, че е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на частния съдия изпълнител, да му наложи едно от предвидените в чл. 68 от Закона за частните съдебни изпълнителни /ЗЧСИ/ наказания. Претендира направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. В съдебно заседание -процесуалния представител на жалбоподателя поддържа изложеното по-горе искане и представя писмени бележки. Становището на представителя на К. на частните съдебни изпълнителни е, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Частният с. изпълнител- срещу когото е образувано настоящето производство-не се явява и не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение дисциплинарният състав при К. на частните съдебни изпълнителни-като е счел, че С. Д. К. Д. не е нарушила виновно служебните се задължения при връчване на съобщението до длъжника М. И. с изх. № 00167/10.01.2007 г. по изп. д. № 20067180400186/06 г. и с изх. № 00169/10.01.2007 г. по изп. д. № 20067180400189/06 г., както и че неспазването на три дневния срок по чл. 325а от ГПК за вдигане на наложената възбрана е оправдано с оглед висящата процедура по обжалване, както и че допуснатият пропуск във връзка с непосочване на задължителни реквизити по чл. 376, ал. 1 от ГПК (отм.)-дата, собственик и тежести, а освен това -и неспазването на изискването на чл. 389б ал. 1 от ГПК (отм.)за уведомяване на съпруга-недлъжник -не са съществени нарушения, не е наложил дисциплинарно наказание. Мотивирал се е и с липса на нарушаване на правата на страните в изпълнителния процес. Тезата на жалбоподателя е, че при безспорно констатирано извършване на нарушения -не може да не се наложи наказание. Изразява становището си, че законодателят е предвидил четири различни вида наказания-за да може да се определи подходящото за всеки случай. Счита, че при допускане на нарушение-винаги има вина и че в случая неправомерно наказващият орган, какъвто е дисциплинарният състав при К. на частните съдебни изпълнители-не е наложил наказание, като се е позовал на несъществуващ в закона критерий: липса на нарушаване на правата на страните в изпълнителния процес. Настоящият с. състав не споделя тезата на жалбоподателя. Съгласно чл. 67 от Закона за частните съдебни изпълнителни /ЗЧСИ/- частният с. изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и по устава на камарата. В случая -не са представени изпълнителните дела, по които са извършени спорните действия. Настоящият с. състав няма как да извърши справка-за датите, отбелязванията и последователността на предприетите действия, затова приема за спорни изложените правни изводи и за безспорни фактите, съдържащи се в изразените становища на страните по делото. Твърди се виновно неизпълнение на четири вида задължения по закон - 1. за редовно уведомяване на страната за предприето изпълнение по чл. 325, ал. 3 от ГПК (отм.), 2. за непосочване в изготвеното обявление за публична продан на изискуемите се съгласно чл. 376 от ГПК (отм.) реквизити- собственик на имот, дали имота е ипотекиран и дата на извършване, 3. за неспазване на 3-дневния срок по чл. 325а за вдигане на наложена възбрана по отношение на имотите на длъжниците И. Ф. и М. И., както и 4.за уведомяване на съпругата-недлъжник за предприетото изпълнение, съгласно чл. 389б ал. 1 от ГПК (отм.) Относно първото, настоящият с. състав споделя извода на дисциплинарния състав за липса на виновно извършено нарушение. Фактите и съображенията са следните: Изп. д. № 20067180400186/06 г./докато се е водило от държавен с. изпълнител е било под № 1051/31.01.2006 г./е образувано по молба на "Прокредитбанк" АД, въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2006 г. по гр. д. № 6191/2005 г. издаден срещу М. И. и Й. Ф. за сумата от 4 064.29 лв. По делото е била вписана възбрана върху имот на М. И., находящ се в гр. В. ул. "Х. Шкорпил" № 21,за което той е бил уведомен на 22.02.2006 г. По изпълнителното делото е постъпила молба от И. Ж. за конституиране като взискател/по силата на сключен договор за цесия за вземането на "Прокредитбанк" /. На М. И. е било изпратено уведомление за това с изх. № 0* от 10.01.2007 г. на посочения адрес/на който същия вече е получавал съобщения/, което се е върнало с отбелязване от 18.01.2007 г. " Многократно посещавах адреса, но М. И. не беше намерен". С резолюция от същата дата- частният с. изпълнител е приел така извършеното уведомяване за редовно на основание чл. 51, ал. 2 от ГПК /отм/. Принципът, установен в закона е за лично уведомяване на страната. Ненамирането й на адреса, обаче не може да бъде пречка за извършване на съответните процесуални действия, поради което законодателят е предвидил различи възможности-за връчване на съобщението на лице от домашните, на съсед, на пълномощник-съответно при спазването на съответната процедура. В случаите, когато страната е променила адреса си, който е съобщила по делото-нейно е задължението да уведоми за новия адрес. При неизпълнение на това законоустановено задължение-тя се приема за редовно уведомена. В случая -съдия-изпълнителят е приел уведомяването за редовно-без да е извършил справки за настоящия и постоянния адрес на лицето. Вината за неизпълнение на едно задължение-винаги се преценя с оглед конкретните обстоятелства. В случая- при положение, че лицето многократно е търсено на посочения от него адрес и нито веднъж не е намерено, факта, че съобщението, за което е търсено-че е конституиран по изпълнителното дело нов взискател въз основа на извършена цесия-вече е му е било известно/по делото цесионерът е представил подписано от М. И. съобщение за извършената цесия/, както и обстоятелството, че в подавани от него жалби-той е признал, че е бил уведомен за това действие, мотивират настоящият състав да приеме, че предприетото от съдия изпълнителя действие за приемане за редовно на уведомяване -без да е извършена справка за настоящия и постоянния адрес на лицето, не може да се счете за виновно неизпълнение на задължение си по закона по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ. Идентична е хипотезата и идентични са доводите на съда за уведомяването за това, че е конституиран по изпълнителното дело нов взискател въз основа на извършена цесия на същия длъжник М. И. с изх. № 00169/10.01.2007 г. по изп. д. № 20067180400189/06 г. /Това изпълнително дело се е водило от държавен с. изпълнител под № 2239/4.07.2005 г./е образувано по молба на "Д" ООД, въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2004 г. по т. д. № 2221/2004 г. на ВОС, издаден срещу М. И. за сумата от 10 948.93 лв. По него също е вписана възбрана върху имот, находящ се в гр. В. ул. "Х. Шкорпил" № 21, за което той е бил уведомен. Насрочена е публична продан от 8.01.2007 г. до 8.02.2007 г., с отваряне на наддавателните предложения на 9.02.2007 г. -9часа, във връзка с което и е второто твърдение за неизпълнение, изразяващо се в непосочване на дата в изготвеното обявление за публична продан, собственик на имот и това че е ипотекиран. Вярно е че това са реквизити, които са изискуеми съгласно чл. 376 от ГПК (отм.) . Непосочването им обаче не е съществено нарушение, първо -тъй като те не са пряко свързани с описанието на имота/и сама по себе си липсата им не би могла да повлияе на извършването на публичната продан/ и второ-защото на евентуалните купувачи е била дадена възможност да се запознаят с всички книжа, като по този начин те са имали възможност да получат информация и за тези обстоятелства. Следва да се има пред вид, че това действие е било обжалвано пред съд и в хода на обжалването-съдът също не е преценил липсата на тези реквизити като съществено нарушение на закона. От значение е и факта, че вписаните в имотния регистър тежести се считат известни на третите лица и че ипотекарните кредитори са били уведомени, че се считат присъединени по право в производството. Относно третото твърдение за неизпълнение, изразяващо се неспазване на 3-дневния срок по чл. 325а за вдигане на наложена възбрана по отношение на имота на длъжника М. И. по изп. д. № 20067180400186/06 г.: На 15.02.2007 г. - Иван Ж. в качеството си на взискател е поискал прекратяване на изпълнителното производство, което искане-на същата дата е било уважено от частния изпълнител, на основание чл. 330, ал. 1 б. "б"от ГПК (отм.). Възбраната е вдигната шест месеца по-късно, на 24.08.2007 г. Междувременно - предмет на обжалване пред съда е било както конституирането на И. Ж. като взискател, така и действието на съдия-изпълнителя по присъединяването на изп. д. № 20067180400186/06г към изп. д. № 20067180400189/06 г. Евентуалната отмяна на конституирането-би довела до отпадане с обратна сила и на последващото действие по прекратяване на производството, поради което забавянето на вдигането на наложената възбрана по изп. д. № 20067180400186/06 г. се явява оправдана и логична. Оправдано- с оглед наличните доказателства е и неуведомяването на съпругата-недлъжник за предприетото изпълнение. Разпоредбата на 389б ал. 1 от ГПК (отм.)намира приложение когато изпълнението се насочва относно имущество, което е съпружеска имуществена общност. В случая - е било ясно /въз основа на приложен вписан протокол от съдебна делба на наследствено имущество/, че възбраненият имот е наследствен на длъжника и като такъв не е в режим на общност. С оглед на гореизложеното, настоящият с. състав приема за правилен извода на дисциплинарният състав при К. на частните съдебни изпълнителни, че гореописаните действия на частен съдия изпълнител С. Д. К. - Д. не могат да се квалифицират като виновно неизпълнение на вменените й по закон задължения. Доколкото е допуснато формално неизпълнение- то не е виновно, а е обусловено от обективни причини. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което винаги следва да се вземат пред вид всички факти, имащи значение за случая и свързани главно с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, поведението на подлежащия на наказание, цялостната му професионална дейност. В този смисъл -от значение е и факта, на който се е позовал дисциплинарния орган- липса на допуснато нарушение на правата и интресите на страните в изпълнителния процес. В този смисъл е и установения в чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение