Решение № 14265 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 492/2016 г.

Решение № 14265 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 492/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област С. срещу решение № 7029/16.11.2015 г. по адм. д. № 8883/2015 г. на АССГ, 29 състав. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че наемното правоотношение със С. Ц. К. е прекратено поради изтичане на срока на договора, а към датата на издаване на процесната заповед е изтекъл и максималният законов срок за отдаване под наем на имоти - частна държавна собственост, който е 10-годишен. Възразява, че на писмо на К. рег. № 2467/24.03.2014 г. за пренастаняване във ведомствено жилище е отговорено с писмо № ЖИ-16368 от 06.06.2014 г., с което искането е отказано. Моли да бъде отменено решението на съда и бъде отхвърлена жалбата на С. К. Ответникът по жалбата - С. Ц. К., редовно призована, се представлява от адв. А. Моли да се остави касационната жалба без уважение. Решението е правилно и обосновано. Претендира за разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за основателност на касационната жалба. Жалбоподателката е подала заявление по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 87/05.11.2010 г.), на 24.03.2014 г., т. е. три години след определения в закона срок. Това нейно искане е разгледано и с писмо от 06.06.2014 г. е постановен отказ. Писмото е получено лично от К., не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно към датата на издаване на заповедта - 22.05.2015 г. производството по § 65 от закона е приключило. Представените доказателства по делото установяват собствеността и вида на имота. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е сезиран с жалба на С. Ц. К. срещу Заповед № РД-15-087/22.05.2015 г., издадена от Областния управител на област С., с която на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е наредено изземването от жалбоподателката на недвижим имот - частна държавна собственост, управляван от ДП Национална компания "Железопътна инфраструктура", представляващ ап. № 1, находящ се в гр. С., район "И.", поради това, че К. държи имота без правно основание. Съдът е отменил обжалваната заповед. Приел е, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС се извеждат двете основни предпоставки, обуславящи издаването на заповед за изземване. Първата предпоставка е имотът да е държавна собственост и на второ място имотът да се владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. С. К. се е възползвала от възможността да подаде заявление за пожизненото ползване на апартамента при условията на § 65 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост. Съдът е приел, че липсват доказателства, по това заявление да е налице произнасяне от компетентния орган - ръководителя на съответното ведомство и не е ясно дали административното производство по молбата и е приключило с влязъл в сила административен акт. То е преюдициално по отношение на изземването на процесния имот. Като е издал заповедта за изземване на имота, без да събере доказателства относно преписката по заявлението по § 65 от ПЗР на ЗДС, образувана относно правото на пожизнено ползване на имота на жалбоподателката, областният управител е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това съдът е посочил, че от представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, посоченият в заповедта недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. С., р-н "И.", ул. "5002", е един от имотите, описан в представения по делото Акт за публична държавна собственост № 07785/19.08.2011 г. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед за настаняване № 45 от 24.04.1989 г. на началник ЖП Управление - С., на основание чл. 3 и чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Закона за наемните отношения (отм.), чл. 3, ал. 2 от Наредбата за разпределение и продажба на жилища и Правилника за разпределение и настаняване във ведомствения жилищен фонд на СО "Б." (отм.) е настанена С. Ц. К. на длъжност "вагоноописвач" при гара "И." с четиричленното й семейство във ведомствен апартамент, находящ се на адрес: гара И., приемното здание, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения. Между жалбоподателката и Национална компания "Железопътна инфраструктура" е сключен договор за наем - от 01.04.2009 г. със срок на действие 5 години. С писмо изх. № ЖИ-16368/06.06.2014 г. на генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура", жалбоподателката е уведомена във връзка с подадена от нея молба, вх. № 2457/24.03.2014 г. за пренастаняване в наетото ведомствено жилище, че тъй като не отговаря на условията на чл. 22 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) - не е в трудови правоотношения с държавното предприятие, не съществува правна възможност да бъде пренастанена във ведомственото жилище. Писмото, видно от известие за доставяне - обратна разписка, е получено от К. на 12.06.2014 г. Представените по делото доказателства установяват, че към датата на издаване на процесната заповед за изземване на държавното жилище, срокът за на договора е изтекъл. В жалбата си до съда К. е посочила, че се е позовала на правата си по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, но по повод на молбата и е била издадена процесната заповед за изземване на жилището. Посочените твърдения не отговарят на фактите по делото и на представените доказателства. Представено е писмо изх. № 2457/24.03.2014 г. на Генералния директор на ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура", с което е отговорено на писмо № ЖИ-16368/06.06.2014 г на К., че липсват правни основания същата да се ползва от правата по § 65 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост, поради това че трудовото и правоотношение с "БДЖ-ТП" ЕООД е прекратено. Тя лично е уведомена за отговора на 12.06.2014 г. и не е представила доказателства, че отказът е бил обжалван от нея. В това писмо е дадено едномесечен срок за освобождаване на жилището. Неоснователно е възражението на К., че договорът и е продължен, предвид разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Изрично в договора и е вписан срок на действие на договора - 5 г., а в чл. 21, ал. 1 от договора е уговорено, че продължаването му може да стане по взаимно съгласие на страните при сключване на допълнително споразумение. Поради липсата на такова споразумение, договорът се счита прекратен с изтичане на срока му. Доказателствата по делото установяват идентичност на наетото жилище и описаното в АДС. В този смисъл областният управител е изискал допълнително доказателства за изясняване на идентичността на наетия и подлежащия на изземване имот и такива са били представени по делото. От изложеното следва, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Необосновани са изводите на съда, че към издаване на процесната заповед не е приключило административното производство по молбата на К., основана на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Молбата й е била разгледана и преценена като неоснователна. При липсата на данни да е обжалван отказът и да е бил отменен, следва да се приеме, че административният орган се е произнесъл с влязъл в сила индивидуален административен акт по молбата й. Видно от данните по делото, договорът за наем е прекратен поради изтичане на срока на договора, не е бил продължен по взаимно съгласие на страните. По посочените съображения издадената заповед за изземване на държавното жилище е законосъобразна. Решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата на С. К. срещу заповед Заповед № РД-15-087/22.05.2015 г., издадена от областния управител на област С. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,