Решение № 424 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1446/2012 г.

Решение № 424 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1446/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Д. Д. Атакува се решение № 332 от 12.03.12 г., постановено по ВНОХД № 6025/11 г. по описа на Софийски градски съд. Със същото е потвърдена присъда № 18 от 22.06.11 г. по НОХД № 5818/10 г. на Софийски районен съд. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се да се възобнови производството, да се отменят решението и присъдата и делото да се върне за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание на основанието и доводите, залегнали в него. Конституираният по делата граждански ищец П. Д. изразява становище искането да се остави без уважение. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение, за което излага своите доводи. Върховният касационен съд, като взе предвид посочените основание и доводи, постановените съдебни актове и становището на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда осъденият Д. е признат за виновен в това, че на 15.02.09 г. в [населено място], с цел да се набави имотна облага, възбудил у П. Д. заблуждение, че му е необходима парична сума за лечение, с което му причинил имотна вреда в размер на 5 000.00 лв., поради което и на осн. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода. Осъден е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на пострадалия сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените на същия имуществени вреди. С присъдата съдът е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 165/05 г. по описа на РС -гр. Стара Загора. Произнесъл се е по типа затворническо общежитие, първоначалния режим за изтърпяване на наказанията и държавната такса. С атакуваното решение първоинстанционният акт е потвърден. С жалбата се твърди, че не е налице субективният елемент от състава на престъплението по чл. 209 НК, тъй като се касае до даден заем между познати лица. Липсва изначалното намерение въобще да не се връща инкриминираната сума, съответно е реализирана "гражданска измама". С жалбата не се атакува доказателствената дейност на съда и приетите за установени фактически обстоятелства. Последните изцяло насочват към измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, а не до гражданскоправна забава за връщане на взет заем. Касаторът и пострадалият се познават, но не са поддържали контакти от 2007 г. до 2009 г. Поисканият "заем" е мотивиран с необходимост от спешно лечение на майката на осъдения, от каквото тя не се е нуждаела. Определеният двумесечен срок за връщане на сумата не е спазен. След това осъденият е започнал да избягва контактите с пострадалия, сменил е телефонния си номер. Започнал е заплахи срещу имуществото, живота и здравето на пострадалия и негови близки. Тези факти изцяло покриват критериите за наличието на субективния елемент от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК и изключват нормална гражданскоправна сделка между познати и обективна забава за връщане на дължимото. Ето защо, присъдата е законосъобразна и не са налице обстоятелства за реализиране на правомощията на ВКС за възобновяване на делото. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,