Решение № 14765 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2009 г.
ВАСVI отделение04.12.2009 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 2.02.2009 г. по адм. дело № 02645/2006 г. на Софийски градски съд, адм. колегия, III "з" състав, и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Екатерина Любенова Тамакярска от гр. Кюстендил срещу експертно решение № 0106 от 2.02.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14765 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), подадена от нейния представител по закон д-р К. Райчев, директор, срещу решението от 2.02.2009 г. по адм. дело № 02645/2006 г. на Софийски градски съд, адм. колегия, III "з" състав. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК. В титулната й част е посочено, че се подава от директора на НЕЛК. Подписана е от същото длъжностно лице. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в случая е допусната техническа грешка. Страна в производството по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) е Националната експертна лекарска комисия, поради което срещу неблагоприятното за тази страна съдебно решение може да бъде подадена касационна жалба, но от нея (от НЕЛК), а не от директора, който не е бил страна по делото. Но според чл. 25, ал. 2 ЗЗ директорът представлява НЕЛК, поради което процесната касационна жалба следва да бъде приета за касационна жалба на НЕЛК, подадена от нейния директор като процесуален представител по закон, т. е. касае се за касационна жалба, подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Тя е насочена срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество обаче тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Софийският градски съд е отменил решение № 0106 от 2.02.2006 г. на НЕЛК, с което е било отменено експертно решение № 2850 от 11.10.2004 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) по общи заболявания при МБАЛ "Д-р Н. Василев" АД, гр. Кюстендил, в частта по оценката и е определена трайно намалена работоспособност 64 % по Наредбата за експертизата на работоспособността (при чието действие е било издадено решението на ТЕЛК) и 56 % по Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (при чието действие е било издадено това решение на НЕЛК) на Екатерина Любенова Тамакярска от гр. Кюстендил. За да постанови този резултат Софийският градски съд е възприел становищата: а) на вещото лице д-р Боньо Тодоров Бонев (ортопед), че "с експертно решение № 0598/0050 от 30.03.1999 г. ТЕЛК е установила коксартроза с контрактура (обездвижване) и на двете тазобедрени стави, а 4 години по-късно в ЕР № 2850 от 11.10.2004 г. същата ТЕЛК приема, че лявостранната коксартроза - без функционален дефицит, т. е. със запазени движения, а това е практически невъзможно, тъй като коксартрозата като заболяване има прогресивен ход на развитие и в годините състоянието на тазобедрената става, независимо от провежданото лечение, не може да се подобри, а се влошава" и че в процентно отношение намалената работоспособност на Екатерина Любенова Тамакярска е 50 % по ч. I, раздел IХ, т. 1.1. за тежка коксартроза на дясната тазобедрена става, на която е било извършено ендопротезиране (смяна на ставата с изкуствена), още 20 % по ч. I, р. IХ, т. 22.3. за скъсяването на десния долен крайник с 5 см. и още 20 % по ч. I, р. IХ, т. 17.2. за лявостранна коксартроза с ограничения на движенията от средна степен, б) на вещото лице д-р Николай Иванов Стойчев (кардиолог), че "Екатерина Любенова Тамакярска към датата на ЕР на НЕЛК - 2.02.2006 г. - е страдала от АХ II ст. тежка степен, сърдечна форма, за което по ч. IV, р. VI, т. 2 се определят 30 % ТНР", и в) на трите вещи лица по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, че "крайният процент ТНР към датата на експертното решение на НЕЛК - 2.02.2006 г. - е 64 %" (по НМЕР). Решението на Софийски градски съд е неправилно. На първо място разликата в крайния процент трайно намалена работоспособност (ТНР) на освидетелстваното лице е обусловена от различно определени проценти по отделните заболявания, за които заболявания иначе и ТЕЛК, и НЕЛК, и вещите лица в производството пред Софийски градски съд, са единодушни, че съществуват и определят процентите ТНР по едни и същи отправни точки по Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР - сега отменена), респ. по Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). Впрочем в степента на трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице, определена от ТЕЛК и тази, определена от НЕЛК, разлика няма и тя е 64 % по НЕР и 56 % по НМЕР. А разликата в степента ТНР, определена от НЕЛК и тази, определена от вещите лица, се дължи на две обстоятелства: а) НЕЛК приема, че освидетелстваното лице страда и от лявостранна коксартроза (на тазобедрена става), но без функционален дефицит, поради което не определя ТНР, а вещото лице д-р Боньо Тодоров Бонев е изразил становище, че констатираният от ТЕЛК през 1999 г. функционален дефицит (контрактура или обездвижване) е невъзможно да е преодолян поради характера на това заболяване, т. е. имплицитно приема наличие на функционален дефицит, поради което определя допълнително 20 % ТНР по ч. I, р. IХ, т. 17.2 НМЕР; б) към най-високият процент
ТНР, определен от нея, НЕЛК е прибавила 10 % от сбора на процентите на останалите увреждания, а вещите лица, към най-високият процент (също 50) ТНР, определен от тях, са прибавили 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Софийски градски съд е възприел безкритично както заключението на в. л. д-р Боньо Тодоров Бонев, в което изрично е посочено, че се изготвя само по наличните по делото документи (т. е. без личен преглед на освидетелстваното лице), така и общия краен извод по комплексната съдебно-медицинска експертиза, а това нарушение е довело до необоснованост на постановеното от него решение. В оспореното от Екатерина Любенова Тамакярска ЕР № 0106 от 2.02.2006 г. на НЕЛК (също) изрично е посочено, че се издава след преглед на освидетелстваното лице. А щом като при този преглед не е установен функционален дефицит в резултат на лявостранната коксартроза, не е допустимо само въз основа на изразеното от в. л. д-р Боньо Тодоров Бонев становище, че това е невъзможно поради прогресиращия характер на заболяването, съдът да приеме, че изводът на НЕЛК за липса на функционален дефицит е незаконосъобразен. Недопустимо е също така съдът да не поиска вещите лица да изложат аргументи защо считат, че при определянето на общата оценка на трайно намалената работоспособност към най-високият процент
следва да бъдат добавени 20, а не 10 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Това нарушение също има за последица необоснованост на съдебното решение. На второ място настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за основателен доводът в касационната жалба, че дори да бъде приета предложената от вещите лица 64 % ТНР, тя няма да да се отрази в статута на освидетелстваното лице, защото и тази степен на ТНР, и приетата от НЕЛК (56 % по НМЕР) попадат в една група за определяне размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване - от 50 % до 71 %. В този смисъл е и константната вече съдебна практика (освен цитираните в касационната жалба решения виж и по-новите реш. № 4219 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 40 от 2009 г., реш. № 4387 от 2.04.2009 г. по адм. д. № 15308 от 2008 г., реш. № 5446 от 27.04.2009 г., всичките на ВАС - VI отд.). Отмененото от НЕЛК решение на ТЕЛК е било издадено 2004 г., решението на НЕЛК е от 2.02.2006 г., а определеният с тях срок на инвалидност е изтекъл на 1.10.2007 г. Прецизиране на точния процент ТНР на освидетелстваното лице, ако такова прецизиране е необходимо, следва да бъде направено при новото освидетелстване. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Екатерина Любенова Тамакярска срещу ЕР на НЕЛК се отхвърли като неоснователна.