Решение № 5650 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2019 г.

Решение № 5650 от 15.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Кюстендил, против решение № 42 от 20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 565/2018 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата. Ответникът – М. М., счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - Е. Р., счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът – "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор, счита касационната жалба за основателна. Претендира направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е отменил по жалба на М. М. отказ на кмета на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-00-4020/28.11.2018 г., да извърши административна услуга по нейно искане за издаване на удостоверителен документ по заявление с вх. № 94-00-4020/15.11.2018 г. и преписката е изпратена на кмета на общината за извършване на административната услуга, в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че кметът на Община Кюстендил е отказал извършване на административна услуга, изразяваща се в издаване на удостоверителен документ, от който да е видно, въз основа на семейните регистри за периода 1947 - 1968 г., съхранявани в архива на общината, до коя година са живели наематели в сграда, намираща се в [населено място], [адрес], УПИ XXVI, кв. 294 по плана на гр. Кюстендил и в кой момент сградата е предоставена на Санитарно-курортен комплекс (СКК) в оперативно управление. Съдът е приел, че в случая исканата услуга в законовия срок не е извършена, спрямо лице с установен правен интерес, с оглед приложените писмени доказателства. Административният съд е обосновал извод, че обстоятелствата дали М. разполага с документ за правото на собственост и доказателства, че упражнява фактическа власт върху имота следва да са предмет на установяване в охранителното производство по чл. 587 от ГПК, което се осъществява пред съответния нотариус, а не пред кмета на общината. Изложил е аргументи, че в компетенциите на нотариуса е, след като се убеди въз основа на наличните писмени доказателства и разпит на трима свидетели, в правото на собственост на молителя и съответно да издаде или не нотариален акт за това. С оглед на така приетото, първостепенният съд е отменил отказа на кмета на Община Кюстендил да извърши административна услуга по искане за издаване на удостоверителен документ по заявление на М. М. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че обжалваният отказ е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен, а преписката върната за осъществяване на поисканата услуга. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК. Административният орган следва да извърши исканата от М. услуга, като лице с установен правен интерес, според приложените писмени доказателства. Обосновани са изводите на съда, че административният орган е длъжен да издаде искания документ, като удостовери съществуващите данни за имота, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването му, както е направил по същество с оспореното писмо изх. № 94-00-4020 от 28.11.2018 г. Съгласно § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК е налице отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК. Административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение в което, въз основа на семейните регистри за периода 1947 - 1968 г., съхранявани в архива на Община Кюстендил, да е видно до коя година са живели наематели в тази сграда и в кой момент е предоставена на СКК - гр. Кюстендил в оперативно управление. Административният орган вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които той счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Така неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. С оглед изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение