Решение № 5288 от 26.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на ректора на Техническия университет (ТУ) - Варна срещу Решение 1258 от 05.10.2023 г. на Административен съд (АС) Варна по административно дело 1462/2023 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на ректора на ТУ Варна срещу Решение 16-20 от 17.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014 2020 (ОПНОИР), с което на ТУ Варна е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор 122 от 09.06.2020 г. с ДЗЗД Консорциум плант строй ООД, за нередности за нарушение на чл. 107, т. 2, б. а от Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и за нарушение на чл. 121, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирани по т. 14 и по т. 16 във вр. с т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател ректорът на Техническия университет Варна счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на решението. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014 2020, счита жалбата за неоснователна. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения. Обжалваното съдебно решение е недопустимо. Производството пред АС - Варна, приключило с оспореното решение, е било образувано по жалба на ректора на ТУ - Варна срещу Решение 16-20 от 17.05.2023 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР, с което на ТУ Варна е определена финансова корекция. В хода на първоинстанционното производство, с Определение 2102 от 25.07.2023 г., първоинстанционният съд е конституирал страните по делото. Като жалбоподател е конституиран ректорът на ТУ Варна. За насроченото на 20.09.2023 г. съдебно заседание е призован ректорът на ТУ Варна. Той е посочен като жалбоподател в протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание В постановеното по делото съдебно решение, АС Варна е посочил, че е сезиран с жалба от ректора на ТУ - Варна. На последния е връчено и съобщението за постановеното по делото решение. В производството пред АС Варна е било оспорено Решение 16-20 от 17.05.2023 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР, с което на ТУ Варна е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор 122 от 09.06.2020 г. с ДЗЗД Консорциум плант строй ООД, за нередности за нарушение на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, както и за нарушение на чл. 121, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирани по т. 14 и по т. 16 във вр. с т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предвид посоченото ТУ - Варна, в качеството му на субект, за който административният акт е неблагоприятен, е разполагал с право да го обжалва. В жалбата, с която е бил сезиран АС - Варна, е посочено, че тя е подадена от ректора на ТУ - Варна. Видно обаче от съдържанието на жалбата, предвид посочения в нея термин ни е наложена финансова корекция не е ясно кое според жалбоподателя е засегнатото от акта лице. Предвид констатираното противоречие жалбата не е отговаряла на изискването на чл. 150, ал. 1, т. 4 АПК, а именно не е било безспорно от кого е бил сезиран съдът. Съдът е следвало да остави жалбата без движение, за отстраняване на посочената нередовност, а не да насрочва делото в открито съдебно заседание и да постановява решение по него. Ако след отстраняване на констатираната нередовност съдът бъде сезиран с редовна жалба от ТУ - Варна, следва именно посоченият жалбоподател да бъде конституиран и призован за насроченото по делото открито съдебно заседание, а то следва да се проведе с участието на надлежно конституирана страна. При така установеното настоящият състав намира, че производството пред АС - Варна е проведено по нередовна жалба. Предвид посоченото решението се явява недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на АС - Варна, за ново разглеждане от друг състав, който следва да остави жалбата без движение за отстраняване на констатираната по нея нередовност. При евентуалното й отстраняване съдът следва да конституира страните по делото и да проведе откритото съдебно заседание с участието на надлежно конституираните страни. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационните жалби доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение