Решение № 4860 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2016 г.

Решение № 4860 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на заместник директора на ТД на НАП - П., представен от юрисконсулт З. Х., срещу решение № 43/15.02.2016 г. на Административен съд С. по административно дело № 287/2015 г., с което е отменена заповед № 143051-Г-153584/21.03.2015 г. на заместник директора на ТД на НАП - П.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Е. 2002" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд С. заповед по отношение на "Е. 2002" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект за стопанисвания от него хотел "Елица" в к. к. П. и е забранен достъпа до него за срок от 1 месец. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 1.02.2015 г. на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане с карта чрез ПОС терминал за извършена продажба на услуга. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването й са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Като процесуално нарушение е възприета липсата на срок на мерките в разпоредителната част на акта в привръзка със задължението на административния орган по чл. 35 АПК. Според съда порок на формата на заповедта е наличието на противоречиви мотиви - по отбелязването в протокол за извършена проверка № 0203843/3.02.2015 г. в стопанисвания от "Е. 2002" ООД обект не са издавани фискални бонове при извършени плащания с карти през ПОС терминал на 27.12.2014 г., 1.02.2015 г., 2.02.2015 г. и 3.02.2015 г., а по заповедта нарушението било от 1.02.2015 г. за извършено плащане на сумата 205.60 лева чрез ПОС терминал. В обхвата на контрола по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съдебен състав възприе недопустимостта на първоинстанционното решение. Отнесеният пред АС С. спор не е подсъден на този съд, а на Административен съд П.. Администрацията, към която се числи органът, издал оспорения административен акт, няма териториална структура в района на Административен съд С. /в който район е седалището на жалбоподателя/. При действието на чл. 6, ал. 1 ЗНАП териториални структури на Националната агенция за приходите са териториалните дирекции. В структурата на Националната агенция за приходите, одобрена от УС на НАП в съответствие с чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП с решение № РМФ - 286/19.12.2009 г., са обособени 5 териториални дирекции на мястото на съществуващите дотогава 28, като териториалният обхват на ТД на НАП П. включва област С.. Затова и е неприложимо правилото на чл. 133, ал. 1 АПК за разпределяне на делата по оспорване на индивидуални административни актове между административните съдилища, а е относимо това по чл. 133, ал. 2, т. 2 АПК - спорът е подсъден на административния съд в седалището на органа, издал оспорения акт, щом няма териториална структура в района, в който е седалището на жалбоподателя. Местната подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на съдебно производство /вж. чл. 134, ал. 2 АПК/. Постановеното при отсъствието й решение е недопустимо. В контекста на горното е дължимо обезсилване на обжалваното решение и изпращане на делото на компетентния съд - Административен съд П.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение