Решение № 3036 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2020 г.

Решение № 3036 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Р. Янакиева и Д. Атанасов, подадени чрез процесуалния им представител адв. П. Ахмаков, срещу решение № 34 от 24.08.2020 г., постановено по адм. дело № 352/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което са отхвърлени жалбите на Р. Янакиева и на Н. Николов против заповед № 185/09.05.2019 г. на кмета на община Ветово, с която е наредено Янакиева и Атанасов премахване на незаконен строеж: "Жилищна сграда" в УПИ ХIV-1587, кв. 86 по плана на град Ветово. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Ветово да бъде отменена. Ответниците - кметът на община Ветово и Н. Николов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото и настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на Д. Атанасов е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват съдебния акт имат страните по делото, за които този акт е неблагоприятен. В случая касаторът Атанасов няма качеството на жалбоподател в производството пред първата съдебна инстанция, поради което оспореното решение не засяга негативно неговата правна сфера. Ето защо същият няма правен интерес да оспори постановения съдебен акт. Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК се отнася за лица, които не са участвали в разглеждане на делото и в случая е неприложима. По тези съображения касационната жалба на Атанасов следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба, подадена от Р. Янакиева, против решението на Административен съд – Русе в частта, в която жалбата на Н. Николов против заповедта на кмета на община Ветово е отхвърлена, също е недопустима. Решението в тази част не е неблагоприятно за Янакиева, поради което същата няма правен интерес от неговото оспорване (арг. чл. 210, ал. 1 АПК). Ето защо касационната жалба на Янакиева против съдебния акт в посочената част също следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в посочената част да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба на Р. Янакиева е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в посочената част е неблагоприятен. Като прецени служебно валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Решението е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на Д. Атанасов като заинтересувана страна. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и жалбоподателят, адресат на акта, посочен в разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересувани страни в съдебното производство. В случая Атанасов, въпреки че е адресат на заповедта за премахване на строежа, не е упражнил правото си на жалба против този акт, поради което няма качеството на жалбоподател в първоинстанционното производство и съответно не е легитимиран да участва като заинтересувана страна в производството по оспорване на заповедта. Поради това решението по отношение на Атанасов следва да бъда обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Разгледана по същество, касационната жалба на Янакиева е неоснователна: Решението на Административен съд – Русе в частта, в която жалбата на Янакиева против заповедта на кмета на община Ветово е отхвърлена, е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 2/04.04.2019 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателката, като й е осигурена възможност да подаде възражения. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на страната не е нарушено, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж – жилищна сграда, изградена на етап груб строеж, представляваща тухлена зидария и покрив, разположен в югозападната част на УПИ ХIV-1587, кв. 86 по плана на град Ветово, с посочени в окомерната скица към констативния акт размери. Строежът е от пета категория и е изграден през 2017 г. без разрешение за строеж и без строителни книжа от жалбоподателката Янакиева и от Д. Атанасов. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2017 г. съгласно становището на извършителя, строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилна и се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип за ненамеса. В случая правото на жалбоподателката на жилище не е нарушено. Сградата, описана в заповедта, е в груб строеж и не може да се ползва за жилищни нужди. Освен това същата не представлява единствено жилище на жалбоподателката и семейството й. По делото е установено, че Янакиева и непълнолетните й деца обитават масивна жилищна сграда в съседен имот (изявления в съдебно заседение на 13.08.2020 г.), а доказателства в друг смисъл не са ангажирани. Условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията също са изпълнени. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани текста- засягането на интересите на жалбоподателката е предвидено в закона, който регламентира премахване на строежи, изградени без строителни книжа и в противоречие с предвиждането на ПУП, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие с целта по ал. 2 на чл. 8 от конвенцията, насочена е към охрана на здравето на обитателите, в случая на жалбоподателката и нейното семейство, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. В този смисъл следва да се посочи, че разрешителният режим за строежи е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което законът въвежда мярката за премахването им. По изложените съображения в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, а доводите на касационната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателката и на събраните доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение в частта, в която жалбата на Р. Янакиева против заповед № 185/09.05.2019 г. на кмета на община Ветово е отхвърлена. Решението в посочената част е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,