Решение № 7467 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2014 г.

Решение № 7467 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Живко Рангелов Плачков от с. Сливово, общ. Средец, обл. Бургас, срещу Решение № 601 от 5.02.2014 г., постановено по адм. дело № 201/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2289 от 29.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират разноските по делото. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност съгл. чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Живко Рангелов Плачков против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-020-6500/2289 от 29.06.2012 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което по отношение на жалбоподателя е постановен отказ за финансово подпомагане за кампания 2011 г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) в размер на цялата поискана субсидия. За да постанови този резултат, съдът въз основа на събраните по делото доказателства, е стигнал до извода, че Разплащателна агенция е специализираната акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз, съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За изпълнение на своите функции РА следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), на основание чл. 30 и сл. от ЗПЗП, която е комплексна автоматизирана система, генерираща, като крайни актове, уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП, НР2 или се намаляват или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане (напр. късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи). Предвид изложеното е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" и в установената писмена форма. Приел е от фактическа страна, че жалбоподателят е подал Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2011 г., с Уникален идентификационен номер (УИН) 02/150611/68546, като е кандидатствал по СЕПП и по схемата НР2. В текста на заявлението е инкорпорирана декларация на кандидата, че е запознат с условията на схемите и мерките и приема правилата им. По заявлението са извършени всички задължителни административни проверки в ИСАК. Заявените от жалбоподателя площи са били обект на планирана проверка на място, за резултатите от която свидетелства издаденият контролен лист от проверката. Според съда земеделският стопанин е надлежно уведомен относно резултата от проверката на място чрез УП изх. № 01-282-6500/3632/18.10.2011 г., получено на 21.10.2011 г., видно от отбелязването в разписката, приложена на л. 129 от делото, с което съдът е приел, че административният орган е изпълнил задължението си да съобщи съдържанието на т. нар. контролен доклад. За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, чието заключение е изготвено от вещи лица - геодезист и специалист по горско стопанство. Вещите лица са изложили констатации, че в заснетия контур имотите представляват добре поддържани естествени пасища с характерните тревни видове. На места се срещат единични дървета, които са добре окастрени, не възпрепятстват свободното движение на животни в пасището и не са пречка за обработването му. Според изчисленията на вещите лист недопустимата площ от заявените БЗС, които са заети с висока храстова растителност, са с общ размер 2,54 ха и представляват 2.42 % от общата заявена площ, а не както е изчислено в оспореното УП - 20,97%. От огледа на място експертизата установила, че зад единичните дървета теренът също е покрит с ливадна растителност и изразява становище, че не би следвало да се приобщава към недопустимите площи. Съдът не е възприел това заключение, тъй като огледът на място и изготвянето на заключението са извършени две стопански години по-късно и има разминаване в датите на изображенията. В заключение първоинстанционният съд е направил и извода, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че е изпълнил условията, при които възниква правото на подпомагане. С оглед гореизложеното съдът е преценил, че Държавен фонд "Земеделие" правилно е отказал изплащането на претендираната от жалбоподателя финансовата помощ по подаденото от него заявление по директни плащания на площ за кампания 2011 г. Решение е неправилно. В мотивите на съда е направено непълно обсъждане на допуснатите от съда експертизи като е прието, че същите са безпротиворечиви помежду си, въпреки становището на вещо лице Виктор Бозев, който е подписал съдебно-техническата експертиза с особено мнение. Бозев е възразил срещу заключението на тройната експертиза, в което се твърди, че няма изцяло допустими за подпомагане парцели в заявлението на жалбоподателката, а видно от приложените доказателства са налице парцели с № № 67619-73-1-1 и 67619-183-2-1, които са изцяло допустими за подпомагане по смисъла на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Твърди и това, че освен двата коригирани парцели с № № 67619-52-6-1 и № 67619-78-1-2 следва да се коригира и други три парцела. Тези възражения не са отразени и изследвани в мотивите на оспореното решение. Освен това в заключението на единичната съдебно-техническа експертиза вещото лице след преглед и анализ на цветните ортофотокарти на процесните парцели за проверка по СИЗП е констатирало, че от 7-те парцела части, от които са определени като недопустими, само два са очертани коректно, а в останалите при очертаване на допустимия слой в по-малко или по-голяма степен е ощетен ищецът. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Съдът е констатирал, че "в УП няма конкретни посочени фактически и правни основания за отказа", но въпреки това е приел, че при постановяването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспореното уведомително писмо е издадено и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 32 от Регламент /ЕО/№ 1122/2009 г. на Комисията, съгласно който за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка. Според т. 2 от същата разпоредба на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от доклада за проверката. Когато проверката на място се извършва чрез дистанционно проучване в съответствие с чл. 35, държавите-членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или на негов представител възможността да подпише доклад за проверката, ако не са констатирани нередности по време на дистанционното проучване. Ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. По делото липсват представени доказателства жалбоподателят да е уведомен за предстоящата проверка на място и в негово присъствие да са установени нередностите. Нещо повече в приложения контролен лист в графа "забележки на експерта" е записано, че "Кандидатът не е информиран и не присъства на проверката, тъй като не отговаря на мобилния телефон, който е посочил в заявлението" и същият дори не е подписан от кандидата. След като земеделският стопани не е уведомен за предстоящата проверка и не му е представен контролен лист за подпис и възражения, то същият не е имал възможност да съдейства за установяване на фактите и да се защити, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 32 от Регламент /ЕО/№ 1122/2009 г. Съдът неправилно е прехвърлил и доказателствената тежест като е приел, че "макар административният орган по общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК да носи доказателствената тежест да установи законосъобразността на оспорения акт, то това не изключва задължението на заявителя да докаже, че отговаря на всички условия и изисквания за подпомагане", без да е посочил кои точно условия, при които възниква правото на подпомагане, жалбоподателката не е изпълнила. Ето защо, като е приел, че уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката, поради установена недопустимост за подпомагане на заявените площи, отговаря на изискванията на закона, първостепенният съд е постановил необосновано решение, което ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него - постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, какъвто е настоящия случай, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе повторно по подаденото заявление за подпомагане, тъй като в противен случай процедурата по него би останала недовършена. С оглед изхода от спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции е направена своевременно и следва да се уважи. Страната е представила договор за правна помощ и съдействие и списък на претендираните разноски, съгл. чл. 80 от ГПК, в размер на 1500 лева, представляващи адвокатски хонорар. В случая обаче се касае за касационно производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, преминало в едно съдебно заседание, на което процесуалният защитник на касатора не се е явил и по което ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо платеното възнаграждение в размер от 1500 лв. се явява прекомерно и следва да се намали до размера съобразен с разпоредбата на чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ бр. 28 от 2014 г. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Това обосновава извода на настоящия съд, че адвокатското възнаграждение като прекомерно следва да бъда присъдено в размера на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,