Решение № 2277 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2019 г.

Решение № 2277 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. Маджаров и А. Маджарова против решение № 2606 от 15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 6971/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на службата по геодезия картография и кадастър – София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – В. Ковачева, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – В. Николова и Н. Николов, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 18-9162/30.11.2017 г. на началника на СГКК гр. София, с която, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглена заповед № 18-7434/06.10.2017 г. за отказ за изменение на одобрената КК и КР със заповед от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК за ПИ с идентификатори 68134.4094.712 и ПИ 68134.4094.711, находящи се в гр. София, район "Младост", в. з. "Малинова долина". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е допустимо. Доводите на касаторите, че съдът се произнася по иск, който не е предявен относно материалноправен въпрос, който не е поставен, са неоснователни. Съдът е сезиран с подадени в срок жалби от страни с правен интерес от оспорването срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което постановеното съдебно решение е допустимо. Фактът, че в една от жалбите е сгрешен деня на издаване на оспорената заповед не обосновава обратен извод. В случая е допусната техническа грешка при изписване на деня, като от изложеното в жалбата по несъмнен начин се установява волята на жалбоподателя, че оспорва заповедта, с която е оттеглена предходна заповед на началника на СГКК относно отказ за изменение на КК и КР за ПИ с идентификатори 68134.4094.712 и 68134.4094.711. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон е и обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Фактическите основания за издаване на обжалвания административен акт са, че твърденията на Н. Николов и В. Николова, че ползват имота си в граници, съответни на притежавания от тях нотариален акт, както и че с исканото изменение са премества границата на имота и се присъединява реална част от последния към съседния имот не се подкрепя с документи, а приложения констативен протокол, съставен от нотариус не е валиден документ за собственост. По тези съображения началникът на СГКК прави извод, че заинтересуваните страни не са приложили документ, удостоверяващ правото им на собственост. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Н. Николов, В. Николова и В. Ковачева са собственици на УПИ ХХV – 1503, 1502, като същите се легитимират като собственици с нотариални актове и са вписани и в кадастралния регистър като собственици на ПИ с идентификатор 68134.4094.711, стар УПИ ХХV-1503, 1502, в който подробно са посочени и нотариалните актове, с които същите, както и В. Ковачева се легитимират като собственици, а не с приложения констативен протокол, както неправилно прима административния орган. Установено е, че касаторите са собственици на ПИ с идентификатор 68134.4094.712, съответстващ на УПИ ХХІV- 1540, и съседен на ПИ с идентификатор 68134.4094.711. С приложения констативен протокол е удостоверено местоположението на оградата от 2003 г. до настоящия момент, т. е. и към момента на одобряване на КК и КР, от което следва, че имотът е заснет по неговите материализирани граници към момента на одобряване на кадастралната карата. С исканото изменение на КК се предвижда промяна на границата между двата имота, като е налице застъпване между имотите и намаляване на квадратурата на единия за сметка на другия. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите на имота, чието изменение се иска, с фигуриращите такива в КК да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Следователно в случая правилно съдът приема, че е налице спор за материално право, което неправилно не е констатирано от административния орган, в оспорената заповед, а е прието за установено в административния акт, който се отменя, като този факт е установен от всички събрани по делото доказателства. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В отменената заповед е налице позоваване на нотариалния акт, с който Н. Николов, В. Николова се легитимират като собственици на УПИ ХХV -1503, 1502, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.4094.711, а както бе посочено по-горе в КР са отразени собствениците на имота като са вписани и титулите им за собственост, с който регистър несъмнено органът е запознат. Ето защо изводът на началника на СГКК, че лицата, които възразяват срещу промяна на границата между ПИ с идентификатор 68134.4094.712 и ПИ с идентификатор 68134.4094.711, се легитимират като собственици само с приложения констативен протокол е направен, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, без да се вземе предвид посочения в отменената заповед нотариален акт и без да се вземат предвид данните от КР. Следователно изводът на съда, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК, са законосъобразни и обосновани. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъдят А. Маджаров и А. Маджарова да заплатят на В. Николова и Н. Николов сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски на В. Ковачева не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства такива да са направени пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,