Решение № 6205 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2020 г.

Решение № 6205 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7308/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 8381/27.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7845/2019 по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение съдът е уважил предявените от "Електроразпределение Север" АД искове, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-467 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 588/2015 г. по описа на Районен съд – Павликени, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-467 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, представляващи разноски за процесуално представителство на ищеца по кнахд № 10196/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение на ищеца са присъдени и разноски в размер на 553, 81 лева, като е отхвърлена претенцията му до пълния предявен размер от 842 лева. Подадена е частна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу определение № 2167/13.03.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по същото дело. С обжалваното определение е отхвърлено искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решение № 8381/27.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7845/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта за разноските. В касационната жалба, КЕВР твърди неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Претендира разноски Касационната жалба на КЕВР се оспорва от ответника по нея - "Електроразпределение Север" АД по изложени съображения в отговор на касационна жалба, постъпил по делото на 24.02.2020 г. Иска се отхвърлянето й и присъждане на разноските, направени за касационната инстанция. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът по частната жалба - КЕВР я оспорва по съображения в писмен отговор, постъпил на 16.06.2020 г. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът при определяне на размера на обезщетението не е съобразил чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и фактическата и правна сложност на делото. По отношение на частната жалба изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че жалбите са подадени от надлежни страни и в законоустановените срокове за това, поради което са процесуално допустими. По основателността им приема следното: С обжалваното решение Административният съд – София-град е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството пред районния съд и пред административния съд, ведно със законната лихва върху всяка от главниците. За да постанови този резултат, съдът е приел следното от фактическа страна: установил е, че председателят на КЕВР издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което му е била наложена имуществена санкция. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение, като във връзка с обжалването му са се развили производства пред районен съд, а след това и пред административен съд. По делата са били приложени пълномощни, с които дружеството ищец упълномощило адвокатско дружество "В., Ж. и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Извършено е и преупълномощаване от дружеството на конкретни адвокати от него. Установено е, че дружеството ищец и адвокатско дружество "В., Ж. и партньори" са сключили договори за правна защита и съдействие, по силата на които адвокатското дружество било натоварено да осъществява правна защита и процесуално представителство, във връзка с действия по обжалване на посоченото наказателно постановление, срещу възнаграждение в размер на 1356, 00 лв. за всяка от инстанциите. Установено е плащане на договорените възнаграждения. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. Въз основа на установеното от фактическа страна, административният съд е преценил исковете като доказани по своето основание. Съображенията на съда са за наличие в конкретния случай на всички кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 1 ЗОДОВ. По отношение размера на исковете, първоинстанционният съд е преценил като неоснователен довода на ответника, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции адвокатски възнаграждения са прекомерни. Съдът е съобразил едноименната наредба за минималните адвокатски възнаграждения, приемайки, че платеното от ищеца възнаграждение в административнонаказателното производство е в минимален размер съобразно чл. 18, ал. 2 от същата наредба. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, които в конкретния случай, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е направило разходи, които са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е бил издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В този смисъл е и приетото в тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС, което е задължително за административните съдилища и ВАС. Тъй като в закона (ЗАНН) към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП, не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция преценява като правилен извода на първоинстанционния съд, че дружеството ищец не е допринесло виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита от адвокат в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Споделя се извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че преценката за това е на ищеца и тя не подлежи на съдебен контрол. Първоинстанционният съд правилно е преценил като неоснователно искането на ответника за редуциране размера на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав е наясно, че по този въпрос има противоречива съдебна практика на ВАС, но категоричното становище на състава е, че при възражение за прекомерност, съдът не може да присъжда по-нисък размер на обезщетение от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Комисията едва в касационната си жалба за първи път възразява срещу присъждане на обезщетението и с начисления ДДС върху адвокатското възнаграждение. Това възражение не е правено пред АССГ, респективно не е обсъждано от него. Касационната инстанция по тези причини не може да го обсъжда, защото недопустимо би разширила спора, разрешен с първоинстанционното решение. По тези съображения, следва да се отхвърли касационната жалба на КЕВР. Неоснователна е и частната жалба на "Електроразпределение Север "АД. Правилно, първоинстанционният съд не е присъдил разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение и за двете образувани от него съдебни производства. Не е съществувала обективна пречка общият размер на претендирането обезщетение да се предяви в едно исково производство. Разделянето му от ищеца в две отделни производства не е било необходимо, тъй като предявените претенции произтичат от общи факти. Разделянето на исковата претенция в две самостоятелни такива, респективно образуването на две отделни съдебни производства е преодоляно от съда със съединяването им за общо разглеждане в едно единствено съдебно производство. Процесуалното представителство на ищеца е осъществено в едно единствено съдебно производство, поради което на него му се следват като разноски, направените от него разходи за едно съдебно производство. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 396 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че обжалваното Определение № 2167 от 13.03.2020 г., постановено по адм. д. № 7845 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. е валидно и допустимо, но е неправилно. Поради това намирам, че то следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 8381 от 27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7845 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не съм съгласна с направения от мнозинството от съдебния състав извод, че правилно първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Становището ми е, че изложените от съда съображения, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и с които препраща към приетото с решението, чието изменение е поискано, са необосновани и са в нарушение на материалния закон. Сключването на договори за правна защита и съдействие, уговарянето и заплащането по тях на дължимото адвокатско възнаграждение от страна на "Електроразпределение Север" АД по всеки от предявените искове не може да се квалифицира като "противоправно поведение", както е сторил това първоинстанционният съд в решението и което становище не е намерил основание да ревизира с обжалваното определение. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 7844/2019 г. към адм. д. № 7845/2019 г.) не променя това, както и не води до извод за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна по втория от тях. Вярно е, че вредите, обезщетяване на които се търси, произтичат от един и същи увреждащ "Електроразпределение Север" АД факт - незаконосъобразното наказателно постановление, но това не води на извод, че е предявен един иск. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. Доколкото претендираното в производството по обезщетение адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове практически се явява договорено на минимума (с пренебрежимо превишение), следва да се приеме, че то е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и предвид изхода на спора, КЕВР е следвало да бъде осъдена да го заплати на дружеството в пълен размер съобразно представените доказателства. В тази насока, основателно, според мен, "Електроразпределение Север" АД се позовава и на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените съображения считам, че обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 8381 от 27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7845 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а КЕВР бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не споделям и изводите на мнозинството от съдебния състав относно размера на разноските, които се следват за настоящото касационно производство на "Електроразпределение Север" АД за адвокатско възнаграждение. По изложените по - горе в настоящото особено мнение съображения, намирам, че предвид изхода на спора по касационната жалба на КЕВР, на "Електроразпределение Север" АД се следват и сторените в настоящото производство разноски - в размер на 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение (за производството в частта по касационната жалба). Предвид размера на договореното възнаграждение, материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Доколкото с настоящото особено мнение изразих становище, че предявената частна жалба от "Електроразпределение Север" АД е основателна, на дружеството се следват и разноски в размер на 240, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството в частта по частната жалба и за държавна такса в размер на 15, 00 лв. съобразно представените доказателства и направеното искане. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: (Румяна Лилова)