Решение № 7702 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 69/2016 г.

Решение № 7702 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 69/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Д. - В., от гр. Благоевград против решение № 1683/05.11.2015 г. по адм. дело № 435/2015 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, ТП на НОИ - Благоевград, РД "Социално подпомагане" - Благоевград, Агенция за хора с увреждания, ТЕЛК - Първи общ състав при МБАЛ "Благоевград" АД - гр. Благоевград не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че касационните основания са неналични. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал валидността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1683/05.11.2015 г. по адм. дело № 435/2015 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на д-р Е. Н. Д. - В., от гр. Благоевград в качеството й на чл. на ТЕЛК към МБАЛ "Благоевград" АД - Благоевград, I общ състав срещу експертно решение № 0401 от заседание № 069/30.04.2014 г. на специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия - вътрешни болести първи състав. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че не са налице заявените с жалбата основания за нищожност на атакуваното експертно решение, поради издаването му след тримесечния срок по чл. 113 ЗЗ. Съдебното решение е правилно. По делото е установено, че с експертно решение № 0401 от заседание № 069/30.04.2014 г. на Първи специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - вътрешни болести е отменено експертно решение на ТЕЛК - общи заболявания - I състав при МБАЛ "Благоевград" АД гр. Благоевград в частта за установената неработоспособност, вида и степента на увреждане на освидетелстваното лице Г. И. К., от гр. Сандански. Производство пред НЕЛК е образувано по редовно подадена жалба по реда на чл. 98, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване от медицинската комисия при ТП на НОИ - Благоевград. Експертното решение е взето от специализиран състав по вътрешни болести, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). С разпоредбата на чл. 113 ЗЗ е предвидено, че органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им. Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В настоящия случай производството пред НЕЛК не е образувано на основание самосезиране, а по жалба на заинтересована организация по смисъла на чл. 112а ЗЗ и по уреден административнопроизводствен ред в чл. 98, ал. 6 КСО вр. с чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ, което обуславя неговата допустимост. Доколкото издавания акт на НЕЛК не е индивидуален административен акт и мълчанието на органа на медицинската експертиза не може да обоснове фигурата на мълчаливия отказ, правилно административният съд е приел, че уредените в закона срокове за издаване на експертното решение на НЕЛК са инструктивни и неспазването им в рамките на така посочената процедура по оспорване на експертни решения на ТЕЛК не може да обоснове невалидност (нищожност) на издадените актове. Експертното решение на НЕЛК се издава в производство по административен контрол и неспазването на срока по чл. 113 ЗЗ в случая не е основание за обявяването му за нищожно. Косвен и допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи се съдържа и в разпоредбата на чл. 112, ал. 9 ЗЗ, съгласно която обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. По този начин законодателят изрично е извел валидността на експертните решения на НЕЛК и при произнасяне след третия месец от сезирането, като е ограничил неблагоприятните последици за освидетелстваните лица в посочената хипотеза. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение