Решение № 13985 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11424/2016 г.

Решение № 13985 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11424/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника му юрк. Ю. Ш., срещу решение № 8015 от 30 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 3228/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № ЧР-03-3/29 януари 2015 г. на министъра на правосъдието. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника по касация - Д. Г. А., чрез пълномощника му адв. Т. В., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище е изложено и в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Д. Г. А. срещу заповед № ЧР-03-3/29 януари 2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при спазване изискванията на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР на Д. А. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години". Съдът е приел, че макар и формално да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, в оспорената заповед не е налице съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, както и че липсва конкретизация на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Прието е също така, че при издаването на заповедта е нарушено предвиденото в чл. 206, ал. 1 и 4 от ЗМВР право на защита на служителя, както и че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при налагане на дисциплинарното наказание. Поради това е отменил оспорената пред него заповед. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган. По делото не са спорни действията на Д. А. за времето, през което е изпълнявал задълженията на дежурен главен надзирател в затвора в гр. С., подробно описани както в изготвените две справки, така и в оспорената заповед, като в тази връзка първоинстанционният съд е направил обоснован извод за липсата на съответствие между констатираното поведение на А. и посочените като нарушени разпоредби, както и за това, че в административната преписка не е конкретизирано нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Последното представлява сериозно препятствие за защитата на дисциплинарно наказаното лице и за проверка законосъобразността на издадената заповед. Поради това правилно съдът го е възприел като съществено нарушение при издаването на последната, водещо до нейната отмяна. Обосновани са и изводите на тричленния състав на Върховния административен съд във връзка с констатираното несъответствие между поведението на Д. А. и вменените му нарушения. Съображенията в оспореното решение в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция. Правилно е отразено, че дисциплинарната отговорност е лична, а липсата на посочени факти и събрани доказателства за неизпълнението на задължението на дежурен главен надзирател в затвора в гр. С., изпълнявано от А., води до незаконосъобразност на заповедта на министъра на правосъдието. Законосъобразно е приетото в оспореното решение, че дежурният главен надзирател на затвора в гр. С. няма физическа възможност да упражнява контрол във всеки един момент върху действията на всички надзиратели и лишени от свобода. По делото не са представени и конкретни данни за това, че Д. А. е придобил непосредствена представа за действията на С. Г. и М. С. - командири на отделения, във връзка с твърдяната от лишения от свобода М. К. употреба на сила. От друга страна - обратно на соченото в касационната жалба, по делото има събрани доказателства за внезапно възникнали обстоятелства по повод проведения личен обиск на Кръстев, за които са взели решение двамата командири на отделения. Неправилен е обаче изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че дисциплинарно наказващият орган не е изслушал или приел обясненията на държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание, с което е нарушил правото му на защита съгласно чл. 206, ал. 1 и 4 от ЗМВР. Такова нарушение в случая не е налице. От данните по административната преписка е видно, че Д. А. е дал писмени обяснения във връзка с нарушението, за което впоследствие му е наложено дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че това е станало преди изготвянето на справката по втората възложена проверка, не опорочава дисциплинарното производство. В закона не е посочено конкретното време за изслушване на държавния служител или за приемане на писмените му обяснения. Следва да се посочи също, че целта на изслушването, респ. на приемането на писмените обяснения, е да бъде дадена възможност на служителя да се запознае с твърдяното нарушение, да изрази отношението си към него и да представи доказателства, ако има такива. В случая тази цел е постигната, а обстоятелството, че наказващият орган е задължен да събере и оцени доказателствата, посочени от държавния служител - чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, води до извод, че събирането на доказателства е допустимо и след приемане на писмените му обяснения. Незаконосъобразно тричленният състав е приел и наличието на нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, изразяващо се в това, че процедурата по установяване на нарушението и самоличността на извършителя е проведена от различни органи на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), а дисциплинарното наказание е наложено от министъра на правосъдието. Както съдът изрично е приел, дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая производството е започнало със заповед на началника на затвора в гр. С. за извършване на проверка. След приемане на изготвената от нарочната комисия справка, писмените обяснения на А. и на останалите участници в инцидента, началникът на затвора в гр. С. е изпратил преписката по компетентност на главния директор на ГДИН. Последният е разпоредил допълнителна проверка, след приключването на която е установено, че към момента на извършване на нарушението служителят е изтърпявал дисциплинарно наказание "порицание". Поради това и предвид разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е установено, че на А. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Главният директор на ГДИН не е компетентен да налага това наказание - чл. 204 от ЗМВР, поради което преписката е изпратена на компетентния орган - министъра на правосъдието. Последният е разгледал предоставената му преписка и е наложил дисциплинарното наказание, които действия следва да се приемат като такива по чл. 196 от ЗМВР. Доколкото органът не е длъжен - както беше посочено по-горе, да издава нарочна заповед за започване на дисциплинарното производство, както и да възлага проверка, то в случая - обратно на приетото от тричленния състав, не е налице нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Посочените нарушения не са се отразили на законосъобразността на постановеното решение, което като правилно като резултат ще следва да бъде оставено в сила. При този резултат и предвид направеното искане ще следва да бъде осъден касационния жалбоподател да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лева за възнаграждение на един адвокат. Съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което сумата ще следва да бъде присъдена изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,