Решение № 9921 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4611/2013 г.

Решение № 9921 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4611/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Автотранссервиз" АД, София, ул. "Мати Рубенова" № 2, представлявано от председателя на съвета на директорите Камен Йорданов Михайлов, против Решение № 750 от 5.02.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 11006 по описа за 2011 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2001100558/10.06.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1850 от 18.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди: м. 10.2007 г.; 12.2008 г.; м. 10 и 11.2009 г. и м. 03.2010 г., е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 57 106 лв. и са начислени съответни лихви по доставки на преки доставчици - "Старт - А. Н." ЕООД, "Смупид" ЕООД, "Балкан -С. Т." ЕООД и "Билд Пропърти България" ЕООД на строително-монтажни работи, представляващи ремонтно-възстановителни работи по смисъла на ЗУТ. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на собствени мотиви за потвърждаване на процесния отказ на право на данъчен кредит, както и на съвкупен анализ и преценка на събраните доказателства. Решението не съобразило задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неустановяването на назначени на трудови договори физически лица при доставчиците, които са извършили процесните услуги, не е следвало да се възлага в тежест на ревизираното лице, което е добросъвестен получател; същото се отнася изобщо за поведението на доставчиците по отношение на представянето на доказателства, защото тези трети лица не могат да бъдат контролирани от ревизираното лице. Представени са достатъчно доказателства за реалното осъществяване на доставките още в ревизионното производство, в съдебната фаза на процеса съдебно-техническата експертиза е потвърдила извършването на ремонтите след оглед на място. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Арнаудова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било реалното изпълнение на посочените доставки от страна на процесните преки доставчици като първа предпоставка за правото на данъчен кредит на ревизираното лице като получател по тях. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че тази реалност не е доказана, защото: представените още в ревизионното производство договори, приемо-предавателни протоколи и доказателства за плащане към всяка една от процесните фактури били доказателства само за облигационни отношения между страните по сделките, а не и за реалното им изпълнение. Предметът на доставките - конкретните ремонтни услуги не бил доказан, не било установено мястото на извършване на услугите, нито собствеността или основанието, на което ревизираното лице е ползвало обекта, предмет на оглед от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Въпреки представените в съдебното производство граждански договори за ангажирани от преките доставчици физически лица, изпълнители на услугите, нямало доказателства за предаване на работата от наетите лица, нито за плащания, които да са получили от наелите ги фирми. Приетото заключение на съдебно-техническата експертиза било неотносимо към спора, защото вещото лице не било извършило оглед на обект на ул. "Проф. Милко Бичев" № 2, за който се отнасял приемо-предавателен протокол между РЛ и доставчика "Смупид" ЕООД, а извършеният от вещото лице оглед на гаражно тяло, част от сграда собственост на ревизираното лице не можел да се свърже с процесните доставки. Нелогично било подписването на приемо- предавателни протоколи между РЛ и доставчика "Билд Пропърти България" ЕООД за приемане на работи по ремонт на покрив в три последователни дни, когато метеорологичните условия не били благоприятни за такива дейности. РА на преките доставчици, с които не били извършени корекции на начисления ДДС по процесните доставки не били доказателство за реалността на доставките, поради задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС по дело С-642/11. Предвид всички тези мотиви, реалността на доставките не била доказана, съответно - начисленият по тях ДДС били начислен без основание и правото на данъчен кредит-отказано законосъобразно. Съдебното решение в оспорената част е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащо отмяната му и връщане на делото, в тази част, за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт, нито в мотивите на потвърждаващото частично РА Решение на директора на дирекция "ОУИ" София са налице твърдения за липса на конкретизация и връзка между представените приемо-предавателни протоколи и процесните фактури относно мястото на извършване на процесните ремонтни услуги. Напротив, по фактурите на фирма "Гама трейд" - за данъчен период м. 07.2009 г., към които са представени приемо-предавателни протоколи със същите реквизити като процесните, с описание на обекта, на който са извършвани услугите "Фасада Административна сграда", ревизионният акт е отменен с Решението на ДД "ОУИ" поради доказана реалност на доставките. Като е приел, без това изрично да е било констатирано като спорно между страните, че представените приемо-предавателни протоколи нямат връзка с обекта, огледан от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, без дори да даде указания на жалбоподателя да представя доказателства в тази връзка, първоинстанционният съд е нарушил съществено правото на защита на ревизираното лице. Като последица от посоченото нарушение, съдът, отново в нарушение на процесуалните правила, е приел за неотносимо въпросното заключение на съдебно-техническата експертиза и изобщо не го е обсъждал, а това именно доказателство съдържа констатации за реално извършване на процесните ремонтни работи на посочения в заключението обект, собственост на ревизираното лице. Основен мотив на органите по приходите, да откажат право на данъчен кредит по процесните фактури е липсата на доказан технически и персонален капацитет у доставчиците за извършване на процесните ремонтни услуги. Основателно в касационната жалба се поддържа, както е прието и в Решение на ВАС, първо отделение по адм. д. № 5863/2009 г. и др., че този мотив, сам по себе си, не е достатъчен за обоснован извод за липса на реални доставки и отказ на право на данъчен кредит. Отделно от това, в съдебното производство с молба от 13.06.2012 г., жалбоподателят е представил граждански договори, подписани от физически лица и фирмите преки доставчици, за които се твърди, че лицата са наети от тези доставчици. Тези доказателства са приети без оспорване от страна на ответника в първоинстанционното производство в съдебното заседание на 18.10.2012 г., като в предходното заседание на 14.06.2012 г. на ответника е дадена възможност да вземе становище по тях. При приемането на тези доказателства, съдът не е дал никакви конкретни указания на жалбоподателя за представяне на протоколи за приемане на работата или за плащане по договорите, а едва в решението си е изложил мотиви, че намира тези доказателства за недостатъчни за доказване на спорните факти с правно значение. Вярно, че с определение от 19.01.2012 г., съдът е дал общи указания на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за наличие на трудов ресурс у доставчиците за изпълнение на доставките, но при представянето на въпросните граждански договори, той е нарушил служебното начало като принцип в административния процес като е лишил страната да представи писмени и гласни доказателства, които съдът счита за относими към спорния предмет на доказване. Фактическите изводи на административния съд относно кадровата обезпеченост на преките доставчици може би биха били различни, ако бяха избегнати посочените процесуални нарушения и проверено твърдението на жалбоподателя, че в годишните финансови отчети на фирмите доставчици са отразени изплатени суми за възнаграждения по граждански договори. Относно цитираната практика на СЕС: Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/2011, както и Решенията от 6.09.2012 г. и от 6.12.2012 г. съответно по дело С-324/11 и дело С-285/11 са относими към случая, доколкото там е дадено тълкуване на разпоредби на Директива 2006/112/ЕО, че при доказан реален предмет на облагаема доставка, добросъвестният получател по нея не може да бъде санкциониран с отказ на данъчен кредит като на РЛ не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението от 21.06.2012 г.: дали издателят на фактурата е данъчно-задължено лице/ДЗЛ/в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по дело С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач. Решението по дело С-624/2011 г. не е приложимо за случая, защото ревизионните актове на процесните доставчици са изтъкнати само като косвени доказателства за реалност на доставките, наред с други доказателства за посочения факт с правно значение. Предвид всичко изложено, съдебното решение в оспорената част и в частта за разноските следва да се отмени, като делото се върне в посочената част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение