Решение № 11265 от 7.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2013 г.

Решение № 11265 от 7.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител против решение № 3890 от 20.03.2013 г., по адм. дело № 13304/2012 на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменена негова заповед рег. № К-10711 от 25.09.2012 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът - Димитър Христов Раев, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отменя по жалба на Димитър Раев заповед рег. № К-10711 от 25.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 227, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 177, ал. 7 ЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил писмените доказателства, правно значимите факти и относимата нормативна уредба въз основа на което обосновано е приел, че в случая от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно е установено, че заповедта е издадена без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Нормата на чл. 177, ал. 1 ЗМВР императивно забранява на държавните служители в МВР да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени със ЗМВР и ли друг закон, а съгласно ал. 2 на цитирания текст същите не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им. Тази несъвместимостта е лимитативно определена в разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗМВР, като в т. 4 е уредена забраната на държавните служители в МВР да работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права. Правилно, в конкретния случай, тричленният състав на ВАС е съобразил, че д-р Димитър Христов Раев е подписал договори с: "Куинтайлс България" ЕООД от 12.04.12 г., с "Амсей Смвн" от 10.05.12 г., с "Ковънс Клиникъл и Периапрувъл Сървисиз Лимитид, клон България" от 29.05.12 г., с "Ковънс Клиникъл и Периапрувъл Сървисиз Лимитид, клон България" от 07.06.12 г., и с "Абот Продъктс" ЕООД от 28.06.12 г., като всички те са свързани с проучвания в областта на медицината. От направения анализ на същите правилно в обжалваното решение е прието, че същите са свързани с клинични изпитвания за осъществяване на научна дейност в областта на кардиологията, т. е. представляват граждански договор за научна дейност. Въз основа на правилно установените факти законосъобразно тричленният състав е приел, че в случая за Раев не било налице задължение да декларира по реда на чл. 177, ал. 7 ЗМВР посочените договори, тъй като същите попадат в изключението по чл. 177, ал. 3, т. 4 ЗМВР. Обстоятелството, че същият е подписал посочените договори и главен изследовател по тях и като научен ръководител на научния екип, който извършва съответното изследване по всеки един от тези договори не води до обратен извод. При извършената проверка изцяло на обжалваното решение настоящият петчленен състав намира, че при разглеждането му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите, като е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност. Въз основа на този анализ, подробно изложен в мотивите към решението е извел обоснован и законосъобразен извод за неправилно приложение на материалния закон от страна на дисциплинарнонаказващия орган при постановяване на процесната заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия