Решение № 12292 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2010 г.

Решение № 12292 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Аднан Мохамед Саляме Сансур срещу Решение № 106/02.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и че в хода на административното производство не му е дадена възможност да разкаже подробности от бежанската си история и да я подкрепи с доказателства. Възразява се и против пропуска на административния орган да се произнесе съгласно чл. 75, ал. 5 от ЗУБ относно сигурността на държавата. В хода на делото по същество, служебният защитник на жалбоподателя - адв. Хрусанова, се придържа изцяло към аргументите изложение в жалбата Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалният си представител юрк. Кулинова, поддържа че жалбата е неоснователна. Посочва се, че в хода на административното производство жалбоподателя е изразил предположения за преследване, както и че доводите, касаещи пропуск на административния орган да съобрази решението си с фактите, че търсещия закрила е държан под домашен арест и че е бил обект на покушение, довело до напускане на местоживеенето му до този момент, са неоснователни, тъй като същите не са излагани пред органа. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, считайки, че органа правилно не е кредитирал като достоверна бежанската история на жалбоподателя. Направено е заключение, че по преписката липсват данни, които да обоснован извод за необходимост от закрила. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба за закрила № 158/16.10.2009 г. на лицето от палестински произход, но без гражданство, Аднан Мохамед Саляме Сансур, като същата е препратена по компетентност на председателя на ДАБ и е приета под вх. № 1082/26.10.2009 г. при РПЦБ - София. Посоченото от молителя основание за търсената закрила е "...много лошото положение в родината...". С молба вх. № УП-3993/02.12.2009 г. при ДАБ, искането за закрила е препотвърдено. Задължението на органа по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ е изпълнено, чрез даване на писмени указания и запознаването на разбирам за молител език (арабски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 03.12.2009 г., на 27.01.2010 г. и на 16.02.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от изявленията на молителя конкретна причина за напускането на Ивицата Газа е обстоятелството, че над пети пъти е тормозен и бит от "хора от Хамас" пред къщата, в която живее. Пред интeрвюиращия орган е изразено вътрешно изградено убеждение у молителя, че нападенията са по повод симпатизирането от негова страна на движението "Фатах". Изразено е също така недоверие във възможностите на официалните власти да му осигурят закрила, поради което същите не са били й сезирани за съдействие. Възможността за вътрешна миграция е отхвърлена като възможност поради малката територия на ивицата. Допълнителен мотив е тежката обстановка в Палестинската автономия. Към административната преписка са представени справки с вх. № 2327/07.08.2009 и 3197/28.10.2009 г. относно обстановката в двете части на Палестинската автономия - Ивицата Газа и Западния бряг, установяващи социалната, икономическата и политическата обстановка в автономията. Становището на интервюиращия орган е за отказ от предоставяне на закрила, тъй като историята на молителя не може води до извод за съществуването у него на добре обоснован страх по смисъла на Конвенцията за бежанците от 1951 г. по отношение предоставянето на хуманитарен статут, както и че не се установява преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, на първо място, че изложената бежанска история, в частта касаеща нападенията, е недостоверна, тъй като обект на преследване от страна на силите за сигурност на "Хамас" са лица, членуващи във "Фатах" и особено свързаните такива със службите за сигурност на Палестинската автономия, но не и симпатизантите на организацията, като какъвто се е самоопределил молителя. Допълнително поддържан аргумент е, че молителя предполага принадлежността на нападателите, както и че същите са действали без униформи. На второ място е прието, че причина за напускане на Ивицата Газа е съществуващите там тежки условия за живот и затрудненията, които изпитва местното население, които обаче не са достигнал нива на опасност, предполагащо предоставянето на закрила, а спрямо молителя от друга страна не се установява съществуването на конкретно относими към личното му положение факти, налагащи предоставянето на закрила. Въз основа на тези фактически констатации е направен извод за несъставомерност на хипотезите по чл. 8 и 9 на ЗУБ. При така установеното, настоящата инстанция намира, че Решение № 106/02.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния орган относно достоверността на поддържаната бежанска история като счита, че същите са изведени при правилна оценка на събраните в хода на производството доказателства. Що се касае до доводите на жалбоподателя, че административния орган не е съобразил изводите си с оглед обстоятелствата, че е бил предупреден от страна на "Хамас" да преустанови работата си по организиране на митинги и други изяви на "Фатах" и че в тази връзка е държан под "домашен арест" от преследващата организация за времето от 28.12.2008 до 10.01.2009 г. чрез заплаха от убийство при нарушаването му, както и че на 25.02.2009 г. е подложен на стрелба от лица с отличителни външни белези на "Хамас" - зелени ленти на челото с надпис "Катаеб ал Касам", то те не се приемат от настоящата инстанция. Обективно невъзможно е органа да съобрази обстоятелства, които не са били предмет на изследване и разглеждане в хода на производството, поради липсата на твърдения за тяхното съществуване от страна на лицето, търсещо закрила. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е нарушено правото му на участие и защита, чрез неоснователно ограничаване възможността му да изложи "подробности" от бежанската си история. Видно от протоколите за проведените три интервюта, проведени именно с цел установяване положението на молителя, то същия освен, че е имал обективната възможност да разкаже не само основните моменти от историята си, но и свързаните с нея "подробности", то никъде не изразил несъгласие с начина на водене на производството и в частност с интервютата. Прави впечатление, че жалбоподателят, за да обоснове искането си закрила се е позовал на твърдения за извършени нападения спрямо личността му, които по своя характер, степен на заплаха, външно проявление и не на последно място липса на ясен мотив, далеч отстъпват от подържаните такива с жалбата. Този негов подход за избирателност и стаяване на факти, касаещи личността и преживяното на търсещия закрила, създават у съда впечатление за недобросъвестно отношение към института на международната закрила и упражняване на процесуалните му права. Голословно, с оглед годината на провеждане на административното производство - 2009-2010, е позоваването на нарушение но чл. 75, ал. 5 от ЗУБ от страна административния орган, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с ДВ, бр. 52 от 2007 г., цитираната разпоредба е отменена. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение