Решение № 937 от 26.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2022 г.

Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 193, ал.8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на М. Василев, от гр. София срещу решение по т.10 от протокол 44 / 22.11.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение заявлението му вх. ВСС 14445 / 12.10.2022 г. за повишаване по реда на чл. 193, ал.6 ЗСВ в длъжност съдия във Върховния касационен съд Търговска колегия, поради липса на освободена длъжност и предвид това, че не е следващ кандидат в конкурса за повишаване. Жалбоподателят развива доводи за нищожност и при условията на евентуалност за унищожаемост на оспорения акт. Твърди, че решението е издадено от незаконен състав на административния орган и при липса на кворум, поради което моли да бъде прогласена нищожността му. Позовава се и на нарушения на чл. 193, ал.6 ЗСВ, във връзка с които моли за отмяната на атакувания акт. Ответникът по жалбата, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Й. Антова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, в които моли оспорването да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заявление вх. ВСС 14445 / 12.10.2022 г. жалбоподателят М. Василев, съдия в Апелативен съд София е поискал да бъде повишен по реда на чл. 193, ал.6 от ЗСВ на длъжност съдия във Върховния касационен съд Търговска колегия по обявения конкурс за повишаване за четири свободни длъжности с решение на Съдийската колегия на ВСС по Протокол 18 / 11.06.2019 г. обн. Държавен вестник, бр. 49 / 21.06.2019 г. Конкурсът е приключил през 2022 г., когато с решение по протокол 28 / 12.07.2022 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 193, ал.3 от ЗСВ е повишила класираните първи четирима кандидати в конкурса за повишаване и заемане на 4 свободни длъжности съдия във Върховния касационен съд Търговска колегия, а именно съдиите Л. Цолова, М. Желева, А. Христова-Борисова и В. Христакиев, от който момент съгласно чл. 193, ал.7 ЗСВ е започнал да тече и деветмесечния срок за придобиване на права по реда на чл. 193, ал.6 ЗСВ. С решения по т. 16.1, т.16.2, т.16.3 и т.16.4 от протокол 34 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.09.2022 г. са повишени в длъжност съдия във Върховен касационен съд Търговска колегия с ранг съдия във ВКС и ВАС на основание чл. 160 и чл. 193, ал.6 от Закона за съдебната власт съдиите Г. Иванова, Д. Добрева, И. Младенов и А. Ненова Вълканова. Жалбоподателят Василев е 11-ти в класирането на приключилия конкурс. С решение по т.17 от протокол 34 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.09.2022 г. кадровият орган е приел, че свободните 3 длъжности съдия във Върховен касационен съд, прехвърлени от Гражданска в Търговска колегия с решение на Пленума на Върховния касационен съд от 22.10.2019 г. не следва да бъдат заемани по реда на чл. 193, ал.6 от ЗСВ в обявения с решение на СК на ВСС по Протокол 18 / 11.06.2019 г. и обнародван в Държавен вестник, бр. 49 / 21.06.2019 г. конкурс за повишаване във Върховен касационен съд Търговска колегия. Решението е прието с 8 гласа за и един против и е породило правни последици. Няма данни за други освободени съдийски длъжности, които да са могли да бъдат заети по реда на чл. 193, ал.6 ЗСВ. Формулирано по посочения начин решението е финализирало конкурсната процедура. Със същото се засягат непосредствено нормативно установени интереси за кариерно развитие, но след като не е било оспорено от никой от некласираните участници в конкурса в качеството си на стабилен административен акт, то е било съобразявано от административния орган в последващите му действия във връзка с приключилата конкурсна процедура. Издаденото решение по т.10 от протокол 44 / 22.11.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет във връзка със заявление вх. ВСС 14445 / 12.10.2022 г. за повишаване по реда на чл. 193, ал.6 от ЗСВ на длъжност съдия във Върховния касационен съд Търговска колегия законосъобразно е ценено с оглед породилия правни последици административен акт решение по т.17 от протокол 34 от 27.09.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. От установените по спора факти, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че Решението на Пленума на Върховния касационен съд от 22.10.2019 г., с което са прехвърлени освободени 3 длъжности съдия от Гражданска в Търговска колегия е проява на съдийското самоуправление и законосъобразно е било зачетено от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Разпределението на магистратите по колегии, отделения или отдели е въпрос на вътрешна организация на съответния орган, свързан с целесъобразното разпределение на работата. Щатната длъжност съдия, прокурор или следовател е към съответния орган на съдебната власт, а не към неговата вътрешна структура. Обявяването на конкурса според специализацията по материя е от значение, както за формирането и участието на помощните органи на кадровия орган за неговото провеждане, така и досежно реда, сроковете за реализиране на процедурите включително и тази за последващото заемане на длъжности по чл. 193, ал.6 ЗСВ. В рамките на осъществения косвен контрол на решение по т.17 от протокол 34 от 27.09.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет настоящият състав на Върховния административен съд счита, че то не страда от порока нищожност. Ирелевантно за нуждите на спора е дали е унищожаемо (поради нарушение на чл. 193, ал.6 ЗСВ), тъй като жалбоподателят Василев в качеството си на участник в конкурсната процедура е могъл да се позове на този порок в самостоятелно производство, от което не се е възползвал. Развитите доводи за издаването му в хипотезата на несъответствие с целта на закона (запазване на командировани съдии в Търговска колегия на Върховния касационен съд) биха могли да обосноват нищожност, но са недоказани. По делото не се събраха доказателства за твърдяните от жалбоподателя телефонни разговори между зам. председателя на ВКС и ръководител на ТК с членове на СК на ВСС и на КАК, както и за разговори между председателя на ВКС и председателя на ВАС. При преценка доводите за невалидност на т.10 от протокол 44 / 22.11.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че следва да съобрази тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в Определение 7 / 24.07.2023 г. по конституционно дело 9 / 2023 г. по описа на съда. Същото е образувано след сезиране от главния прокурор и тричленен състав на Върховния административен съд. Макар и като резултат да отклонява исканията за тълкуване Конституционният съд изяснява в мотивите си поставените за тълкуване въпроси като посочва, че разпоредбата на чл. 130 от Конституцията или свързани с нея други конституционни разпоредби са били предмет на редица произнасяния на Конституционния съд. Още с решение 8 от 1994 г. по к.д. 9 / 1994 г. КС постановява, че в чл. 130, ал.4 от Конституцията е определен мандатът на изборните членове на ВСС със срок от пет години, но това не означава, че и ВСС има такъв мандат. Висшият съдебен съвет не е орган с мандатен статут. Не е възможно да съществува ВСС с изтекъл мандат, тъй като Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган и няма мандат, мандат имат неговите членове: изборните 5 г. (чл.130, ал.4, изр. първо КРБ) и членовете по право 7 г. (чл.129, ал.2 от Конституцията). В тълкувателно решение 12 от 2022 г. по к.д. 7 / 2022г. Конституционният съд обръща внимание, че изтичането на мандата на членовете не прекратява мандата на самия орган, респективно не прекратява правомощията на този орган, когато самият орган не е мандатен и е подчинен на принципа на непрекъсваемост на дейността. Следователно функционирането на ВСС, като постоянно действащ държавен орган, не се прекратява с изтичането на мандата на изборните членове по смисъла на чл. 130, ал.4, изр. първо от Основния закон. На въпроса дали може да встъпят избраните членове на ВСС от съдийската квота в определението си КС отговаря, че ВСС не може да функционира в състав, включващ членове само от една от двете квоти. Тази позиция Конституционният съд е изразил още в Решение 1 / 1999 г. по к.д. 34 / 1998 г., съгласно което мандатът на съдебната и парламентарната квоти във ВСС не може да започва и изтича в различни моменти. Това е така, защото ВСС е по предназначение един постоянно функциониращ орган. Ако отделните квоти не са с еднаква продължителност на мандата, същият не би могъл да функционира, докато не бъдат избрани новите членове, образуващи квотата, чийто мандат е изтекъл. По нататък в своето определение КС прави извода, че не може да бъде конституиран състав на ВСС без едната от двете квоти. При невъзможност ВСС да бъде конституиран само с членове, избрани от едната квота, въпросът за минималните изисквания за кворум е ирелевантен. Съгласно чл. 14, ал.6 от Закона за Конституционния съд така направеното тълкуване има задължителен характер. То обвързва Върховния административен съд и детерминира извода, че оспорения административен акт не е постановен от незаконен състав на СК на ВСС. При издаването му са спазени изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден при наличието на подготвителни документи, като изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт ТР 16/1975 г. ОСГК на ВС. По изложените съображения оспорването по жалба на М. Василев, от гр. София срещу решение по т.10 от протокол 44 / 22.11.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение