Решение № 12497 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 169/2017 г.

Решение № 12497 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 169/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Р., от гр. С., чрез пълномощника й - адв. Гацова, против решение № 6925/09.11.2016 г. по адм. дело № 808/2016 г. на Административен съд - С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: главен архитект на р-н "Витоша", СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Д. Р. М., изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът: А. П. Д., чрез пълномощника й - адв. Сачанска, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците: Р. Р. Д., М. П. Д. и Н. Т. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил виза за проучване и проектиране на второстепенна постройка - лятна кухня, от 10.05.2013 г. на гл. архитект на район "Витоша", СО, за УПИ XII-1472, кв. 75, м. "с. В." по плана на район "Витоша", гр. С.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган и при спазване на формата, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и целта му, което я прави незаконосъобразна. Според съда органът не е изпълнил задължението си да установи всички необходими факти и да уведоми оспорващата А. Д. за образуваното административно производство като й даде възможност да участва. Освен това е приел, че допълващото застрояване е в разрез с разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, на чл. 46, ал. 2 и на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, последната от които изисква съгласието на съсобственика А. Д., каквото в случая липсва. Решението е правилно. Оспорената виза е издадена на основание чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съобразно цитираната разпоредба, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Оспорващата в производството пред Административен съд С.-град - А. П. Д. е един от съсобствениците на УПИ № XII-1472, кв. 75 по плана на с. В., район Витоша, СО, предмет на процесния акт. Тъй като с процесната виза се допълва /изменя/ действащия ПУП-ПЗ, правилни са изводите на съда, че за нейното издаване е необходимо съгласието на всички съсобственици и носители на ограничени вещни права върху имота, съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, сред които е и ответницата А. Д., чието съгласие липсва. Липсата му е пречка за изменение на плана на посоченото правно основание. По делото е установено, че допълващото застрояване на лятната кухня е допуснато на вътрешната регулационна линия към терен, отреден за озеленяване. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ предвижда, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Тъй като между двата имота няма изградена плътна ограда по регулационната граница, не е налице заварено и липсва предвидено свързано допълващо застрояване, първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ за допускане на допълващо застрояване по вътрешна регулационна линия от изток на имота. Визата за проектиране, представлява копие от действащия подробен устройствен план с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, както и допустимите отклонения по чл. 36 - чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, в случаи като настоящия когато КК е влязла в сила след влизане в сила на ПУП. Съобразно това правилни са изводите на съда, че в оспорената виза не е вписан показателя за устройство и застрояване по глава трета от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, а именно допустимите височини, а също и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ, което възпрепятства контрола за законосъобразност на оспорения акт спрямо изискванията на чл. 46, ал. 2 ЗУТ. Във визата се конкретизират всички параметри на застрояването и не може да се препраща към разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗУТ, където са посочени максималните височини. Законосъобразни са и другите изводи на съда за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като самостоятелни основания за отмяна на акта. Неоснователно е оплакването на касатора за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказа на съда да допусне тричленна съдебна експертиза. Съдът правилно е отказал исканата експертиза, тъй като приетата такава е дала заключение по поставените технически въпроси и фактите по делото са изяснени, като оспорването е само във връзка с изведени от вещото лице правни изводи, които не са кредитирани от първоинстанционния съд. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Поради отсъствието на доказателства за направени разноски пред касационната инстанция от ответника А. Д., искането за присъждането им е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение