Решение № 586 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2018 г.

Решение № 586 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Е. Андреева – съдия в Окръжен съд – Варна, против решение по т. 2 от протокол № 37 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26.09.2017 г., с което на Е. Андреева е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 7 месеца", за допуснати от нея нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. В жалбата да развити доводи за липса на правомощия на председателя на Софийски градски съд (СГС) да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, поради това, че към момента на образуване на дисциплинарното производство, както и към момента на направеното от административния ръководител на СГС предложение, командироването на дисциплинарно наказаната в СГС е приключило и ръководител към този момент е председателят на Окръжен съд – Варна. Наред с това се твърди, че при налагане на процесното наказание с обжалваното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), не са отчетени обстоятелствата, които сочат категорична липса на виновно поведение от страна на съдията. Поддържа и че не е взето предвид изтичането на шестмесечния давностен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, което обуславя незаконосъобразността на процесния административен акт. Моли за отмяна на решението на СК на ВСС. Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрк. Захариева в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна – административен ръководител на Софийски градски съд не е взел становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Е. Андреева е започнало по предложение на административния ръководител на Софийски градски съд № ВСС-6366/09.05.2017 г. за образуване на дисциплинарно производство по отношение на Е. Андреева. В него е посочено, че след издаване на заповед № 940 от 23.06.2015 г., с което командироването на съдия Андреева в СГС е прекратено, същата не е изготвила съдебните актове по 7 броя въззивни дела, които са обявени за решаване преди 23.06.2015 г. Дисциплинарно наказаната е била командирована на длъжност "съдия" в СГС със заповед на председателя на СГС, считано от 15.08.2012 г. С три последователни заповеди, командировката й е била продължена до 29.06.2015 г., когато същата е прекратена със заповед № 940/23.06.2015 г. на председателя на ВКС. В мотивите на заповед № 940/23.06.2015 г. е отразено, че командироването се прекратява по искане на председателя на СГС, тъй като Андреева е командирован съдия повече от 2 години и десет месеца и има висока висящност на делата – 170 бр. първоинстанционни и въззивни дела. За довършване на обявените за решаване дела, с уведомление от 16.07.2015 г., съдия Андреева е изпратила график на делата по месеци с посочени номера, съгласно приложената от председателя на СГС справка, по които след изпращането й в Окръжен съд – Варна (в който изпълнява длъжността "съдия", считано от 29.06.2015 г.) следва да изготви съдебни актове. Съгласно така приложения график от съдия Андреева в срок от четири месеца, считано от 16.07.2015 г., дисциплинарно наказаната е следвало да изготви съдебните актове по обявените за решаване въззивни граждански дела и разпределените й въззивни частни граждански дела, като няма спор между страните, че голяма част от тях са били изготвени в срок (39 гр. д., 2 ч. гр. д. и 48 в. гр. д.). С докладна изх. № 64880/12.05.2016 г. от ръководител служба "Деловодство" – ГО – въззивни състави, председателят на СГС е уведомен, че при подреждане на дела на IV Б въззивен състав в деловодството са намерени 11 броя дела с ненаписани съдебни актове от съдия Е. Андреева, от проведени заседания през 2015 г. и обявени за решаване, както и 3 бр. дела – частни жалби, образувани през същата година, по които няма постановени съдебни актове. Тези дела са описани в справката, по която съдия Андреева е следвало да изготви актовете, които са били на неин доклад по време на командироването й в СГС и са изпратени в ОС – Варна, като са върнати обратно в СГС с писмо изх. № ИП-0481/01.06.2015 г. На 01.08.2016 г. в СГС е постъпила молба вх. № ОВ-660 от Държавна агенция "Национална сигурност" с оплакване за допуснато забавяне при изготвянето на съдебен акт по гр. д. № 19925/2014 г. по описа на СГС, ГО – въззивни състави, IV – Б състав, което е обявено за решаване на 28.05.2015 г. с докладчик съдия Андреева. Това писмо е изпратено на Андреева от председателя на СГС с писмо и с телефонно обаждане, проведено на 10.08.2016 г., като на същата е даден срок до 15.08.2015 г. да постанови съдебен акт по делото, в отговор на което Андреева посочила, че към датата на откомандироването й не е изтекъл едномесечният срок за постановяване на съдебен акт по делото. С писмо изх. № 1008 от 25.08.2016 г. председателят на СГС информирал Инспектората към ВСС и поискал извършване на проверка досежно забавеното произнасяне по в. гр. д. № 19925/2014 г., както и по 6 други дела, в отговор на което ИВСС на ВСС дал препоръки на административния ръководител на СГС да осигури достъп на съдия Андреева до просрочените дела, а на последната – до 30.10.2016 г. да постанови съдебни актове по тях. Във връзка с дадените препоръки с писмо изх. № ИВСС-102 от 04.10.2016 г., изпратено по факс на Е. Андреева, дисциплинарно наказаната е уведомена, че от 04.10.2016 г. до 30.10.2016 г. й е осигурен достъп до работно място в СГС – к. 38, ет. 1, за произнасяне по в. гр. д. № 19925/2014 г., в. гр. д. № 5786/2014 г., в. гр. д. № 17709/2014 г., в. гр. д. № 7110/2012 г., ч. гр. д. № 7326/2015 г., ч. гр. д. № 7649/2015 г. и ч. гр. д. № 8250/2015 г., както и да подпише всички постановени актове от младши съдия П. Хаджимаринска по въззивни и частни граждански дела, по които е участвала в произнасянето им. Е. Андреева е подала молба вх. № 11-06-1367/07.10.2016 г. по описа на ВСС, в която е поискала от СК на ВСС да й укаже как, къде и кога би могла да се произнесе със съдебния състав по делата, които са описани в писмото от 04.10.2016 г. на председателя на СГС. С молба вх. № 9721/07.10.2016 г. по описа на ВКС, Андреева е поискала от председателя на ВКС да издаде заповед за командироването й в СГС за постановяване на съдебни актове по неприключените от нея дела, в която да е указано кога и къде да се произнесе по същите с останалите съдии от състава и в която да е определен подходящ срок за изготвянето на съдебните актове. Това писмо е изпратено за становище на председателят на СГС, който е изразил отрицателно такова, а относно искането кога и как да се произнесе по просрочените дела, е посочил, че това е въпрос на координация и организация между самите членове на състава и изключва неговата компетентност. С докладна изх. № ДЗ-351/07.11.2016 г. съдебният администратор е уведомил председателят на СГС и зам. – председателя и ръководител на Гражданско отделение – въззивни състави за наличието на 16 въззивни граждански дела, чиито решения следва да бъдат подписани от Е. Андреева като член на въззивния състав, който се е произнесъл по тях, като същото писмо е изпратено и до посочения съдия. На 18.01.2017 г. в СГС е постъпило заявление с вх. № 6248 от И. Андонов с оплакване за липса на произнасяне по ч. гр. д. № 7649/2015 г. на СГС. Председателят на СГС е извършил проверка и е констатирал, че делото е на доклад на Андреева, образувано е на 12.06.2015 г. и към 18.01.2017 г. липсва произнасяне, поради което е уведомил последната, че в 3-дневен срок следва да постанови съдебен акт. С оглед изложеното председателят на СГС е внесъл предложение рег. № ВСС-6366/09.05.2017 г. до Комисията по дисциплинарните производства на ВСС за образуване на дисциплинарно производство по отношение на съдия Е. Андреева, в което да се установи дали са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание. В предложението е посочено, че Андреева демонстрира непрофесионално поведение, непознаване на закона, в частност на действащите Правила за командироване на съдии, прокурори и следователи (Правилата), понастоящем чл. 227, ал. 8 от ЗСВ и не изпълнява задълженията си като магистрат. Отразено е още, че съгласно действащите правила, приети с решение на ВСС по протокол № 25/27.06.2013 г., изм. и доп. с решение по протокол № 31/25.07.2013 г. и в частност Раздел II, т. 9 от същите – съдията е длъжен да изготви в законоустановения срок всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, и поради това действията на съдия Андреева, представляват нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗСВ. В изпълнение на задължението си по чл. 316, ал. 6 от ЗСВ, кадровият орган е изпратил на дисциплинарно привлечената препис от предложението за образуване на дисциплинарно наказание, и същата е подала възражение, в което е оспорила предложението. В хода на образуваното дисциплинарно производство пред СК на ВСС, Е. Андреева се е явявала лично, като е заявила готовност да изготви съдебните актове по 7-те дела, но е изложила, че за да бъдат валидни, следва да изпълнява длъжността "съдия" в СГС чрез командироване. С решение № ВСС-12397/2017 г. по образуваното дисциплинарно дело № 17/2017 г. на дисциплинарния състав, избран с решение на СК на ВСС по протокол № 20 от 16.05.2017 г., е предложил на СК на ВСС да наложи на Е. Андреева – съдия в Окръжен съд – Варна, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ –намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 7 месеца, за допуснатите от нея нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, в периода от 04.10.2016 г. до 16.05.2017 г., при постановяване на съдебните актове по в. гр. д. № 19925/2014 г., обявено за решаване на 28.05.2015 г.; в. гр. д. № 5876/2014 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; в. гр. д. № 17709/2014 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; в. гр. д. № 7110/2012 г., обявено за решаване на 11.06.2015 г.; ч. гр. д. № 7326/2015 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; ч. гр. д. № 7649/2015 г., обявено за решаване на 12.06.2015 г. и ч. гр. д. № 8250/2015 г., обявено за решаване на 25.06.2015 г. С обжалваното решение по т. 2 от протокол № 37 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 26.09.2017 г. на Е. Андреева – съдия в Окръжен съд – Варна, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 7 месеца", за допуснати от нея нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. При така установеното във фактическо отношение и след като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, Върховният административен съд намира жалбата на Е. Андреева срещу решение по т. 2 от протокол № 37 от 26.09.2017 г. на СК на ВСС, с което й е наложено наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 7 месеца" по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, за неоснователна. С жалбата си пред Върховния административен съд жалбоподателката не оспорва констатациите за неизготвянето на съдебните актове, които са били на нейн доклад по време на командироването й в СГС. Възраженията в тази насока са с оглед уважителни причини, които изхождат от това, че въззивният състав, в който е заседавала, вече не съществува, тъй като освен, че Андреева е откомандирована, и младшият съдия, също не е съдия в СГС, и това обстоятелство поставя под въпрос валидността на съдебните актове, които ще постанови. Съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител може да се прави от съответния административен ръководител. Съгласно чл. 314, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, когато дисциплинарното нарушение е извършено по време на командироване, наказанието се налага от административния ръководител на съда или прокуратурата, където съдията, прокурорът или следователят е командирован. Видно от горната разпоредба и предвид времевия период, в който е извършено нарушението, компетентен в случая да предложи налагане на наказанието "намаляване на основното трудово възнаграждението за срок от 6 месеца до една година" е административният ръководител на СГС. Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателката, че предложението за образуване на дисциплинарно наказание, не изхожда от компетентен орган. Текстът на чл. 314, ал. 1 от ЗСВ предвижда дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 да се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Тъй като в случая административният ръководител на СГС е преценил, че "забележката" не е достатъчно наказание за извършените от Андреева нарушения, и не е компетентен да наложи по-тежко наказание, е изпратил предложението до Комисията по дисциплинарните производство към СК на ВСС. Липсата на постановени съдебни актове, касае дела, които са по описа на СГС, и магистратът не е постановил по време на командироването си в този съд, както и в противоречие с разпоредбата на чл. 227, ал. 9 от ЗСВ. Освен това разпоредбата на чл. 314, ал. 2 от ЗСВ предвижда, когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави мотивирано предложение за налагане на наказанието до съответната колегия на Висшия съдебен съвет и й изпраща преписката. Видно от тази разпоредба, няма изискване магистратът да продължава да изпълнява длъжността, на която е командирован, а поставя изискването нарушението да бъде извършено по време на командироване в друг съд, прокуратура или следствие, и съответно това определя компетентността на лицето, което може да направи предложение за образуване на дисциплинарно производство или да наложи дисциплинарно наказание "забележка". В случая определящото не е висящността на командироването, а моментът, в който е извършено нарушението, и дали през този времеви период дисциплинарно наказаният е бил командирован. Това законодателно решение има своята житейска и правна логика, тъй като административният ръководител на съответният съд, прокуратура или следствие, осъществява контрол и организира работата в институцията и разполага с възможност да извърши обективна проверка, още повече, когато се касае за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ – системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, какъвто е настоящият случай, тъй като въззивните граждански дела са образувани и разгледани в съда, в който е командирована настоящата жалбоподателка, а не в съда, в който се е върнала да изпълнява длъжността си след приключване на командироването й. Предвид изложеното предложението за образуване на дисциплинарно производство е направено от компетентен орган. Оспореният акт на СК на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличието на изискуемия се кворум. Спазени са административнопроизводствените правила и е приложен правилно материалния закон. Решението е мотивирано, както в проведеното заседание на кадровия орган по протокол № 37, така и с всички съпътстващи актове по приемането му, включително в решението на дисциплинарния състав по образуваното дисциплинарно дело № 17/2017 г. Дисциплинарното нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно е квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, като същото е извършено виновно. При налагане на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е съобразена с тежестта на нарушението и поведението на магистрата по чл. 309 от ЗСВ, поради което се следва второто по тежест от предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ наказания – "намаляване на основното трудово възнаграждението за срок от 6 месеца до една година". По същество доказателствата по делото потвърждават изложените в решението на СК на ВСС фактически и правни съображения и опровергават възраженията на жалбоподателката за нарушения на материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено във връзка с безспорно установени системни неспазвания на процесуалните срокове. Настоящият състав на Върховният административен съд намира, че в производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Е. Андреева не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С решение по протокол № 20 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 16.05.2017 г. на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ е било образувано дисциплинарно производство № 17/2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Е. Андреева и е бил избран чрез жребий дисциплинарен състав. Вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са имали възможност да изразят своите становища по фактите, ангажирали са доказателства. Дисциплинарният състав е предложил на СК на ВСС да наложи дисциплинарно наказание по внесеното предложение на председателя на Софийски градски съд за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, за което е изложил подробни мотиви. Приел е, че е налице бездействие по посочените в предложението на вносителя 4 въззивни граждански и 3 въззивни частни граждански дела, които обосновано са довели до неоправдано дълъг срок, който е изтекъл от обявяването им за решаване – 2015 г. до постановяване на съдебни актове по тях, като и към момента няма данни, същите да са изготвени. Дисциплинарният състав не е възприел изложеното в предложението за образуване на дисциплинарно наказание, за уронване престижа на съдебната власт. От чл. 307 от ЗСВ актуална редакция към момента на издаване на административния акт е видно, че на съдиите се налагат дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължение на съдия, като законодателят е направил примерно изброяване на основанията, посочвайки системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт, неизпълнение на други служебни задължения. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние – действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. В административното производство по налагане на дисциплинарното наказание пред СК на ВСС, е дадена възможност на съдия Андреева да направи възражения си и да представи всички доказателства във връзка с тях с оглед защитата си по образуваното дисциплинарно производство. Конкретните факти по делото се свеждат до това налице ли са седем въззивни граждански и частни граждански дела, по които липсва произнасяне в едномесечния или разумен срок. Това поведение правилно е било квалифицирано от административния ръководител и от СК на ВСС като дисциплинарно нарушение и като системно неспазване на процесуалните закони. При тези съображения фактическият състав на нарушението е установен и към него правилно е приложена материалната норма, водеща до реализиране на дисциплинарната отговорност. Поддържаната теза за невиновност в поведението на жалбоподателката, не се подкрепя и доказва от събраните в административното и съдебното производство доказателства. Като неоснователно се преценява и възражението на жалбоподателката за невиновно поведение от нейна страна като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Като се има предвид събраните данни по дисциплинарното дело доказателства, ненаписването на съдебните решения и определения са резултат на собственото й поведение, при презюмирана от самата нея невъзможност и в нарушение на задълженията й като съдия, защото с факта на прекратяване на работата й в СГС, съдия Андреева не е загубила това си качество. Освен това чл. 227, ал. 9 от ЗСВ ясно посочва, че в случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, командированият съдия продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован. Довършването на делата в съда, в който е бил командирован съдията е законово изискване и няма хипотеза, която да го изключва. Делото е довършено, когато по него има постановен съдебен акт. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че в чл. 9 от Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи (Правилата) е посочено, че след прекратяване на командироването съдията, прокурорът или следователят се връща на заеманата от него длъжност преди командироването. Той е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени в законоустановения срок. От изложеното следва, че дори в заповедта, с която се прекратява командироването, да не е посочено довършване на делата или да не е посочен срок за изготвянето на актовете по обявените за решаване дела, съдията, чийто командироване е прекратено разполага и е задължен в предвидения в съответния процесуален закон срок (обикновено едномесечен) да изготви всички актове. В заповед № 940 от 23.06.2015 г. на председателят на ВКС, с което е прекратено, считано от 29.06.2015 г. действието на заповед № 2101 от 13.12.2014 г., с която Е. Андреева – съдия от Окръжен съд – Варна е командирована за изпълнение на длъжността "съдия" в СГС за повече от три месеца в една календарна година, не е отразено, че съдията трябва да довърши делата си, но това не изключва задължението на откомандирования магистрат да изпълни законовите изисквания на чл. 235, ал. 5 от ГПК, както и на чл. 227, ал. 9 от ЗСВ и чл. 9 от Правилата, задължаващи я да постанови съдебен акт по обявените дела в едномесечен срок. С писмо от 15.07.2015 г. от председателя на СГС на Е. Андреева й е указано да изготви график по месеци при минимален брой 30 дела на месец (към този момент е имало 39 въззивни граждански дела и 2 частни граждански дела с необявени съдебни актове, както и обявени за решаване още 48 въззивни граждански дела, по които няма обявен съдебен акт и 9 въззивни частни граждански дела, по които няма произнасяне, на доклад на съдия Андреева), които да й бъдат изпращани от СГС чрез служебната поща, за изготвяне на съдебен акт по тях, до изчерпване на броя на делата, отразени в справката. Впоследствие с писмо от 12.05.2016 г. на председателя на СГС, Андреева е уведомена, че има ненаписани съдебни актове за повече от три месеца по 11 въззивни граждански дела и 3 частни граждански дела, и в двуседмичен срок следва да изготви съдебните актове по тях, а при неизпълнение от нейна страна, същата е предупредена, че ще бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност. След сезиране на ИВСС, с писмо изх. № ИВСС-1028/2016 г. дисциплинарно наказаната е уведомена, че от 04.10.2016 г. до 30.10.2016 г. й е осигурен достъп до работното място, за разглеждане и произнасяне по 7-те дела, предмет на дисциплинарното производство, като изрично е отбелязано, че в срок до 30.10.2016 г. следва да подпише и всички постановени съдебни актове от съдия П. Хаджимаринска по въззивни и частни граждански дела, по които е участвала в произнасянето им. Отразено е и че делата са на разположение в кабинет 38 в СГС. При тези данни, настоящият състав намира за безспорно, че описаните действия по ненаписване на съдебните актове, представлява системно неспазване на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК. Това неспазване не е неоправдано, при задължението за всеки съдия да изготви актовете по разпределените му на случаен принцип дела в месечния законов срок, или в наложилия се разумен такъв. След като обявени за решаване производства в периода 28.05.2015 г. – 25.06.2015 г. са без постановени съдебни актове, следва да се отчете съставомерност за нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Продължителността на това забавяне към настоящия момент е над 3 години и 6 месеца, и това поведение е укоримо и неоправдано. Основните възражения на жалбоподателката, че в случай, че постанови съдебните актове, без да е командирована в СГС, поради това, че и младшият съдия от въззивния състав, правораздава в друг съд, би довело до нищожност на тези актове, е неоснователно. Не е съществувала опасност за валидността на актовете (ако ги беше постановила), който довод е основен в административното и дисциплинарно производство. По аргумент от тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2011 г., което макар да е постановено при обсъждане на други хипотези, визира като основание преместването в друг съд и приема естеството на причините за неподписване на съдебното решение (обективни или от правно естество) за ирелевантни, както и че съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че дисциплинарната й отговорност е погасена по давност. Съгласно изискването на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Сроковете за налагане на дисциплинарните наказания са давностни и с изтичането им се погасява правото на наказващия орган да наложи наказание за констатираното нарушение. Като материалноправни срокове, свързани със самото субективно право, те се регламентират от действалите към момента на осъществяването на релевантния факт правни норми освен ако няма изрична уредба в противния смисъл. В конкретния случай шестмесечния срок започва да тече от началото на последния период на бездействие на съдия Андреева, за който е приканена да постанови актовете по разпределените й дела. Този период, според настоящия състав, започва да тече от 31.10.2016 г., когато приключва дадената й от председателя на СГС възможност за написване на седемте дела в кабинет 38 в СГС. След тази дата периодът на бездействие е продължил и тъй като всеки период на бездействие има самостоятелно правно значение, към 16.05.2017 г. погасителната давност за ненаписването на 7 дела извън срока, предвиден в ГПК, не е изтекъл. От всичко изложено по-горе, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че са налице достатъчно доказателства, обосноваващи извода на дисциплинарнонаказващия орган за виновно системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони по 7 броя въззивни граждански дела, за периода на командироването на Андреева в СГС. В обсъжданията по протокол № 37 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 26.09.2017 г. от членовете на колегията, е посочено, че е налице виновно поведение, взети са предвид отежняващите отговорността обстоятелства и наложеното наказание е определено в съответствие с материалния закон. В случая е наложено второто по вид и тежест наказание. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,