Решение № 4911 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13112/2013 г.

Решение № 4911 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13112/2013 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Спас Йорданов Костадинов, подадена чрез процесуален представител, против решение № 4579/08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3261/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Изложени са доводи за неправилност на процесното решение при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Костадинов против заповед № 3025/22.02.2013 г., издадена от директора на Агенция "Митници" (АМ), с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и във вр. с чл. 10а, ал. 1, предл. второ от Закона за митниците (ЗМ) е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "разследващ митнически инспектор" в Митница Югозападна. В заповедта е посочено, че служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, тъй като е привлечен като обвиняем с постановление от 12.02.2012 г. по досъдебно производство № 189/2012 г. по описа на Областна дирекция на МВР - Благоевград за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от Наказателния кодекс. За да постанови този правен резултат АССГ е посочил, че съгласно чл. 10а, ал. 1, пр. 2 от ЗМ разследващият митнически инспектор трябва да е митнически служител с висше образование, който не е обвиняем, подсъдим или осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Съдът е приел, че липсата на което и да е от изискванията води до несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността - неназначаване на служителя или до освобождаването му от длъжност, когато някоя от хипотезите възникне по време на изпълнението й. АССГ е разгледал и хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като е приел, че обстоятелствата относно обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Костадинов са посочени в обжалвания административен акт. В съдебно заседание от 26.03.2014 г. пред настоящата инстанция процесуалният представител на Костадинов е представил заверено копие от влязло в сила решение № 4263/23.10.2013 г., постановено по КНАХД № 374/2013 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в което е посочено, че признава обвиняемият Спас Костадинов за невиновен и го оправдава по повдигнатото му обвинение. Принципно положение е, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. При наличието на горната разпоредба, съдът е задължен при извършваната от него проверка за законосъобразност на обжалвания административния акт да съобрази всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното разрешаване на спора. Към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както правилно е приел АССГ, Костадинов е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. При възможните алтернативи да бъде отстранен временно от работа по реда на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, преназначен на друга длъжност или освободен от заеманата такава, за да бъде преодоляна несъвместимостта, въпросът е решен от органа чрез прилагане на последната хипотеза. Настоящата инстанция споделя извода на АССГ за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да е трайна, а не временна, доколкото в ЗДСл и ЗМ липсва текст, поставящ изисквания към нейната продължителност. Съдебната практика е в посока, че тя следва да е резултат от причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение и поради това непреодолими за тях. С решението на Окръжен съд - Благоевград обаче касаторът е бил признат за невинен, от което следва, че той отговаря на изискванията на чл. 10а от ЗМ за заемане на длъжността "разследващ митнически инспектор". Решението на наказателния съд е задължително относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (арг. чл. 300 от ГПК). Настоящият състав на ВАС преценява, че обжалваното решение на АССГ е било постановено преди решението на ОС - Благоевград, поради което правилно се е произнесъл с отхвърляне на жалбата на Костадинов. В случая новият факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК е факт от действителността, който има спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствен факт за правилното му решаване. Независимо, че се е осъществил след издаването на оспорения административен акт и постановяването на първоинстанционното решение, той е безспорно установен с представеното ново доказателство и следва да бъде взет предвид от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК се явява приложима съгласно чл. 228 от кодекса, поради това заповедта за прекратяване на правоотношението следва да бъде отменена. По делото е направено искане от процесуалния представител на Спас Костадинов за присъждане на разноски пред двете инстанции. С оглед изхода на спора и представения списък по чл. 80 от ГПК следва Агенция "Митници" да се осъди да заплати на Костадинов сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение