Решение № 6505 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2013 г.

Решение № 6505 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Симеонова, против Решение № 1869/08.08.2013 г., постановено по адм. д. № 831/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 364 от 21.02.2012 г., на Началник на Митница Пловдив. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди в касационната жалба, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Садат " ООД, чрез процесуалния си представител юрск. Кочанов, оспорва касационната жалба и отправя искане решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмени бележки. Заинтересованата страна - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на АС-Пловдив е отменено по жалбата на "Садат " ООД решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД с № 10BG003000H0179056/20101111 и е определено допълнително задължение за ДДС. От фактическа страна по делото е установено, че с ЕАД с № 10BG003000H0179056/20101111 "Садат" ООД поставя под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление стоки тексапон - 18340кг и комперланд 3820 кг с код по ТАРИК 3402119000 при декларирана обща фактурна стойност от 9928,26 евро. Към ЕАД са приложени фактура/invoice № 766708/09.11.2010 г. на стойност 9928,26 евро на база на която декларираната митническа стойност за стоките. Изпращач на стоките е " KOGNIS KIMYA SAN. VE TIC. A. S., Турция. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е видно, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура със същият номер, но с различна стойност и са отразени различни условия за доставка. От получените документи ответникът е установил, че има разминаване в данните. Констатирано е, че в търговската фактура № 766708/09.11.2010 г. и копие на вносна митническа декларация, представени от "САДАТ" ООД за оформяне на вносната операция са вписани условия на доставка СРТ Пловдив и обща фактурна стойност - 9928,26 евро. От друга страна в представената от турските митнически органи търговска фактура № 766708/09.11.2010 г. в щатски долари е на стойност 28578,60евро /55894,88 лева/ и за износ са посочени условия на доставката EXW Гебзе. При така възприетата фактическа обстановка, административният орган на основание чл. 201 § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201 § 3, чл. 214 § 1, чл. 232, § 1 б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стоката по с ЕАД с № 10BG003000H0126792 на "Садат" ООД са определени са дължими държавни вземания в размер на 11 488,35 лева за ДДС и са начислени лихви. Обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че актът е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен, поради това, че при липса на мотиви съдът е възпрепятстван да упражни контрол. Отделно, изложени са мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Възприето е като краен резултат, че представените от дружеството документи при митническото оформяне на стоките доказват по безспорен начин декларираната митническа стойност по ЕАД с № 10BG003000H0179056/20101111 Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура, издадена от износителя, представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 9928,26 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната от вносителя и че условията на доставката са с транспортни разходи за купувача. Правилен е изводът на съда, че делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е оспорена по съответния процесуален ред квитанцията за плащане на договорената цена. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към първоинстанционната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС-Пловдив. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., респ. чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, тъй като липсват данни по административната преписка, че дружеството е уведомено за мотивите, обосноваващи съмненията на митническия орган и му е дадена реална възможност да отговори на същите тези мотиви. Наред с горното правилно съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при документи с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези представени от дружеството. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено при липса на допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е заявил искане за заплащане на разноски в касационното производство, поради което такива не се присъждат в негова полза. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2,