Решение № 12147 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2014 г.

Решение № 12147 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Асенов Дойчинов против решение № 147 от 17.10.2014 г. по адм. дело № 42/2014 г. на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата му против заповед рег. № 65/20.01.2014 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Заповедта е в писмена форма, подписана е от дисциплинарно наказващия орган и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й, като действията на Дойчинов са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справка, становище). Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) е образувано дисциплинарното производство и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № 1649/04.12.2013 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението). Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) проверка са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) - не по- късно от два месеца от узнаването съгласно чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР отм.), тъй като в случая материалите от дисциплинарното производство са представени на дисциплинарно наказващия орган на 17.01.2014 и не по - късно от две години от извършване на нарушението. Спазени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР (отм.) - заповедта за дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на Дойчинов (такива са представени на 21.12.2013 г. и на 27.12.2013 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства, както и оценка на събраните доказателства съгласно чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР (отм.). При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че са налице основания по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) за санкциониране на служителя с най - тежкото дисциплинарно наказание. Цитираният текст предвижда тази санкция да се налага за други тежки нарушения на служебната дисциплина, посочени в нормата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР (отм.). По смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 30.11.2011 г. около 22.30 часа жалбоподателят, държавен служител акт. Е- I степен, пожарникар, водач на специален автомобил в група "Пожарогасене и спасителна дейност" на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Дупница към Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Кюстендил управлява собствения си лек автомобил в с. Яхиново. Поради движение с несъобразена скорост същия губи управлението на автомобила и се блъска в паркиран автомобил. След инцидента водачът отказва да бъде тестван за алкохол с техническо средство и да даде кръвна проба. При тези факти правилно е преценено, че поведението на Дойчинов е в нарушение на т. 1 от заповед № Iз-1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, задължаваща полицейските служители, като участници в движението да се подчиняват на правилата за движение по пътищата, включително да не управляват моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила и да се подчиняват на законосъобразните разпореждания на служителя от КАТ и осъществява предпоставките на т. 8 от заповедта предвиждаща, че служител, който откаже да бъде тестван за алкохол и осуети проверката на контролните органи в тази насока, извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в МВР. Правилно е прието, че извършеното от жалбоподателя е в нарушение и на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават полицейския служител да съобразява законосъобразността на действията си, да пази доброто име на институцията, да насърчава спазването на закона, като дава личен пример за това, а в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Аргументирано е преценено, че деянията на служителя създава предпоставки за намаляване доверието в полицейските структури и уронват престижа на службата, с оглед обществената чувствителност към този род нарушения, които могат да бъдат свързани с тежки последици за живота, здравето и имуществото на хората и са допуснати от полицейски служител, чийто професионален дълг е да работи за предотвратяване и пресичане на правонарушенията. Възраженията, че Дойчинов не е извършил описаното по-горе нарушение, са неоснователни. Отказът на жалбоподателя да бъде тестван за алкохол и да даде проба за кръвно изследване, въпреки че при управление на лек автомобил е причинил пътно- транспортно произшествие, не се оспорва от страната и се потвърждава от събраните гласни доказателства. Този факт заедно с обстоятелството, че поведението на служителя е станало известно на полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента и на гражданите, засегнати от произшествието, обосновава негативната оценка на действията на Дойчинов в морално-етичен план, понижава общественото доверие в правозащитните органи и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на извършителя. Отказът на жалбоподателя да съдейства на полицейските служители, предприели действия за установяване на употребата на алкохол след пътния инцидент, не може да се обясни с влошеното здравословното състояние на служителя. Очевидно дори същият да е имал оплаквания от здравословен характер по- рано същия ден, те не са били сериозни, тъй като не са му попречили да прекара деня с колеги, а също и сам да шофира собствения си автомобил. Това заедно с обстоятелството, че същият е откаран в болница около два часа след инцидента, въпреки краткото разстояние, налагат извода, че състоянието му не е изисквало спешна медицинска помощ и косвено подкрепят изложеното от свид. Райчев и Шопов, според които Дойчинов е изглеждал като човек употребил алкохол. В подкрепа на това заключение е и факта, че жалбоподателят се противопоставя единствено на теста и проверката за алкохол, но не и останалите медицински процедури, предприети при постъпването му в болничното заведение и очевидно е достатъчно ориентиран, за да даде информация са състоянието си, като го свърже с претърпения пътен инцидент, но не и със здравословни оплаквания, настъпили по- рано (епикриза). Ето защо доводите в касационната жалба, че здравословното състояние не е позволило на жалбоподателя да съдейства за установяване на алкохолното съдържание в кръвта, са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Действията на жалбоподателя съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), подлежащи на санкциониране с най- тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Наличието на основания за реализиране на административно наказателната отговорност на Дойчинов за пътния инцидент, няма отношение към горните изводи. Тази отговорност е различна от дисциплинарната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) и възниква и се осъществява при предпоставки, които не се обхващат от основанията за санкциониране по дисциплинарен ред. Обстоятелството, че наказателното постановление е изменено от съда в случая няма отношение към дисциплинарното производство, тъй като фактическите констатации относно настъпилия поради поведението на Дойчинов пътен инцидент не са опровергани. Това заедно с отказа на служителя да изпълни разпорежданията на контролните органи и да се подложи на тест за алкохол съставлява нарушение на т. 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, факт, който заедно с констатацията за негативната в нравствен аспект оценка на деянието и обстоятелството, че уронва престижа на службата, дават основания за санкциониране на служителя с най - тежкото дисциплинарно наказание. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Кюстендил е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени и гласни доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с обясненията на служителя и показанията на свидетелите, с изключението на тези на свид. Тренчев, както и с представената медицинска документация е преценено, че при управление на лек автомобил жалбоподателят причинява пътно произшествие и отказва да се подложи на проба за алкохол без да има основателна причина за това - деяние в противоречие с правилата на Етичния кодекс и с оглед негативната обществена оценка - уронващо престижа на службата, което следва да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,