Решение № 2372 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2015 г.

Решение № 2372 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. И. Д. против заповед № 8181К-2430/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи - поради отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалноправните норми, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка: С решение № 2651/11.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8494/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменена заповед № К-4061/12.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. И. Д., на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). Решението е оставено в сила с решение № 6743/09.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4733/2015 г. на петчленен състав на ВАС. Л. доказателства по преписката кога жалбоподателят е подал молба за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и заповед за възстановяване на тази длъжност. Съгласно писмо № 236р-9564/12.06.2015 г., директорът на ОД на МВР Я. е справка относно незаетите длъжности до ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, които да могат да бъдат заети от държавен служител на изпълнителска длъжност, без първоначална професионална подготовка, притежаващ висше образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Счетоводство и контрол" и разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на достъп "поверително". С писмо от 17.06.2015 г. директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е уведомил директорът на ОДМВР Я., че в ръководеното от него звено съществуват три свободни длъжности, които отговарят на посочените изисквания и конкретно е посочил същите. С писмо от 18.06.2015 г. директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е посочил, че длъжност, отговаряща на изискванията съществува в Регионална дирекция - Р. и тя е "главен счетоводител". Приложен е контролен списък от 12.06.2015 г. на МВР - ОДМВР Я. относно 55 изброени длъжности. Видно от протокол № 326р-9922/19.06.2015 г. за предлагане на длъжност на жалбоподателя, на същият са предложени следните длъжности: 1. "специалист VI - V ст." в група "Административно обслужване" от Гранично полицейско управление - М. Т. към Регионална дирекция "Гранична полиция"- Е.; 2. "специалист VI - V ст." в група "Логистика" от Гранично полицейско управление - Е. към Регионална дирекция "Гранична полиция"- Е.; 3. "специалист VI - V ст."/главен счетоводител/ в Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението"- Р.. Димитров е отказъл да подпише протокола, като саморъчно е отбелязъл, че желае да бъде изпълнено влязлото в сила решение на ВАС. Н. 22.06.2015 г. е изготвено предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя поради отказ да бъде възстановен. На 16.07.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед № 2651/11.03.2015 г. От доказателствата по приложените по делото адм. дело № 8494/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение и адм. дело № 4733/2015 г. на петчленен състав на ВАС се установява, че до прекратяване на служебното правоотношение със предходната заповед № К-4061/12.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят е заемал длъжността инспектор, специалист IV степен във "Финансово осигуряване" към Областна дирекция на МВР гр. Я. Пред настоящата инстанция са представени длъжностни разписания на ОДМВР Я., в сила от 24.02.2015 г. и от 31.03.2015 г. Приложена е и заповед № 8121з-212/24.02.2015 на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден класификатор на длъжностите и самият класификатор. При така обсъдените доказателства по делото, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 232 ЗМВР предвижда, че при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. При неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14 - дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини - арг. от чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Двете цитирани норми следва да бъдат тълкувани в смисъл, че предложената на жалбоподателя длъжност следва да бъде равностойна на заеманата от него преди прекратяване на служебното му правоотношение. Дефиниция на понятието "равностойна" не е нормативно дадена, но практиката приема, че длъжността следва да бъде с същия ранг, професионален опит, изискване на образование и други специфични изисквания които са свързани с длъжностите в системата на МВР/ в случай, че има такива/. Обратното тълкуване, че е допустимо да бъде предложена каквато и да е длъжност, противоречи на житейската логика и на принципа на защита на служителите на МВР (чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗМВР), защото би оправдало извършването на формално предлагане на длъжност, който е толкова неподходяща за служителя, че да е предвидим неговия отказ да я заеме и да не се предприеме въобще проверка относно наличието на вакантни длъжности, които са подходящи за него. Следва да си отчете и обстоятелството, че административният акт за назначаване се издава в писмена форма и съдържа нормативно определени изисквания, като освен тях, органът по назначаване може да определи мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността /арг. от чл. 11 ЗДСл/. В заповедта за назначаване на жалбоподателя е определено както характерът на работата, така и мястото на работа, което е в Областна дирекция на МВР-Я.. Поради това при възстановяването му на равностойна длъжност следва да бъде предложено и същото място на работа. Предложените на Димитров длъжности: 1 "специалист VI - V ст." в група "Административно обслужване" от Гранично полицейско управление - М. Т. към Регионална дирекция "Гранична полиция"- Е.; 2. "специалист VI - V ст." в група "Логистика" от Гранично полицейско управление - Е. към Регионална дирекция и 3. "специалист VI - V ст."/главен счетоводител/ в Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението"- Р. са с ниско длъжностно ниво от заеманата от него длъжност. Видно от представеният от ответника класификатор на длъжностите в МВР длъжността "специалист 4 степен "/ или главен счетоводител/ в териториални звена в страната е с длъжностно експертно ниво 4 и с ранг 4 младши, а длъжностите, които са предложени "специалист 6-5 степен" отговарят на експертно ниво 7, с ранг 5 младши. Освен това и трите предложени длъжности са в друга населени места - две в град Е., а третото - в град Р. Настоящата инстанция намира, че при издаването на оспорената заповед е допуснато и друго нарушение на материалния закон. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителя на МВР на предишната или равностойна преди уволнението длъжност (арг. от чл. 232 от ЗМВР), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая жалбоподателя не е възстановен на предишната длъжност, а служебното му правоотношение отново е прекратено. Следователно, освен че не са изпълнени предпоставките на чл. 232 от ЗМВР, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт, а също така и в съответствие с изискването административните органи да упражняват правомощията си съгласно чл. 6 от АПК по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с административния акт е недопустимо да се засягат права и да се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно, защото са налице хипотезите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което оспорената заповед № 8181К-2430/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи, следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Д. И. Д. сумата 410 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. изплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,