Решение № 9964 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2019 г.

Решение № 9964 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Д. Ганчева от [населено място]- прокурор при Специализирана прокуратура срещу решение № 7225 от 3.12.2018 г. постановено по адм. дело № 3114 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № РД-08-53 от 6.03.2018 г. издадена от административния ръководител на Специализирана прокуратура на основание чл. 327 от ЗСВ. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 327 от ЗСВ относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът административен ръководител на Специализирана прокуратура в писмено становище по делото е изложил съображения за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № РД-08-53 от 6.03.2018 г. издадена от административния ръководител на Специализирана прокуратура на основание чл. 327 от ЗСВ, с която на Д. Ганчева - прокурор в Специализирана прокуратура е обърнато внимание за допуснатото от нея нарушение по движението и организацията на работа по досъдебно производство (ДП) № 48/2012 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 734/2012 г. по описа на СП, относно несвоевременно връчване на 4 броя постановления за частично прекратяване от 26.04.2013 г., 28.10.2013 г., 14.01.2014 г. и от 14.02.2014 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 327 от ЗСВ. Съдът необосновано е приел, че констатираното нарушение при движението на едно досъдебно производство обосновава основание за предприемане на дисциплинарна мярка без оглед на останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на прокурора, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Когато мярката се налага само за едно нарушение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ. В мотивите на оспорената заповед са изброени действията на прокурор Ганчева като наблюдаващ прокурор по ДП № 48/2012 г. в периода от 26.04.2013 г. – 11.12.2017 г. /момента на извършване на проверката/. Прието е за установено, че на 26.04.2013 г. е изготвено постановление за частично прекратяване на наказателното производство, което не е връчено на лицата П. Костадинов, З. Койчева и П. Янев; на 28.10.2013 г. е изготвено постановление за прекратяване на наказателно производство, което не е връчено на Я. Попова; на 14.01.2014 г. е изготвено постановление за прекратяване на наказателно производство, което не е връчено на Е. Енев и на 14.02.2014 г. е изготвено постановление за прекратяване на наказателно производство, което не е връчено на А. Николова. На 14.05.2014 г. е изготвено писмо до Директора на КОНПИ и до Апелативната специализирана прокуратура ведно с обвинителен акт, с което прокурорът ги уведомява за внесен обвинителен акт в СпНС, но този акт в действителност не е бил внесен. На 26.01.2017 г. е изготвено ново писмо до деловодството на Специализираната прокуратура, с което същата се уведомява, че предстои внасяне на обвинителния акт в съда. Направен е извод, че е налице бездействие от страна на прокурор Ганчева за период повече от четири години довело чрез несвоевременно връчване на четири броя постановления за частично прекратяване на наказателно производство по д. п. № 48/2012 г. до забавяне на съдебното производство поради невнасяне на обвинителния акт в съда. Бездействайки по писания начин Административният ръководител на СП е констатирал неизпълнение на служебни задължения на прокурор Ганчева. При постановяване на обжалваната заповед административният орган бланкетно е посочил в мотивите си, че същата е постановена при съобразяване с общата служебна натовареност на прокурор Ганчева, поведението на нарушителя и настъпилите последици. Отразено е, че същата е с дългогодишен стаж, повишена е в ранг "Прокурор в ВКП и ВАП" и има поставена "Много добра" оценка от последната атестация. Направен е извод, че допуснатото нарушение е "инцидентен пропуск в работата" на магистрата, но въпреки това е постановен акт с процесното съдържание. За да постанови процесното първоинстанционно решение съдът е приел, че същата е издадена при спазване на материалния закон. Приел е, че бездействията на магистрата са в разрез със задълженията му по чл. 196, ал. 1 от НПК, която въвежда задължение по отношение на наблюдаващия прокурор непосредствено да следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключване в определения срок. Действията на прокурора са квалифицирани като "небрежност" при изпъление на вменените му по закон задължения. Обсъдени са всички възражения на жалбоподателката и всички са отхвърлени като неоснователни. Въз основа на гореизложеното съдът е отхвърли жалбата на Д. Ганчева срещу заповед № РД-08-53 от 6.03.2018 г. издадена от административния ръководител на Специализирана прокуратура като неоснователна. Решението е неправилно. Както вече се посочи дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Установеното в случая нарушение, състоящо се в забавяне на едно досъдебно производство не обосновава необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата. От съществено значение са обстоятелствата във връзка с натовареността на прокурора. Констатации в тази връзка обаче не са изложени в заповедта. При постановяването на обжалвания акт административният орган не е изследвал въпроса относно това какви факти и обстоятелства са довели до допускането на цитираното нарушение. По делото няма данни каква е била натовареността на магистрата през този период в сравнение с тази на други магистрати. Няма данни за извършени други нарушения или допуснати пропуски в работата на лицето. Налагането на мярката е възможно само в случай на виновно неизпълнение на служебни задължения. В административният акт обаче не е обсъден субективния елемент на соченото нарушение, а именно наличието на вина. Такава не може да се изведе от приложените по делото доказателства. Анализът на тези доказателства сочи на липса на виновно поведение от страна на магистрата. Освен това, както е посочено в заповедта прокурор Ганчева е магистрат с дългогодишен стаж и опит, с оценка от последната атестация "много добра", което контрастира на изложените в заповедта изводи за отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните функции на магистрата. При това фактическо положение приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по движението на едно досъдебно производство и на професионалното поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 от ЗСВ и при несъответствие с целта на закона. С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторката изрично заяви, че не претеднира направените по делото разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,