Решение № 12441 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2010 г.

Решение № 12441 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 88/25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 23/2010 г. Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Ивайло Тодоров Везенков от гр. Кюстендил срещу решение № РД-12-87/29.12.2009 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 657/02.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. Кюстендил. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Ивайло Везенков с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява, получена е подробна писмена защита. Ответникът по делото - директорът на РУ "СО" гр. Кюстендил, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна на релевираните касационни основания за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Пред първата съдебна инстанция предмет на съдебния контрол за законосъобразност е решение № РД-12-87/29.12.2009 г. на директора на РУСО гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Везенков срещу разпореждане № 657/02.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. Кюстендил за възстановяване на сумата 210,98 лв., от които 171,62 лв. главница и 39,36 лв. лихви по ревизионен акт за начет и с правно основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (изм.). Съгласно цитираната разпоредба, контролните органи на Националния институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. В случая на касатора Ивайло Везенков е съставен ревизионен акт за неправомерно получено обезщетение от 171,62 лв. (главница) за временна неработоспособност по два болнични листи: № А20063633251 за периода от 08.09.2009 г. до 13.09.2008 г. и № А20063633385 за периода от 14.10.2008 г. до 18.10.2008 г. По делото не е спорно, че 08.09.2008 г. (началото на временна неработоспособност), той е работил по две трудови правоотношения: по основен трудов договор с Дневен център за деца и младежи с умствени и физически увреждания гр. Кюстендил и по втори трудов договор с Медицински център "Биомеда" гр. Кюстендил. Въпросните два болнични листи са представени при работодателя Дневен център за деца и младежи с умствени и физически увреждания гр. Кюстендил. За същите периоди от време, лицето е работило при втория работодател "Биомеда" гр. Кюстендил и е получило договореното трудово възнаграждение. Присъствието на работното място е установено с първични документи - присъствена форма и ведомости за заплати, които са официални документи и се ползват с доказателствена сила за фактите, които удостоверяват. При тези данни по делото правилно Административен съд гр. Кюстендил е приел оспорените административни актове за законосъобразни. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР (отм.)/, в сила към момента на издаване на процесните актове, по искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от работодателите. Ивайло Везенков не оспорва факта, че пред втория работодател център "Биомеда" гр. Кюстендил за визираните периоди на временна неработоспособност не са представени болнични листи съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от НМЕР (отм.) Според чл. 9, ал. 1 - болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. В ал. 2 е разпоредено, че осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Безспорно, лицето е нарушило законоустановения ред за удостоверяване на временна неработоспособност чрез болнични листи пред втория работодател, а представените по делото два броя болнични листи за процесните периоди, издадени на 16.11.2009 г., т. е. след извършване на проверката и след издаване и получаване на ревизионния акт, не могат да породят правни последици. В мотивите на обжалваното решение съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, според която, не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. От това правило следва, че нетрудоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател или осигурител и парично обезщетение за временна неработоспособност по друг договор или на друго основание. Това положение произтича от заместителния характер на обезщетенията. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение, което осигуреният не е получил и в случаите, при които е бил осигурен на повече от един договор или на повече от едно основание. Неоснователно е възражението, релевирано пред настоящата инстанция, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО - добросъвестно получени суми. Не може да се приеме, че за периода от 08.09.2009 г. до 13.09.2008 г. и от 14.10.2008 г. до 18.10.2008 г., лицето добросъвестно е получило обезщетение за временна неработоспособност по болнични листи № А20063633251 и № А20063633385, след като в същите периоди от време е полагало труд срещу заплащане на трудово възнаграждение по втори трудов договор с Медицински център "Биомеда" гр. Кюстендил. От изложеното се налага извода, че безспорно осигуреното лице е нарушило предписания режим на лечение "домашно-амбулаторен", както правилно е приел първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е императивна и предвижда да не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, когато нарушават режима, определен от здравните органи, за дните на нарушението. А ако сумите са получени, те следва да бъдат възстановени, тъй като осигурителните разходи неправилно са извършени и е причинена щета на ДОО. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,