Решение № 11243 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7436/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СУ Св. Климент Охридски, БУЛСТАТ 000670680, гр. София, [улица], представляван от Ректора проф. д-р Г. В., чрез процесуалния си представител адв. З. Орсов, срещу решение 16796 от 16.5.2025 г. по адм. дело 12231/2024 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането на СУ Св. Климент Охридски ЕИК 000670680, за изменение на решение 11972 от 07.04.2025 г. на АССГ, 71 с-в по адм.д. 12231/2024 г. в частта за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в решението на първоинстанционния съд не се е произнесъл по нито едно от конкретните основания за изменение в частта му за разноските на горецитираното решение и е препратил към мотивите на решението, чието изменение се иска. Твърди се, че съставът на АССГ е определил неправилно основата, въз основа на която е изчислил присъденото на Столична община юрисконсултстко възнаграждение за производството по адм. дело 10866/2022 г. на АССГ. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Кмет на Столична Община оспорва касационната жалба в писмено становище чрез процесуалния представител юрк. Веселинска. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Административният съд София град е бил сезиран с молба от процесуалния представител на жалбоподателя - СУ Св. Климент Охридски, с искане за изменение на постановеното по делото Решение 11972 от 07.04.2025 г. по адм.дело 12231/2024 г. в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 от ГПК. Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата, като е приел, че съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат и именно това е сторено с решението, чието изменение се иска. Също така е посочено в обжалваното решение, че съдът е изложил в горепосоченото решение подробни мотиви защо счита, че претендираните от ответника разноски, следва да бъдат в посочените размери. Решението е частично неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че с решение 1582/11.3.2024 г., допълнено с решение 5550 от 17.5.2024 г. по адм. дело 10866/2022 г. на АССГ, част от оспорвания Ревизионен акт /РА/ СФД22-РД77-11 от 3.2.2022 г. е отменена и в тази му част това решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от кмета на Столична община. Първоинстанционният съд не е взел предвид при определяне на дължимите разноски тази част от решението и не е присъдил в полза на Софийски университет Св. Климент Охридски разноски върху тази отменена сума от РА. Следва да бъде изменено решение 11972 от 07.04.2025 г. на АССГ, 71 с-в по адм.д. 12231/2024 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на СУ Св. Климент Охридски разноски в размер на 6 637,54 лв. Неоснователни са оплакванията относно размера на присъдените разноски в полза на Столична община. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба 1/09.07.2004 г. На основание чл. 633 ГПК решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка съдът е извършил обоснована преценка относно правната и фактическа сложност на казуса, както и е съобразил обема от извършените процесуални действия от страна на юрисконсулта при съобразяване критериите за справедливост съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Правилно първоинстанционният съд също така е приел, че с решение 12968/2.12.2024 г. по адм. дело 6837/2024 г. на ВАС е отменено решение 1582/11.3.2024 г., по адм. дело 10866/2022 г. на АССГ, 79 състав и в частта му, с която Столична община е осъдена да плати на СУ Св. Кл. Охридски съдебни разноски в размер на 9925 лева, а той е осъден да плати на Столична община съдебни разноски в размер на 4500 лева. Цялостната отмяна в частта за разноските от ВАС е постановена предвид зависимостта на присъждането им от окончателното решаване на спора и в изменителната част. Поради така изложените съображения обжалваното пред настоящата инстанция решение на Административен съд София град следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски в полза на СУ Св. Климент Охридски във връзка с отменената част от РА с решението по адм.дело 10866/22 на АССГ, което е влязло в сила. В останалата му част, с която е отхвърленото искането за изменение на решението относно присъдените разноски в полза на Столична община, решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В полза на СУ Св. Климент Охридски следва да се присъдят и разноски за настоящото производство в размер на 379 лв. платена държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение