Решение № 1525 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2017 г.

Решение № 1525 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Андреев, [населено място], [адрес] срещу Решение № 2227 от 04.04.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 5611/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Андреев срещу Заповед № 16-4332-001040 от 12.04.2016 г. на началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно не е ценил доказателствата по делото – показанията на свидетелите Тодоров и Гочева, която признава, че е управлявала процесния автомобил. Сочи, че съдът в мотивите си визира лице с име "Кирилов", каквото той не е. Съдът не е отчел, че административнонаказващият орган е нарушил чл. 53, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Игнорирал е доводите му като дори не ги е обсъдил. Не е обсъдил довода за нарушено право на защита като в акта не е посочено коя от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е налице. Съдът не е обсъдил и заключението на експертизата, която установява, че положения на талона за медицинско изследване подпис не е "М. Андреев".

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Г. Гешева, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно като съдът обосновано не е кредитирал свидетелските показания.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 09.04.2016 г. около 2, 30 часа, на ул. "Околовръстен път", М. Андреев е управлявал лек автомобил, марка "Хонда", модел "Сивик", регистрационен [рег. номер на МПС], като реализира пътно транспортно произшествие с лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", регистрационен [рег. номер на МПС]. За произшествието е съставен протокол № 1627303, който е подписан от двамата участници в произшествието без забележки. Г-н Андреев отказва да бъде изпробван с техническо средство "Дрегер 7410+С" № 0268. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0408487, като на мястото на подписа на водач на превозното средство е положен подпис, представляващ три пресечени линии. За установено е съставен акт за установяване на административно нарушение № 447126, който е връчен на г-на Андреев при отказ. С издаването на акта е отнето и свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

2. На 12.04.2016 г., със Заповед № 16-4332-001040, началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, прилага на г-н Андреев принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

3. В хода на съдебното производство съдът:

а) разпитва свидетелите С. Стойчева, И. Тонев и Д. Гочева;

б) приема заключение на съдебно-почеркова експертиза, която установява, че подписът, положен на талон за медицинско изследване № 0408487 не е съпоставим с подписите, положени от г-н Андреев, използвани за сравнителен материал.

в) приема Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП; Заповед № 4332 з-95 от 16.02.2015 г. за оправомощаване на началника на отдел "Пътна полиция" за издаване на заповеди по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП; Заповед № 8121 К-1949 от 08.06.2015 г.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че заповедта е и материално законосъобразна. Същата е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП като органът е приел хипотезата "отказ да бъде проверен с техническо средство", което съдът приема за доказано с оглед на установеното в акта за установяване на административно нарушение и доказателствата по делото. Наличието на една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е достатъчно за законосъобразността на оспорената заповед.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на г-н Андреев.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

В подкрепа на твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че съдът не е обсъдил и е игнорирал доводите му. Безспорно е, че съдът следва в мотивите на решението си да обсъди релевантните за предмета на спора доказателства, да направи фактически констатации и правни изводи. Съдът обаче не е длъжен да дава подробен отговор на всеки довод на жалбоподателя, а само не тези, които са относими към предмета на спора.

Видно от жалбата, с която касаторът е сезирал първоинстанционният съд, неговият основен довод за незаконосъобразност на оспорената заповед е, че не той е управлявал моторното превозно средство. Именно поради това, по негово искане, съдът е разпитал свидетелите Стойчева, Тонев и Гочева. В мотивите на решението си съдът подробно е пресъздал показанията на свидетелите, но не им е дал вяра, тъй като техните показания не кореспондират с останалите доказателства по делото и най-вече със сведението, дадено от другия участник в пътно-транспортното произшествие. Свидетелката Гочева не установява никакъв релевантен факт, освен факта, че през м. април 2016 г. е предоставила собственият си лек автомобил на своя приятелка – св. Стойчева. Никъде в изключително кратките си показания св. Гочева не твърди, че на 09.04.2016 г. в 2, 30 часа е управлявала процесния автомобил. Показанията на св. Стойчева, вероятно тях има предвид касаторът в жалбата си като твърди, че съдът не е ценил показанията на св. Гочева и Тонев, съдът също правилно не е ценил, тъй като те не кореспондират с посоченото в сведението на другия участник в пътно-транспортното произшествие, както и на посоченото в съставения протокол за пътно-транспортно произшествие. В протокола г-жа Стойчева не фигурира и по никакъв начин не се е легитимирала като водач на моторното превозно средство пред контролните органи, дошли на мястото на транспортното произшествие. Показанията на св. Тонев са изключително фрагментарни и в тях дори не се сочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, а свидетелят се ограничава да посочи само "момичето караше".

При така събраните по делото доказателства е видно, че съдът не е игнорирал доводите на касатора, но не им е дал вяра, с оглед на доказателствата по делото, което по никакъв начин не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Вярно е, че в мотивите на решението, на стр. 4, съдът е посочил неправилно фамилното име на касатора – "Кирилов" вместо "Андреев", но тази техническа грешка в мотивите по никакъв начин не се е отразила на тяхната правилност и обоснованост.

Не е налице и неправилна преценка на съда на правото на защита на касатора. Вярно е, че в оспорената заповед органът не е посочил точно хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, която счита за осъществена, но това по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на касатора, тъй като в мотивите на заповедта точно и подробно е посочена приетата от органа хипотеза.

За никакво нарушение на правото на защита не може да става въпрос и във връзка с доводи на касатора, свързани с чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като те са неотносими към предмета на спора – заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а не за налагане на административно наказание.

Правилно съдът не е обсъждал и заключението на приетата по делото съдебна експертиза, защото първо, експертизата сочи, невъзможност да се установи съответствие между подписа, поставен на талона за медицинско изследване, и на предоставения от касатора сравнителен материал, което е очевидно с оглед на начина на поставяне на подпис на талона – три пресечени линии, и второ, което е по-важно, резултатите от нея са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед. В случая, заповедта е издадена поради отказ на касатора да бъде проверен с техническо средство, а не поради отказ да даде кръв за медицинско изследване. Както правилно приема и съдът, разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП съдържа различни хипотези при условията не на кумулативност, а на алтернативност, поради което осъществяването на фактическия състав на една от тях е достатъчно, за направи оспорената заповед материално законосъобразна.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Решението е правилно, обосновано и при постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд