Решение № 620 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 164/2009 г.

Решение № 620 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 164/2009 г., II г. о. докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 7* от 13.10.2008 г. на М. П. Н. от с. М., общ. Смолян за отмяна на влязлото в сила решение № 302 от 19.06.2008 г. по в. гр. дело № 112/2008 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която след като е отменено решение № 300 от 27.07.2006 г. по гр. дело № 258/2006 г. на Смолянския районен съд е допусната съдебна делба на поземлен имот № 60 с пълен № 5* по кадастралния план на с. М., ЕКНМ 49014, община С., одобрен със заповед № 300-423/2.04.2002 г. на изпълнителния д и ректор на А. по кадастъра, с площ на имота 898 кв. м., представляващ УПИ * в кв. 6 по устройствения план на с. М., при граници на имота: имот № 9*-общински имот, имот 9501-общински имот, улица и поземлен имот № 61 на наследници на Я. А. Я., при квоти: 6/20 идеални части за М. П. Н., 5/20 идеални части за П. Т. Г., 5/20 идеални части за Г. Т. Г. и 4/20 идеални части за С. Г. Г.. М. твърди, че е налице ново писмено доказателство, а именно - продавателен договор от 13.02.1927 г., с който П. /Пахунъ/Т. Г. е закупил нива в м. "Ч" с площ около 8 дка, при граници: път, път, Н. и К. М. Поддържа, че документът подкрепя твърденията й, че имотът има наследствен характер, тъй като бил закупен от общия наследодател на страните П, който през 1927 г. установил фактическа власт и станал собственик на имота с изтичане на 20-годишна придобивна давност. Ответникът по молбата за отмяна П. Т. Г. е на становище, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК - въззивното решение е влязло в сила на 2.08.2008 г. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Документът, на който се основава отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК трябва да удостоверява пряко твърдяното с него новооткрито обстоятелство, за да послужи като причина, която да доведе до отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото. В този смисъл, няма да е достатъчно същият документ само да индицира, че са се осъществили релевантни за спорното право факти, а твърдяното новооткрито обстоятелство да бъде установявано с допълнителни писмени доказателства, и то при условие, че влязлото в сила решение бъде отменено. Представеният с молбата за отмяна документ, озаглавен "продавателен договор", не съдържа в титулната си част нито името на продавача, нито датата и мястото на съставянето му. Информация за името на продавача/продавачката/ липсва и в забележката, съставена при подписване на договора, според която "по личната им молба по неграмотност" подпис е положен от трето лице. От документа не става ясно кой и вместо кои лица е подписал договора, след като има данни, че съставянето му е било извършено в присъствието на свидетели. Липсата на каквато и да е информация за продавача в двустранната сделка, не позволява документът да бъде ценен като договор, удостоверяващ предаване на владението върху имота. В този си вид представеният с молбата за отмяна документ няма характер на новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да е достатъчно за да удостовери пряко твърдяното с него ново обстоятелство, а именно, че на 13.02.1927 г. общият наследодател П/Пахунъ/Т. Г. закупил с неформална сделка нива от 8 декара в м. "Ч" и че от същия момент установил фактическа власт върху имота. На следващо място, за наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новооткритите обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но да не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В случая, обстоятелството, на което се основава молбата за отмяна е било известно на страната/молител/, която в заседанието на въззивния съд на 30.05.2008 г., в отговор на въпроси по чл. 114 ГПК (отм.) е заявила, че ливадата в м. "Ч" е била закупена от родителите й, като част от имота попада в регулация, а другата е извън нея. С оглед на тези отговори на съделителката, останалите трима съделители са се отказали от разпита на свидетели, сочени за установяване на това обстоятелство. Молителката не поддържа, че е била лишена от възможността да издири и представи продавателния договор от 13.02.1927 г. пред първоинстанционния и пред въззивния съд и не е налице извинителна причина за несвоевременното попълване на доказателствения материал, поради което проявената от нея активност след приключване на въззивното производство, не може да компенсира липсата на нормално дължимата грижа за водене на делото. В обобщение, не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителката да бъде осъдена да заплати на ответника П. Т. Г. направените от него разноски за настоящото производство в размер на 50/петдесет/лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.