Решение № 90 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2024 г.

Решение № 90 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2024 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. П. от гр. София, действаща чрез пълномощника адвокат Веселинов, срещу решение № 5006 от 14.05.2024 г., постановено по административно дело № 2315/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е: отхвърлил жалбата й срещу експертно решение (ЕР) № 41/013/26.01.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е потвърдено ЕР № 241/20.10.2023 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД гр. София, с което е отменен болничен лист № Е 20231189338/29.05.2023 г., издаден от Обща лекарска консултативна комисия към ДКЦ ХХІV гр. София; осъдил жалбоподателката да заплати на НЕЛК и на "Топлофикация София" ЕАД суми от по 100 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отмени и потвърденото с него ЕР на НЕЛК (за чиято незаконосъобразност са наведени доводи), като се потвърди процесният болничен лист. Възведена е претенция за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение на основание чл. 36 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Ответникът Национална експертна лекарска комисия, действащ чрез процесуалния представител юрк. Александров, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът "Топлофикация София" ЕАД гр. София чрез процесуалния представител юрисконсулт Мандева, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът Национален осигурителен институт (НОИ), действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ангелова, оспорва касационната жалба като неоснователна, моли атакувания с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен и иска да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Останалите ответници – Агенция за социално подпомагане, Национална здравноосигурителна каса, ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Йоан Рилски" ЕАД, Обща лекарска консултативна комисия към ДКЦ ХХІV гр. София и Агенция за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, и предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), шесто (VІ) отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е съществено да се отбележи следното: Ц. Н. Т., майка на жалбоподателката (последната е в трудовоправни отношения с "Топлофикация София" ЕАД), е лице с призната 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР), на което е определена чужда помощ. През периода 29.05.2023 г. – 01.06.2023 г. същата е лекувана в УМБАЛ "Александровска" ЕАД, във връзка с което на дъщеря й е издаден процесния болничен лист за придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст. Болничният е отменен от ТЕЛК, а отмяната му е потвърдена от НЕЛК, като органите са се позовали на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). За да отхвърли сезиралата го жалба от Д. П. срещу експертното решение на специализирания състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, първоинстанционният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност. По основният спорен между страните въпрос: дали жалбоподателката има право на отпуск за гледане на болен член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, когато този член е лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, съдът е отговорил отрицателно, като е приел, че в конкретния случай е налице материалноправното основание по чл. 12, ал. 5 от НМЕ и случаят не попада в изключенията на чл. 12, ал. 4 и ал. 6 от НМЕ, при които би могло да се издаде болничен лист. Решението на Административен съд – София-град, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отрицателен отговор на основната жалбоподателова теза, че процесния болничен лист незаконосъобразно е отменен от ТЕЛК и НЕЛК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, като е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред касационната инстанция. Настоящият съдебен състав крайния правен извод на АССГ и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 5 от НМЕ, не се издава болничен лист за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане. А в разпоредбата на чл. 12, т. 4 от НМЕ е регламентирано, че не се издава болничен лист за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий. В хипотезата на чл. 12, ал. 6 от НМЕ издаване на болничен лист е допустимо за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, само когато са налице обективни данни за обострянето му, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване. При установените по делото факти правилно административните органи и съдът са приели, че в случая болничният лист на дъщерята е издаден в нарушение на чл. 12, т. 5 от НМЕ и са неприложими разпоредбите на чл. 12, т. 4 и т. 6 от НМЕ. В чл. 12 от НМЕ са уредени шест изрични хипотези, при които болничен лист не се издава, като са посочени изчерпателно допустимите отклонения от всяка отделна хипотеза. Предвиденото в чл. 12, т. 5 от наредбата ограничение по отношение на лицата, на които е определена чужда помощ, е в съответствие с предоставените на тези лица възможности да ползват личен асистент, избран по реда на Закона за личната помощ, финансова подкрепа и целеви помощи по реда на Закона за хората с увреждания, както и добавки за чужда помощ съгласно Кодекса за социално осигуряване, като е без значение дали правоимащото лице реално се е възползвало от тези права. Според действащата нормативна уредба за гледане на такова лице е недопустимо да се издава болничен лист за намалена работоспособност, независимо дали реално ползва определената му чужда помощ. Упражняването на правото на ползване на чужда помощ е личен избор на ползвателя – чл. 11 от Закона за личната помощ, поради което субективната преценка на лицето да не се възползва от правото си не може да доведе до разширително тълкуване на ограничението по чл. 12, т. 5 от НМЕ. В тази нормативна разпоредба изрично е посочено само едно изключение от забраната за издаване на болничен лист (децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане), в което Ц. Н. Т. не попада. Поради това ВАС, VІ отд. намира, че процесният болничен лист е материално незаконосъобразно издаден именно поради нарушение на чл. 12, т. 5 от НМЕ и правилно жалбата на Д. П. срещу ЕР на НЕЛК, с което е потвърдена отмяната му от ТЕЛК, е отхвърлена от съда като неоснователна. Цитираната разпоредба съответства с целта на закона, защото е налице друг законов ред за гарантиране на правата на лицата с трайно намалена работоспособност, на които е определена чужда помощ. Текстовете на чл. 12, т. 4 и т. 6 от НМЕ не касаят хипотези, в които на лицето е определена чужда помощ, поради което са неприложими в случая. По тези съображения настоящият тричленен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. В този смисъл по идентичен спор между същите страни е и постановеното решение № 13006/02.12.2024 г. по адм. дело № 9650/2024 г. на ВАС, VІ отд. За пълнота трябва изрично да се посочи, че представените с касационната жалба четири амбулаторни листа са неотносими към касационните основания, поради което са ирелевантни за настоящия спор. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а той следва да заплати на всеки от ответниците НЕЛК, НОИ и "Топлофикация София" ЕАД гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и 4 (за последните двама) от АПК, платимо от Д. П.. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващите страните юрисконсулти. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение