Решение № 7448 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2013 г.

Решение № 7448 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Лазаров Антонов от гр. Вършец против Решение от 17.12.2012 г. постановено по адм. д. № 567/2012 г. по описа на Административен съд- Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед рег. № з-61/24.10.2012 г. на Началника на РУ "Полиция"-Вършец, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 226, ал. 1, т. 5 и от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от пет месеца". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на РУ "Полиция"-Вършец, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Монтана е отхвърлил жалбата на Антоновв против Заповед рег. № з-61/24.10.2012 г. на Началника на РУ "Полиция"-Вършец, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 226, ал. 1, т. 5 и от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от пет месеца". За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че фактическите обстоятелства, установени в хода на дисциплинарното производство, послужили за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, не са оборени от последния. Изложени са мотиви, че административния орган е провел дисциплинарното производство в съответствие с изискванията на чл. 234 от ППЗМВР и чл. 229 от ЗМВР. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административно производствените правила и материалния закон. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените правни изводи в него, които са съобразени и с ангажираните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Правилно АС-Монтана е констатирал, че Антонов, в качеството му дежурен по ръководство в РУ "Полиция" -Вършец -на 28.07.2012 г., не е отразил извършени проверки. Законосъобразно съдът е приел, че извършените нарушения правилно са квалифицирани от административно наказващия орган като дисциплинарни такива по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР- се предвижда налагане на дисциплинарно наказание именно- "писмено предупреждение". Извода на съда е, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и съдържа описание на допуснатите от служителя нарушения. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, като изложените мотиви и правни съображения се споделят от настоящата инстанция. Спазена е и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такава преценка е извършена, което изрично е посочено в заповедта като дисциплинарно наказващият орган е не е наложил максималния срок на дисциплинарното наказание. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила. На тази база е и заключението, че по отношение на Иван Лазаров Антонов са осъществени материално правните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на този извод, Върховният административен съд, тричленен състав намира, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е довода на касатора, че не са обсъдени какви задължения са му вменени от длъжностната характеристика. Извършено е обаче нарушение не задължения произтичащи от заеманата от Антонов длъжност в МВР, а от изпълнението на оперативна дейност- "дежурен по ръководство"- дейност изпълнявана при определени условия, съгласно ЗМВР; ППЗМВР и подзаконовите актове. Установено е от съда, че Антонов не е отразил извършени проверки по време на дежурството му в нарочно водени за това дневник и книга- нарушение на чл. 28, т. 3 от Инструкция рег. № Iз-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурството в МВР и чл. 172, ал. 2 от Инструкция № Iз. 2295/8.12.2006 г. за патрулно постовата дейност в МВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав