Решение № 1741 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12474/2008 г.

Решение № 1741 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12474/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветанка Стефанова Динчева от гр. София, против решението от 29.04.2008 г., постановено по адм. д. № 04025/2006 г. по описа на Софийския градски съд, административна колегия, III-Д състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 620 от 17.05.2006 г. на кмета на район "Искър" при Столична община (СО). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване със заключението на назначената техническа експертиза, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - превратно тълкуване на изводите на експерта и неизследване обективно, всестранно и пълно на доказателствата по делото, както и неправилно приложение на закона - чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде определена за свободна от застрояване площта от 363 кв. м, затревено пространство, означено с букви ЖЕДЗЖ на скицата към заключението на вещото лице, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника на касационната жалбоподателка адв. Петрова на същото основание. Ответникът - кметът на район "Искър" при СО, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Огняна Иванова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че от заключението на СТЕ се установява, че част от имота в размер на 363 кв. м е затревен терен, върху който не е осъществено строителство по см. на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Имотът попада изцяло върху производствена територия. Съгласно разпоредбите на глава V от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, при застрояване се предвижда озеленена площ от 20 до 40 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност. Затревената площ е елемент от цялостното застрояване. В този смисъл не са налице основания да се приеме, че е налице свободна от застрояване площ. Отчитайки тези обстоятелства, съдът е постановил обосновано решение в съответствие със закона, поради което касационните доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението са неоснователни. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на съдебнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и доводи на страните. Не са налице основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред СГС, предмет на обжалване е заповед на кмета на район "Искър" при СО - № 620 от 17.05.2006 г., с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решението по преписка № 94-Ц-70 от 7.11.2005 г. на техническата служба на района, с което имот № 50047, к. л. 581, м. "Бусманска могила", сега попадащ в кв. 19, УПИ Х, отреден за "Обработка на цветни метали", за който наследниците на Никола Митов Станоев, чрез заявителя Цветанка Николова Тютюнкова, са поискали издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, възлизащ на 3671 кв. м е определен за застроен. Не е имало спор по легитимацията на жалбоподателката, компетентността на органа и техническата служба при района. Спорно е единствено, че имотът или част от него не са засегнати от мероприятието по плана. Във връзка с оплакванията в жалбата, СГС е назначил съдебно-техническа експертиза. От неоспореното заключение на вещото лице - специалист по геодезия, фотограметрия и картография, придружено с две комбинирани скици и снимка, съдът е приел за установено, че процесният имот е включен в границите на урбанизирана територия - промишлен терен още с първата регулация за терена, одобрена със заповед № 308 от 7.10.1959 г., като попада в м. "Индустриална зона Гара Искър - I част". Съгласно този план имотът попада в кв. 27 с отреждане за "Завод за цветни метали". През 60-те години на 20 век, мероприятието е изпълнено, като е изграден комбинат за обработка на цветни метали. По сега действащият регулационен план имотът попада в УПИ Х, кв. 19, отреден за "Обработка на цветни метали", т. е. отреждането е запазено, а мероприятието е осъществено. Вещото лице е установило, че върху имота са реализирани производствена сграда, заемаща 2730 кв. м от него, означена с букви АБВГА на скицата към заключението на вещото лице, неразделна част от него, сервитут към сградата, заемащ 329 кв. м, означен с букви АГДЕА, 249 кв. м попадат във вътрешно заводска улица по букви ЖЗИКЛЖ, а частта от имота по букви ДЕЖЗД с площ от 363 кв. м, е заета от тревна площ между улицата и производствената сграда - хале. Именно посочената площ жалбоподателката е искала да бъде определена от съда за свободна от застрояване. С оглед тези данни, СГС е приел, че издадената заповед на административния орган е обоснована и законосъобразна, тъй като мероприятието по регулация е изцяло изпълнено, имотът е изцяло застроен, в това число и в рамките на терена зает от зелена площ, която е част от комплексното мероприятие, недопускащо незаетите части да бъдат определени като незастроени. Същата функционално обслужва строителството. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се повтарят възраженията, че посочената част от имота от 363 кв. м е свободна от застрояване. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице застрояване. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е междинно производство, част от производството за реституция, се изследва само въпросът за фактическото застрояване на имотите, предмет на искания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В случая правилно е установено, че целият имот е застроен, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с отрежданията по ЗРП. В случая строителното мероприятие е комплексно по своя характер и реализираните вътрешно-заводска улица, тревни площи и сервитут са неразривна негова част. Същите обслужват производствената дейност. Неоснователно е възражението, че съдът не се е съобразил със заключението на назначената техническа експертиза. Напротив, съдът е обсъдил подробно данните от заключението, възприел е констатациите от техническа страна на експерта и е изградил изводите си въз основа на тях. Некоректно в касационната жалба се твърди, че вещото лице е заявило, че е налице свободна от застрояване площ. Както в писменото си заключение, така и в обясненията, дадени в с. з. на 3.04.2008 г. вещото лице е заявило, че зелената площ е част от комплексното мероприятие, поради което макар и да не е заета от строителство на сгради и съоръжения не може да се счита за свободна. Освен това дали дадена площ е застроена или е свободна от застрояване е правен въпрос, чиито отговор е единствено в компетентността на съда. Съдът е дал правилен отговор, с оглед нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът правилно е приложил закона, решението е обосновано, с оглед доказателствата, не е налице соченото процесуално нарушение - неизясняване на спора от фактическа страна и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение