Решение № 5423 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2016 г.
ВАСVI отделение02.05.2017 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 596 от 22.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3148 по описа за 2014 г. на Административен съд - П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5423 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ф. Л. А. от гр. П. против решение № 596 от 22.03.2016 г. по адм. д. № 3148 по описа за 2014 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-320 от 9.10.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П.. Изложени са съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - П. е решение № РД-320 от 9.10.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5901047299/ПР-751 от 2.06.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Ф. Л. А. от гр. П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - П. обосновано е приел, че положеният от жалбоподателката труд през периода 7.03.1988 г. - 22.11.1993 г. в ТПК "Първи май", гр. П., не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 31б от от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че съгласно данните в съхранените месечни разплащателни ведомости през времето от 7.03.1988 г. до 31.12.1988 г. жалбоподателката е работила в цех "кожена галантерия", от 1.01.1989 г. до 30.06.1990 г. - в шивашки цех без посочена длъжност, от 1.07.1990 г. до 31.12.1990 г. - в шивашки цех на длъжност "машинистка", от 1.01.1991 г. до 31.05.1991 г. и от 1.06.1991 г. до 31.12.1991 г. - в цех "Трикотаж", бригада 138, от 1.01.1992 г. до 31.05.1992 г. - в цех "Шивашки изделия", клон 140, от 1.06.1992 г. до 22.11.1993 г. - в шивашки цех, клон 140, на длъжност "работник на машина". Не са представени доказателства, че при изпълнение на изброените длъжности в шивашки цех и трикотажен цех работничката е извършвала работа с използване на лепила на база органични разтворители. Единствено положеният труд в цех "Кожена галантерия" би могъл да бъде причислен към втора категория, но придобитият стаж от 09 месеца и 24 дни не е достатъчен за достигане на стаж от 15 години от втора категория. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон се преценяват като неоснователни. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си след изясняване на спора от фактическа страна. Предоставил е възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, да изразят становище по тях и да посочат доказателства. Назначил е съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на запазените разплащателни ведомости е дала заключение относно изпълняваните от лицето длъжности и работните места. Заключението на вещото лице е било подложено на преценка заедно с другите доказателства по делото. Спазени са съдопроизводствените правила на чл. 149, ал. 2 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Предвид процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО с определението си от съдебно заседание на 24.02.2015 г. съдът законосъобразно не е допуснал свидетелски показания за установяване на обстоятелства от значение за категоризирането на труда. Разпоредбата на т. 31б, предл. 2 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) причислява към втора категория труда на работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли. Установено е, че месечните разплащателни ведомости на ТПК "Първи май" - П. са предадени и се съхраняват в архивохранилището на ТП на НОИ - П.. В тях се съдържа информация относно изпълняваната от жалбоподателката длъжност, работното място "цех, звено" и трудова функция (описана в първата таблица в раздел III от заключението на съдебно-счетоводната експертиза). В т. 1.3. от заключителната част вещото лице е посочило, че няма данни за положен от жалбоподателката труд с лепила на база органични разтворители. Представената трудова книжка се ползва с официална удостоверителна сила за обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл. 349, ал. 1, т. 1 - 11 от Кодекса на труда. Официалната доказателствена стойност съгласно чл. 347 от Кодекса на труда не се разпростира до категорията на труда, която не е реквизит на трудовата книжка и до други допълнителни вписвания. Цитираната разпоредба на т. 31б от ПКТП (отм.) визира работниците в обувната и коженогалантерийната промишленост, пряко заети в производствената дейност, чиито основни трудови функции са свързани с работа с лепила на база органични разтворители. По делото не са представени надлежни доказателства, от преценката на които може да се направи извод, че трудът в шивашки и трикотажен цех на длъжности "шивачка", "работник на машина" или "машинист" е бил полаган в условия на трудовата среда, идентични по вредност и тежест на тези при преимуществена заетост на работа с лепила на база органични разтворители. За времето след м. март 1991 г. няма данни, че осигурителните вноски са били начислявани и внасяни от осигурителя и за сметка на жалбоподателката в размерите, установени за втора категория труд, съгласно ПМС № 43 от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,