Решение № 40 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2008 г.

Решение № 40 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 183 от 30.12.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, постановено под № 44 на 8.04.2008 г. по в. гр. дело № 1792/2007 г., с което е отменено решение от 13.06.2007 г. по т. дело № 992/2005 г. на Софийския градски съд, VI-1 състав на Търговско отделение като е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу Дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" към МВР за сумата 47 096 лева, с която дирекцията се е обогатила без основание за сметка на дружеството в резултат от ползването на шестия етаж и една гаражна клетка от собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в [населено място] на [улица] за периода от 1.09.2000 г. до 31.08.2002 г. Недоволен от решението е касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат П. К. П. от САК, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано поради противоречие със събрания по делото доказателствен материал, отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК- чл. 59 ЗЗД и чл. 140 ТЗ. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касация Дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" към Министерство на вътрешните работи, [населено място] не взема становище по жалбата. Касационно обжалване е допуснато понеже разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е съществен - отнася се до точното прилагане на чл. 59 ЗЗД и чл. 2, ал. 2 З., а се решава противоречиво от съдилищата. С приложеното решение № 606 от 12.10.2006 г., постановено по т. дело № 187/2006 г. на I т. о. на Върховния касационен съд е прието на основание чл. 59 ЗЗД между страните, че М. -Материално-техническо снабдяване и социално обслужване към Министерство на вътрешните работи дължи на [фирма] сумата 43 320 лева, представляваща обезщетение за ползване на VI-я етаж от административната сграда на [улица]-С., заедно с подземен гараж тъй като е собственост на търговското дружество, защото е бил включен в уставния фонд на държавната фирма "П. ", която е преобразувана в Е. със същото наименование съгласно чл. 61 и чл. 62 ТЗ /§ 7 ПЗР на ТЗ/ след разпореждане № 143/31.12.1993 г. на Министерския съвет, в който смисъл решение № 2 от 24.03.1994 г. по ф. дело № 1845/1990 г. на Софийски градски съд-Фирмено отделение. Отчетено е, че процесният имот е включен в капитала на дружеството и то се легитимира като негов собственик с оглед представения опис на имуществото на ДФ "П.", където в т. 31 е посочена цялата сграда във връзка с волеизявлението на принципала на Е. за намаляване на капитала, чрез отписване на процесния шести етаж от сградата като актив от баланса на търговското дружество, поради което при учредяването на държавната фирма този етаж изрично не е бил изключен при апортирането на цялата сграда, направено със Заповед № 24 от 25.04.1992 г. на Министъра на икономиката и планирането за учредяване на държавната фирма с държавно имущество. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд с обжалвания съдебен акт е приел при същите факти, че ищцовото дружество не е собственик на процесния имот, поради което искът с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение намира за правилно приложеното решение. Това е така, защото Заповед от 28.10.1998 г. на Министъра на вътрешните работи в качеството му на упражняващ правата на държавата в Е., с която предоставя стопанисването на имота на СМТОСО не представлява предложение за безвъзмездно предоставяне на временно ползване на процесния имот на ответника. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и поради нарушение на материалния закон касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени изцяло. С оглед направеното възражение за прихващане следва да се съобрази, че нормите на чл. 74, ал. 4 във връзка с чл. 72 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователно обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на вещта. В случая не намира приложение и чл. 243 ЗЗД тъй като сключването на договор за заем за послужване като действие по управлението на търговското дружество не е в кръга на правомощията на разпореждане на едноличния собственик на капитала по чл. 14, ал. 1 ПРУПСДП /"Държавен вестник", брой 10/1994 г., отменен "Държавен вестник", брой 51/2003 г./, поради което посочената заповед на Министъра не може да се приеме като волеизявление на принципала за сключване на договор за заем за послужване. Съгласно чл. 17а ЗППДОП предоставеното на преобразуваните дружества за стопанисване и управление държавно имущество се предоставя в собственост на тези дружества, в този смисъл и чл. 2, ал. 4 ЗППДОбП. В представения опис № 31 на основните средства на дружеството е включен и процесния имот, поради което е осъществен фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и ответникът дължи според приетата съдебна експертиза обезщетение за процесния период - 1.09.2000 г. до 31.08.2002 г. общо сумата 47 096 лева. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца/касатор/ се присъждат направените разноски за всички инстанции в общ размер на сумата 9 510 лева. Лихви не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение