Решение № 114 от 13.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4861/2017 г.

Решение № 114 от 13.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4861/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 7224/15.9.2017 г., подадена от адв. Г. Г. – процесуален представител на ищеца А. Д. Т. от [населено място], област Х., и по касационна жалба, вх. № 8144/19.10.2017 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ, сега КПКОНПИ/, против въззивно решение № 155/07.8.2017 г. по гр. д. № 237/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, II граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение № 503/22.12.2016 г. по гр. д. № 242/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта, с която на основание чл. 2а ЗОДОВ, КОНПИ – София е осъдена да заплати на А. Д. Т. сумата над 10000. 00 лева до размер от 50000. 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки, в резултат от образувано производство по ЗОПДИППД (отм.); , образувано с решение на КУИППД/сега КОНПИ/ № 187/25.07.2007 г. и внесено мотивирано искане от 02.07.2008 г. за отнемане на имущества на обща стойност 236093. 40 лева, продължило до 11.12.2014 г., когато искането е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва считано от 11.12.2014 г., както и частта за разноските и вместо това постановено отхвърляне на предявения от А. Д. Т. против КОНПИ – София, иск, на основание чл. 2а ЗОДОВ, за разликата от 10000 лева до 50000 лева, претенция да обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки, в резултат от образувано производство по ЗОПДИППД (отм.); , образувано с решение на КУИППД/сега КОНПИ/ № 187/25.07.2007 г. и внесено мотивирано искане от 02.07.2008 г. за отнемане на имущества на обща стойност 236093. 40 лева, продължило до 11.12.2014 г. Със същото решение е потвърдено решение № 503/22.12.2016 г., постановено по гр. д. № 242/2016 г. по описа на ОС – Хасково в частта, с която КОНПИ– София, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на А. Д. Т. сумата от 10000. 00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки, в резултат от образувано производство по ЗОПДИППД (отм.); , образувано с решение на КУИППД/сега КОНПИ/ № 187/25.07.2007 г. и внесено мотивирано искане от 02.07.2008 г. за отнемане на имущества на обща стойност 236093. 40 лева, продължило до 11.12.2014 г., когато искането е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва считано от 11.12.2014 г. Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 10000 лева до 50000 лева, а ответникът – в частта, с която претенцията е уважена. Въззивната инстанция въз основа на установената фактическа обстановка е приела, че с оглед установената "фактическа обстановка, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и К. следва да бъде осъдена да заплати обезщетение. Спорът е за неговия размер. Претенцията е за 80000. 00 лева, първоинстанционният съд е присъдил 50000. 00 лева. В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото производство, Т. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, разклатено здраве и влошени семейни отношения, изолация от приятели и близки. Според показанията на свидетел И. /л. 186 от делото на ОС/, Т. е бил в шок от новината за образуваното производство, станал затворен, което състояние все още не е преодоляно. Имал финансови затруднения. Според показанията на свидетел Д. /л. 188 от делото на ОС/, Т. е бил много притеснен от воденото производство, постоянно говорил за това. Имало публикации в местни медии, позатворил се и не излизал често. Според показанията на свидетел М. /л. 189 от делото на ОС/, Т. е бил доста притеснен в резултат на воденото дело, затворил се, бил без самочувствие, хората се отдръпнали от него, имало медийни публикации, свързани с него. Според показанията на свидетел К. /л. 189 от делото на ОС/, Т. бил притеснен във връзка с производството, загубил желание за работа, жената, с която живеел го напуснала, тъй като не можела да понася, че е "станал друг човек". По делото няма годни доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, което да е в причинна връзка с воденото производство. Съобразно установената фактическа обстановка (продължителност на производство, продължителност на периода с обезпечителни мерки, засягащи значително имущество, личните притеснения, финансови затруднения) и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от общо 10000. 00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10000. 00 лева, а до пълния присъден размер от 50000. 00 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва бъда отменено за разликата. В останалата обжалвана част атакуваният съден акт следва да бъде потвърден. Следва да бъде отбелязано, че в диспозитива на обжалвания акт /същинското решение/ няма описание на фактическото основание, което е довело до присъденото обезщетение – не са посочени индивидуализиращите белези на производството от което произтичат претърпените вреди, няма посочване и на правното основание. Ето защо настоящата инстанция, като такава по същество, следва изрично да опише в диспозитива както правните, така и фактическите основания, които характеризират предявената претенция, с оглед яснота относно обективните предели на силата на пресъдено нещо. " Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби с определение № 379/22.5.2018 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в хипотезата на т. 1, изречение трето, in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС ОСГТК, по въпроса: "Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора ?". Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: Според възприетото в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС според които, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. Съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати, адвокати, военни, митнически служители и др. / очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. В посочения смисъл е константната съдебна практика на ВКС, опредметена в решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., и др. По касационната жалба. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразни и необосновани изводи на въззивния съд относими към поставения въпрос, както такива относно доказване претърпените неимуществени вреди. В касационната жалба на ищеца се прави оплакване, че въззивният съд не се е съобразил с всички събрани по делото доказателства, а формално и повърхностно е изложил мотивите си, като бегло е отбелязал, че са разпитани по делото няколко свидетели, без да изложи пълна и мотивирана преценка на удостоверяващите от тях факти, които действително доказват описаните от ищеца в исковата молба отрицателни последствия от образуваното и водено срещу него производство. Твърди се, че въз основа на това неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като обезщетението е твърде занижено и неадекватно на фактите и обстоятелствата, които съдът е следвало да отчете при неговото определяне. Моли се за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част и да се присъди разликата до пълния предявен размер. Претендират се разноски. В касационната жалба на ответника по исковата молба се прави оплакване на незаконосъобразно определяне на присъденото обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Застъпва се становище, че действията на комисията са извършвани процедурно правилно. Моли се за уважаване на касационната жалба и намаляване на присъденото обезщетение. В съдебно заседание становище по спора заема само представителя на контролиращата страна – Прокуратура на Република България. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа касационните жалби, взе предвид отговора на ищеца по касационната жалба на ответника по исковата молба и становището на представляващия Прокуратурата на Република България – прокурор Д., изразено в съдебно заседание, намира следното: С оглед отговора на въпроса, както и с оглед събраните по делото доказателства настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г. о., намира, че правилно въззивният съд е стигнал до извод за намаляване размера на неимуществените вреди. Приетият от въззивната инстанция размер обаче не съответства на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Не е съобразен правилно фактът на дългия период, през който е продължило цялото производството по ЗОПДДИППД(отм.); , което с извънсъдебната и съдебната фаза продължило повече от 7 години, през които ищецът е бил проверяван от КУИППД, наложеното му е било обезпечение: запор на парични средства и възбрана на имоти, бил е ангажиран с провеждането на съдебното производство, което му се е отразило неблагоприятно. Действително здравословното му състояние не е било опасно за живота му, но от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява безспорно наличието на стрес, довел до постоянно безпокойство, изолиране от близки и познати, прояви на безсъние, съпроводено с главоболие, неудачи в личния живот, отразяване на производството в местната преса, промяна в поведението му към околните и психично затормозяване. С оглед изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД и константната практика на ВС и ВКС, еманация на което е ППВС № 4/1968 г., настоящото съдебна инстанция намира, че полагащото се на ищеца обезщетение следва да бъде в размер на 40000 лева. Изложеното налага отмяна на въззивното решение в частта от 10000 лева до 40000 лева и уважаване на иска за още 30000 лева. В останалата част и двете касационни жалби се явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение, а въззивното решение в тази част – в сила. С оглед изхода от спора ответникът по исковата молба следва да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация за цялото съдебно производство в размер на 4490 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.