Решение № 4812 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2010 г.

Решение № 4812 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5174/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Раиса Алексеевна Лобынцева (Лобъйнцева), гражданин на Руската федерация, гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. "Баба Тонка" № 8 срещу решение № 164 от 16.02.2010 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 619/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, а някои, релевантни за делото, въобще не обсъдил. Неправилно ценил доказателствата по делото относно езика, на който двамата съпрузи общували. Съдът не отчел субективността в преценката за знанието на чужд език, както и контекста на зададения въпрос. Относно съвместното живеене съдът не констатирал предварително формираното убеждение на свидетеля Колев, противоречията в показанията на свидетелите и заинтересоваността на тримата свидетели - служители на ответника, които в съдебно заседание отговарят на въпроси на прекия си началник. Неправилно съдът приел и липса на принос към задълженията, произтичащи от брака. Не отчел, че Димитър Моллов сам извършил ремонтните работи в закупеното от касатора, със средства от продажбата на предбрачен имот, жилище. Съдът не обсъдил и показанията на св. Сухоребрая, както и сложната ситуация на неприемане на брака от страна на най-близките роднини на касатора и на Моллов. Налице е нарушение на чл. 12 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отмени оспорения административен акт или върне делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Миграция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, счита същата за неоснователна. Съдът правилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това направил верен извод за наличие на хипотезата на чл. 26, ал. 3 и ал. 4, т. 1, 2 и 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Фактът на формалния брак на касационния жалбоподател с български гражданин е безспорно установен от многобройните доказателства по делото. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспорения административен акт е издаден в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на материалноправните разпоредби на чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 4, т. 1, 2 и 4 ЗЧРБ. Съдът приел за законосъобразно твърдението на административния орган, че съпрузите не живеят заедно. За да направи този извод съдът анализирал фактите във връзка с адресната регистрация на съпрузите, констатирал противоречия в показанията на св. Димитър Моллов, както и противоречие между неговите показания и тези на св. Рахова. Приел, че двамата съпрузи дават противоречиви сведения за лични данни и друга важна лична информация за другия съпруг. Анализирал подробно непълните и противоречиви сведения дадени от съпрузите в направената им от органа анкета. Приел, с оглед декларираното от Моллов и участието на преводач в съдебното производство, че не е налице общ език, на който съпрузите да комуникират. Приел, че по делото не е ясно от какво се формира семейния бюджет и какъв е приносът на всеки от съпрузите, както и че съпрузите не познават роднините на брачния партньор и крият брака от тях, че Моллов няма информация за цената на продадения от Лобынцева апартамент и за способа на придобиване от нея на апартамента на ул. "Баба Тонка" № 8. Съдът приел, че обясненията, дадени от Моллов пред служители на сектор "Миграция" не са дадени в състояние на страх и притеснение и той не е възприел проверката като заплаха, поради което ги ценил в съвкупност с другите доказателства по делото. Въз основа на така приетото съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт поради наличие на основанията по чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 4 ЗЧРБ. Този извод на съда е правилен. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ дава право на компетентните държавни органи да санкционират злоупотребата с правото на чужденец да придобие разрешение за продължително пребиваване в страната като съпруг на български гражданин. Отказът от продължаване на срока на пребиваване на чужденец, по смисъла на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, е законосъобразен, когато са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи разрешителния режим за пребиваване. За да се създаде стабилност и предвидимост на политиката на държавата при установяване и доказване на исканата от закона специална цел законодателят е създал набор от индикативни критерии, които сочат на възможна злоупотреба с правото на пребиваване с единствена цел заобикаляне на имиграционния закон. Безспорно, както правилно сочи в мотивите си и съдът, не е необходимо да са налице всички визирани в чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ критерии, както и наличието им не означава автоматично фиктивен брак. Но установяването им, обсъдено в контекста на всички относими факти и обстоятелства, е условие за доказване на исканата от закона специална цел и следователно за законосъобразност на постановения административен акт. В случая съдът, в подробни и аргументирани мотиви, е разгледал релевантните за казуса критерии, обсъдил ги е в контекста на всички доказателства по делото и въз основа на това е направил обоснован извод за наличие на злоупотреба с право. Спорът по делото е досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи. Безспорно е, че Раиса Алексеевна Лобынцева е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ. Безспорно е също, че на 09.08.2005 г. тя сключва граждански брак с българския гражданин Димитър Моллов. Страните не спорят, че Лобынцева и Моллов се познават от 1982 г., но не са имали интимна връзка. Безспорно е, че към дата 07.09.2005 г. настоящ адрес на Моллов е гр. Бургас, к-с Лазур, бл. 79, вх. 4, ет. 7 - жилище, собственост на Лобынцева. Настоящият адрес на Моллов към дата 03.04.2009 г. е гр. Бургас, ул. "Баба Тонка" № 8, ет. 5, ап. 21 - жилище, собственост на Лобынцева, а постоянният адрес, посочен на личната му карта - издадена на 28.12.2001 г. е гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник" 5, вх. 3, ет. 5, ап. 14 - жилище на родителите му. Адресът, посочен на личната карта на чужденец на Лобынцева е гр. Бургас, к-с Лазур, бл. 79, вх. 4, ет. 7. Безспорно е също, че апартамент 21, находящ се на ул. "Баба Тонка" № 8, е дарен на Лобынцева от "Новация" ЕООД, собственост и управлявано от Владислав Шевалдин, руски гражданин, на 09.11.2007 г. Шевалдин живее в гр. Бургас, ул. "Прибойна" № 28 и има сключен граждански брак с българската гражданка Светлана Иванова. Основателно е твърдението на касатора, че доказателствата по делото не дават възможност да се направи извод, че съпрузите нямат общ език, на който да общуват. За да направи този извод съдът приел, че Димитър Моллов посочил в анкетата, че не владее чужд език, а Лобынцева посочила, че той владее руски и малко немски. Видно от приложения по делото въпросник-интервю, л. 42-45, въпросът, на който Моллов е дал отрицателен отговор е "Владеете ли чужди езици и каква е степента, в която ги владеете?". Релевантното в случая е не владеенето и неговото ниво, а разбирането на езика, който двамата съпрузи говорят. Ноторно известно е, че руският и българският езици са от една и съща група - групата на славянските езици. Те имат обща лексикална основа, което позволява определено ниво на разбиране, без това да изисква специално изучаване и без да е налице владеене на другия език. Впрочем именно това е отбелязал както св. Моллов в съдебното заседание на 16.09.2009 г., така и св. Видин Колев в докладната си записка от 30.0.2009 г., л. 41. Възможността за взаимна комуникация е видна и от факта, посочен в доклада на св. Катя Георгиева от 30.04.2009 г., л. 40, че на същата дата между Лобынцева и Моллов е проведен по телефона разговор на руски, в резултат на който Моллов незабавно се явил в полицията. Следва да се отчете също, че Лобынцева разбира български език в достатъчна степен, за да защитава правата си. Видно от приложените по делото нотариални актове, при изповядване на две сделки, Лобынцева е декларирала, че разбира български и не желае преводач. Фактът, че в хода на съдебното производство е ползвала преводач не може да обоснове извод за неразбиране на езика. Съдебното производство е специфично, изисква определено ниво на разбиране не само на българския език, но и на съдебната лексика. Именно това е заявил в съдебното заседание на 16.06.2009 г. касаторът като причина за искането за назначаване на преводач. Видно от изложеното индикативният критерии на чл. 26, ал. 4, т. 5 ЗЧРБ не следва да се тълкува буквално, а в контекста на целта, която преследва - да се установи възможна ли е комуникация между съпрузите. Тълкувани в този контекст фактите по делото установяват, че между съпрузите има възможност за езикова комуникация. Като не е отчел изложеното съдът не е ценил правилно доказателствата по делото и в тази част е направил неправилен извод. Тази неправилност обаче не се е отразила на правилността на решението. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не ценил правилно доказателствата по делото досежно обстоятелството живеят ли съвместно съпрузите. Вярно е твърдението му, че разпитаните по делото свидетели Видин Колев, Катя Георгиева и Митко Генчев са служители във ведомството на органа и нещо повече - са негови преки подчинени. Това обаче не означава автоматично, че показанията им не следва да бъдат кредитирани. Съдът изложил аргументирани мотиви кои показания на тези свидетели кредитира и защо като отчел и факта, че свидетелите Колев и Моллов са съседи и се познават отдавна. Обсъдил възможността свидетелите Колев и Генчев да са оказали натиск върху Моллов и изложил аргументи защо приема, че Моллов би могъл да възприеме проверката като заплаха едва след споменаването на възможността за носене на наказателна отговорност по чл. 313 Наказателния кодекс. Съдът обаче не посочил на базата на какви доказателства приема, че уведомяването на свидетеля за носенето на наказателна отговорност е станало в края на разговора с полицаите. Св. Генчев твърди само, че са предупредили Моллов за наказателна отговорност по чл. 313 Наказателния кодекс, но не е уточнява кога това е станало. Логично би било това да стане в началото, а не в края на даването на обяснения. Дали това предупреждение е могло да бъде възприето от свидетеля като заплаха и дали тази заплаха е била в състояние да го мотивира да напише неверни обяснения, следва да бъде преценено в контекста на това дали свидетелят не е бил подложен на натиск от страна на касатора, за да оттегли дадените обяснения. Основание за този въпрос дават показанията на свидетеля в съдебното заседание на 16.09.2009 г. На въпроса на ответника по жалбата дали Моллов му се извинил, че се налага да си оттегли показанията свидетелят потвърждава, че се е извинил. Следователно потенциалната възможност за въздействие върху свидетеля от страна на свидетелите Колев и Генчев следва да бъде ценена в контекста на потенциалната възможност за въздействие върху него и от страна на касатора. В този контекст трябва да се отчете и факта, че именно в периода след проверката на полицията (10.04.2009 г.), след издаването на оспорвания отказ (30.04.2009 г.), образуването на съдебното производство (11.05.2009 г.) и първото съдебното заседание (16.06.2009 г.) Моллов започнал да има засилена тревожност, което наложило ползването на специализирана медицинска помощ - в анамнезата е посочено, че от около два месеца се чувствал неспокоен като хоспитализацията е от 18.08.2009 г., т. е. проблемите са започнали през м. май - м. юни, когато вече е ясно, че органът отказва продължаване срока на пребиваване в страната на касатора и предстои съдебен контрол на административния акт. Отчитайки горните факти съдът правило ценил показанията на Моллов в контекста на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Тази преценка обосновано е мотивирала извода му, че показанията на Моллов са вътрешно противоречиви, непоследователни и изнесените в тях факти не кореспондират помежду си. Правилно съдът не кредитирал твърдението на свидетеля, че живее в семейно жилище на ул. "Баба Тонка" № 8, при положение, че неговото описание за това жилище не съответства на описанието в нотариалния акт. Налице са множество разминавания между показанията на Моллов и тези на касатора, от една страна, и тези на св. Рахова, от друга, досежо това кой къде е "оставал да нощува". Следва да се посочи, че в случая не става въпрос за това дали някой от съпрузите някога е нощувал при свои познати и приятели, а за това имало ли е семейството общо жилище, живяло ли е в него, а ако не е имало какви са били причините за това - обективни или субективни. Правилен е изводът на съда и досежно противоречивостта и непоследователността на показанията на св. Рахова. Тези показания не дават отговор на въпроса къде е живяло семейството. От доказателствата по делото не става ясно и къде въобще е живял всеки от съпрузите след като касаторът твърди, че през 2007 г. продал жилището, в което живеели. Този факт, както правилно сочи и съдът, не е доказан с надлежен писмен документ и е в противоречие с факта, че Лобынцева, в издадената на 29.01.2009 г. лична карта, посочила като свой адрес именно адреса на продадения от нея през 2007 г. имот. Твърдението на касатора, че продължили да живеят в продаденото жилище нито са конкретни, нито са доказани. Налице е и обективният факт, че жилището на ул. "Баба Тонка" № 8, за което касаторът твърди, че е семейното жилище след продажбата на апартамента в к-с "Лазур" през 2007 г., към датата на проверката - м. април 2009 г., е необитаемо поради довършване на строителните работи. При така установената противоречивост в показанията на свидетелите и недоказаност на основни факти, на които касаторът основава твърденията си, съдът правилно приел, че по делото не е доказано, че съпрузите живеят съвместно в общо семейно жилище. Следва да се допълни, че по делото няма доказателства разделеното живеене да е обусловено от обективна необходимост. Правилен е и извода на съда относно неустановения принос на съпрузите към задълженията, произтичащи от брака. Изложеното от касатора и св. Моллов относно съвместния им живот не установява по какъвто и да било начин някаква степен на общност между двамата. Моллов не знае кога, на кого и на каква цена Лобынцева продала жилището, в което твърди, че двамата живеели, а в хода на настоящото производство съпругът разбрал, че новото семейно жилище е дарено на съпругата му. Твърдението на касатора, че св. Моллов извършил ремонта в семейното жилище и това бил неговият принос към семейството не са доказани. Твърденията на касатора за неприемането на брака им от техните най-близки роднини е в противоречие с другите доказателства по делото, а именно показанията на св. Илия Моллов, който твърди, че въобще не са казали на майка и на дъщерята на Димитър Моллов за сключения брак. Що се отнася до показанията на св. Сухоребрая те установяват само факта на познанство между касатора и съпругата на Владислав Шевалдин, който не се оспорва, но не доказват наличието на семейни взаимоотношения между Лобынцева и Моллов. Основно значение при преценката за наличието на такива взаимоотношения имат данните от въпросника-интервю, проведено със съпрузите. Тези данни по категоричен начин установяват, че след близо пет години семеен живот съпрузите не знаят мястото, където всеки от тях е роден, Моллов не знае и датата и годината на раждане на Лобынцева, не познават навиците си, нямат минимална информация за данни, които обичайно се научават при съвместен живот, не познават роднините на другия съпруг и крият брака от тях, нямат общи приятели. Обсъдени в съвкупност данните от въпросника-интервю и другите доказателства по делото установяват безспорно, че Лобынцева и Моллов нямат семейни взаимоотношения, не се познават по начин, който в минимална степен да съответства на познанство, установено в резултат на близо петгодишен семеен живот. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно ценил събраните по делото доказателства, направил въз основа на тях верни фактически констатации и им дал правилна правна квалификация. Неправилният извод на съда, че съпрузите нямат общ език на който да общуват, не е довел до неправилност на крайния му извод, тъй като останалите доказателства по делото дават достатъчно основание да се приеме, че сключеният брак е с цел заобикаляне на имиграционния закон. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд