Решение № 155 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 212/2012 г.

Решение № 155 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 212/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 1896 от 30.11.2011 г. по т. д. № 2386/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, I-15 състав, постановено на 15.04.20101 г. по гр. д. № 6343/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до пълния му размер от 100 000 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. С определение № 205 от 27.03.2013 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на претърпените от ищцата и настоящ касатор неимуществени вреди в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил, причинил процесното ПТП. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на получените от процесното ПТП увреждания, рещаващият състав приел, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 30 000 лв., но поради отчетено съпричиняване на вредоносния резултат, същото е намалено с 1/3 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Касационната жалба е частично основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в Постановление на Пленума на Върховен съд № 4/1968 г. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ПТП, настъпило на 28.02.2009 г. ищцата, пътувала на задната седалка на лек автомобил "Л." с ДК [рег. номер на МПС], чийто водач и собственик е застрахован в ответното дружество по задължителната "ЗГО", е получила изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на задния ръб на тазобедрената явка, счупване на дясната лъчева кост в областта на китковата става, тромбоза на бедрено-задколянна вена. Постъпила е по спешност в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ "Св. А. ", [населено място], в която й е проведена директна екстензия, наместена е и е гипсирана счупената дясна лъчева кост, като след изписването й на 26.03.2009 г. лечението е продължило амбулаторно с периодични контролни прегледи. На 8.05.2009 г. постъпила за лечение във II-ро Хирургично отделение при V-та МБАЛ - София по повод илео-феморална флеботромбоза, като след проведена антикоагулантна терапия е изписана на 16.05.2009 г., а лечението й продължило медикаментозно и чрез рехабилитация. Според вещото лице, изкълчването и счупването н областта на лявата тазобедрена става са довели на ищцата трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 6 месеца, счупването на дясната лъчева кост - трайно затруднение на движението на крайника за период от 2 месеца, лечението на които е проведено изцяло на постелен режим поради противопоказността от носенето на патерици, през който период е ползвала чужда помощ. В заключението му се посочва, че пострадалата се оплаква от болки в лявата тазобедрена става и затруднено движение, придвижва се с помощта на една патерица, но с накуцваща походка, като счупената дясна лъчева кост е зараснала окончателно, движенията са възстановени, но с намалена сила на захвата, като към настоящия момент съдовото заболяване - тромбофлебит на лявата илеофеморална вена е в ремисия, но антикоагулантната поддържаща терапия продължава. При правилно очертан от решаващият състав обем на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, въззивният съд неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Настоящият състав намира, че с определеното на ищцата, сега касатор обезщетение в размер на 30 000 лв. не е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. не е спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В резултат на това дължимото на ищцата обезщетение се явява занижено и с оглед точното приложение на закона необходимият паричният еквивалент на болките и страданията й, определен към момента на увреждането е в размер на 35 000 лв. Решението е постановено и в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд правилно е приел за основателно направеното от ответника-застраховател възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и изложените срещу този извод касационни доводи за изграждане на този извод въз основа на доказателства, които не са събрани по предвидения в ГПК процесуален ред са неоснователни. По делото е приета комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на автоексперт, според заключението на която политането на тялото на ищцата внезапно напред в резултат на мощните инерционни сили дава основание с положителност да се предполага, че тя е пътувала без поставен предпазен колан. Направеният обаче извод на решаващият състав, че резултатът е съпричинен от нейна страна в съотношение 1:3 е необоснован. Предвид именно на обстоятелството, че политането й напред се дължи на "мощните" според експертите инерционни сили, настоящият състав приема, че допуснатото от пострадалата съпричиняване на вредоносния резултат е в размер на 1/4, а не на 1/3, както е приел въззивният съд. С оглед така на приетия принос на пострадалата, определеното от настоящата инстанция като справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. следва да се редуцира до сумата 26 250 лв. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършване на съдопроизводствени действия. На касатора Т. С. Я. - ищца по прекия иск по чл. 226 КЗ следва да се присъдят допълнително още 6 250 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането - 28.02.2009 г. до окончателното им изплащане. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати държавна такса в размер на 250 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение