Решение № 158 от 11.3.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103726/2023 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. В. С., със съдебен адрес град София, чрез адвокат Р. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 2374 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 33691/2021 г. на Софийския районен съд, с което е признато за установено, че молителката дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1 055, 56 лв., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2015 г. до м. април 2020 г., и 26, 04 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. януари 2018 г. до м. март 2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 26.02.2021 г. до окончателното им изплащане; 129, 99 лв., представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2018 г. до 18.02.2021 г., както и сумата 4, 91 лв., представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12153/2021 г. на СРС. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, град София, чрез юрисконсулт Р. П., оспорва молбата за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителката сочи, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е налице ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото, а именно, че същата е направила отказ от наследството на първоначалния ответник по иска – неин баща, починал в хода на производството. Твърди, че поради непреодолими причини не е могла да се снабди с документ, удостоверяващ направения отказ преди приключването на делото. Поддържа се, че е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е бил указан срок по реда на чл. 51 ЗН за приемане/отказ от наследството на баща, нито са указани негативните последици от липсата на подобно изявление. До датата на подаване на молбата за отмяна за молителката са съществували особени непредвидени обстоятелства, свързани с твърденията за ежедневната ангажираност с отглеждането на трите деца и полагането на грижи за болната майка, които не са позволили да спази предвидените срокове и да се яви лично или чрез повереник при разглеждането на делото. Твърди се още, че решението е нищожно, тъй като е постановено спрямо ненадлежна страна, доколкото молителката не е била приела наследството, а напротив – изразила е воля за отказ, обективирана в саморъчна молба по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна/обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. В случая новото обстоятелство, на което се позовава страната, и за което е представеното ново писмено доказателство – съдебно удостоверение от Софийския районен съд, удостоверяващо вписания отказ на молителката от наследството на нейния баща, е нововъзникнало, поради което същото не е преклудирано от силата на присъдено нещо на обжалваното решение и следователно не е основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Видно от представеното удостоверение отказът от наследство е вписан на 08.09.2022 г., а съдебното дирене по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е приключило на 09.03.2022 г. Производството по отмяна е приложимо само по отношение на влезли в сила решения, чиято сила на пресъдено нещо обвързва молителя и същият не може да я преодолее по друг начин. Направеният след приключване на делото отказ е юридически факт, който не е съществувал към деня на приключване на устните състезания, поради което съдът не е имал задължението да го взима предвид при постановяването на решението си и не може да обоснове отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От съдържащия се по делото отрязък от съобщение, връчено на молителката на 18.11.2022 г., се установява, че същата е надлежно уведомена за конституирането по делото в качеството на наследник на първоначалния ответник, както и за възможността да подаде отговор на приложеното копие от исковата молба на ищеца, изискванията за съдържанието на този отговор и останалите процесуални възможности, с които разполага за защита на правата и интересите си. Изрично са посочени и последствията за страната ако не упражни предоставената възможност за активно участие в процеса по делото. Съобщението е официален свидетелстващ документ, който удостоверява отразените в него действия на длъжностното лице – връчител, който се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с него факти, на основание чл. 179 ГПК. С оглед изложеното не се установява нарушение на съдопроизводствените правила, които да е довело до лишаване от възможност на молителката да участва в делото. Аргументацията, наведена в молбата, че семейната и трудова ангажираност на молителката представлява особено непредвидено обстоятелство, което същата не е могла да преодолее, въпреки че е била уведомена и е знаела за висящността на воденото срещу нея производство, не се споделя от настоящия състав. Особените непредвидени обстоятелства, предвидени в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, са обстоятелства от обективната действителност, които са се проявили извън или въпреки волята на страната и тя не е разполагала с фактическата възможност да ги предвиди или предотврати. Доводите на молителката не касаят подобни непреодолими пречки, които да са възпрепятствали участието ѝ в процеса. Молителката е изложила и доводи за нищожност на въззивното решение, чиято отмяна се иска. Доколкото обаче в производството по отмяна могат да се релевират и разглеждат само изрично посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, сред които не е нищожността на решението, то същата не подлежи на разглеждане в настоящото производство. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.