Решение № 16471 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2019 г.

Решение № 16471 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Ситигаз България" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Б. Тани против Решение № 769/5.04.2019 г. постановено по адм. д. № 356/2018 г. по описа на Адм. съд - Пловдив. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, мотивите към съдебния акт са вътрешно противоречиви и правните изводи са в противоречие със закона. Сочи се, че въпреки допуснатите съществени нарушения от административния орган както на административнопроизводствените правила, така и на материалния закон съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. По делото е съединена за съвместно разглеждане и касационна жалба от "Ситагаз България" ЕАД срещу Решение № 1183/4.06.2019 г. постановено по делото, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 769/5.04.2019 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се че решението е постановено в закрито съдебно заседание, без страните да бъдат уведомени. Твърди се същото нарушава разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Иска се отмяна на решението, след което да се постанови ново с което искането за поправка на очевидна фактическа грешка да се отхвърли. По делото е приета за разглеждане и частна касационна жалба от "Ситигаз - България" ЕАД срещу Определение № 1135/4.06.2019 г. постановено по делото, с което е допълнено Решение № 769/5.04.2019 г. В частната жалба се твърди, че оспорения съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на закона и необоснован-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 143, ал. 3 АПК, без да е установено че Община Родопи в чиято полза се присъждат разноски е страна, за която оспорения административен акт е благоприятен. Иска се отмяна на определението. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изцяло всички подадени жалби и претендира разноски за касационната инстанция. Ответната страна "Симид Агро" ЕООД се представлява от процесуалните си представители адв. Златинова и адв. Инчев, които оспорват изцяло подадените касационни жалби. Представят и писмен отговор, в който излага подробни съображения относно неоснователността на касационните жалби. Претендират съдебни разноски за настоящата инстанци Ответниците - Областен управител на Област Пловдив, Община Родопи и Община Пловдив не се представляват. От Областния управител и от Община Родопи чрез процесуалните им представители са депозирани писмени отговори в които оспорват основателност на касационната жалба срещу Решение № 769/5.04.2019 г. Претендират съдебни разноски за касационната инстанция. Община Пловдив не взема становище по касационните жалби. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваните съдебни актове. Сочи, че не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същите следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационните жалби за процесуално допустими като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок, срещу съдебни актове подлежащи на касационен контрол. По касационната жалба срещу решение № 769/5.04.2019 г. Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Адм. съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Ситигаз България" ЕАД със седалище гр. София срещу Заповед №ДС-12-5/14.12.2017 г. на Областен управител на Област Пловдив, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/-Парцеларен план по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за линеен обект "Директен газопровод с Рраб=0. 6 МРа на "Симид агро" ЕООД за АГРС "ОЦ-Юг" - Пловдив до площадка "Симид агро" ЕООД в поземлен имот 56784.536.1702 в гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 1, попадащ в териториите на две общини: община Родопи и Община Пловдив. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същия е постановен в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касаторът, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, които в голямата си част са идентични с тези изложени в касационната жалба. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от настоящия състав. Правилно, в съответствие с приложимия закон и обосновано Адм. съд - Пловдив е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила водещи до отмяната му. Видно от приложената по делото като доказателство административна преписка процедурата по чл. 128 ЗУТ относно оповестяването на изработения проект за ПУП на заинтересованите лица и обсъждането на постъпилите възражения е спазена. Доколкото има допуснати нарушения на административно производствените правила те не са съществени и не могат да опорочат административния акт до степен незаконосъобразност. Проектът е съобщен по реда на чл. 128, ал. 1 във вр. с ал. 12 от ЗУТ. В законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение от "Ситигаз България" ЕАД против изготвения окончателен проект на ПУП-ПП, поради неспазване изискването на чл. 64, ал. 3, т. 2 б. "б" от Закона за енергетиката - липса на писмено съгласие, както и поради обстоятелството че процесния газопровод няма статут на "директен" такъв по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕ. Вярно е, че проекта за ПУП-ПП е бил разгледан от ОЕСУТ на 24.08.2017 г. преди изтичане на срока по чл. 128, ал. 5 ЗУТ, но както правилно е отбелязъл първоинстанционния съд допуснатото нарушение не съставлява съществено такова. Съгласно трайната съдебна практика съществено нарушение на административнопроизводствените правила има тогава когато ако то не бе допуснато не би се стигнало до издаването на административния акт с посоченото съдържание. Срока по чл. 128, ал. 7 ЗУТ е инструктивен и нарушаването му не обуславя незаконосъобразност на административния акт. Още повече че в случая възражението на касатора е било разгледано на заседанието на ОЕСУТ проведено на 8.11.2017 г., на което е присъствал негов представител и са взети решения за извършване на допълнения и поправки на проекта по направените възражения. Следователно преди постановяването на административния акт предмет на съдебния контрол възраженията на касатора са били разгледани от ОЕСУТ. Заинтересованото лице не е било лишено от участие в административното производство и не е нарушено правото му на защита. Обстоятелството дали те са били уважени или не, не касае законосъобразността на крайния акт. ОЕСУТ има съвещателни функции. Той не е длъжен да уважи направените по чл. 128, ал. 5 ЗУТ възражения, а дължи тяхното обсъждане което е сторено. Нещо повече експертния съвет формира своята оценка за предложение проект свободно, като същата може да бъде положителна или отрицателна. Но решаващият орган е друг, в случая Областния управител, който в изпълнение на правомощието си по чл. 129, ал. 3, т. 2 ЗУТ се произнася по същество, след разглеждане на предложения проект, без значение дали взетото по проекта решение от експертния съвет е положително или отрицателно. В случая предложения проект за ПУП-ПП е приет от ОЕСУТ. Настоящата инстанция счита че не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 128, ал. 10 от ЗУТ. Съгласно сочената разпоредба когато проектът за подробен устройствен план се върне за цялостна или частична преработка, предвидените по закона процедури се провеждат отново за частта от плана, която е преработена. В случая правилно административния съд е приел че нито в протокола от 24.08.2017 г., нито в този от 8.11.2017 г. на ОЕСТУ може се съдържат предложения за преработване на ПУП-ПП за линейния обект на техническата инфраструктура, нито цялостно, нито частично. Препоръката на експертния съвет е да се попълни обстоятелствената част на Обяснителната записка с "описание на сервитутите и пресичанията на проектния газопровод със съществуващите газопроводи". Т. е. изисква се по –подробно и прецизно описание на представеното конструктивно техническо решение, без същото да се променя., което попада в хипотезата на чл. 62в, ал. 4, т. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Преработката на графичната част на проекта с отразяване точките на пресичане не са задължителен елемент от парцеларния план. В тази връзка извода на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 128, ал. 10 ЗУТ е правилен. Като неоснователно касационната инстанция преценява оплакването за нарушение на чл. 129, ал. 4 ЗУТ, а именно че обжалваната заповед на Областния управител на Област Пловдив е издадена без да е приет проекта за ПУП-ПП. Сочената законова разпоредба изисква преди издаването на заповедта за одобряване на ПУП от съответния компетентен орган, в случая Областния управител на Област Пловдив да е налице акт на експертния съвет за приемане на проекта. Както се посочи по-горе такъв акт е приет от ОЕСУТ на 24.08.2017 г. В проведеното на 8.11.2017 г. заседание на експертния съвет не е взето решение за преработване на процесния проект, което да налага провеждане на процедура по чл. 128, ал. 10 ЗУТ и ново приемане на проекта. На него частично е уважено възражението на "Ситигаз България" ЕАД. Но и в двете решения ясно е изразена волята на помощния орган за приемане на проекта. Законосъобразен е извода на административния съд за липсата на нарушение на чл. 128, ал. 6 ЗУТ респ. на чл. 64, ал. 3, т. 2 б. "б" ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 6 ЗУТ, в действащата към момента на издаване на оспорената заповед редакция, проектът за ПУП следва да се съгласува при необходимост със специализираните контролни органи и експлоатационни дружества, като това става по реда на чл. 127, ал. 2 ЗУТ. По делото не се спори от касатора че в административната преписка е налично Заявление за съгласуване на проекта от "Симид Агро" ЕООД до "Ситигаз България" ЕАД с вх. № 91-183/28.06.2017 г. и че "Ситигаз България" ЕАД с мотивиран писмен отговор е отказал да съгласува и одобри проекта. Но както правилно е посочил първоинстанционния съд "съгласуване" не означава"съгласие". Съгласуването е процедура, чрез която заинтересованата страна се уведомява за административната процедура, като това се осъществява чрез писмено становище по начина указан в чл. 127, ал. 2 ЗУТ, като без значение е дали изразеното волеизявление е положително или отрицателно. Съгласието е публично положително волеизявление на заинтересованата страна да разреши определено правно действие, засягащо правната и сфера. С оглед на изложеното безспорно административния орган е спазил изискването на чл. 128, ал. 6 ЗУТ. В този смисъл не е нарушена и разпоредбата на чл. 64, ал. 3, т. 2 б. "б" ЗЕ, която в приложимата си редакция, действала към 14.12.2017 г. забранява в служащите поземлени имоти да се прокарват проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, освен когато това е предвидено в нормативен акт, отговаря на техническите изисквания и след писмено съгласуване с титуляра на сервитута. Т. е. законът отново поставя изискването за съгласуване, а не за съгласие. Правилен е извода на първоинстанционния съд за съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби. По делото е. безспорно че въз основа на Заповед № 589 от 31.05.2006 г. на Кмета на Община Родопи в полза на "Ситигаз България" ЕАД са възникнали сервитутни права във връзка с газопровода на дружеството, върху имоти в обхвата на газопровода. Безспорно е че с обжалваната заповед на Областния управител на Област Пловдив е одобрен ПУП-ПП съгласно който е предвидено газопровода на "Симид Агро" ЕООД и съответствуващия му сервитут да пресичат или засягат газопровода на касатора и неговия сервитут. Видно от заключенията на съдебно-техническите експертизи това пресичане и навлизане /засягане/ е само в участъка попадащ в Община Родопи в поземлен имот 06447.5.116 и 06447.4.24 по кадастралната карта на с. Брестник, Община Родопи, в т. 24 и 25 и т. 30 и 31 от проектното трасе. При това положение следва да се установи налице ли са предпоставките на чл. 64, ал. 3, т. 2 б. "б" ЗЕ, а именно при упражняване на сервитутите в служещите имоти за да се прокарат проводи на други мрежи на техническата инфраструктура следва това да е предвидено в нормативен акт, да отговаря на техническите изисквания и да е съгласувано със собственика на сервитута. Правилно административния съд е приел че същите са налице. Пресичането като начин на разполагане на газопровода спрямо други подземни или надземни проводи на техническата инфраструктура е нормативно предвидено в Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Видно от заключенията и на двете съдебно-технически експертизи възприети от съда като компетентни и обективни и неоспорени от страните новото проектно трасе е съобразено със съществуващото като няма застъпване на сервитутите на двата газопровода. В точките на пресичане двата газопровода минават един над друг и то на разстояние което е по-голямо от нормативно определеното в Приложение № 2 към чл. 88 Таблица 3 от посочената наредба. Налице е и третата кумулативна предпоставка, а именно писмено съгласуване със собственика на сервитута, както се посочи по-горе което е различно от твърдяното от последния изискване за съгласие. В случая касатора неоснователно се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, тъй като същата касае извършване на СМР при реализиране на предвижданията на ПУП- ПП и издадено разрешение за строеж. Следователно съгласието по смисъла на сочената законова разпоредба не е част от процедурата по съгласуване, разглеждане и приемане на ПУП-ПП. Правилен и в съответствие със закона е извода на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 150, ал. 6 ЗУТ. Сочената законова разпоредба не следва да се разглежда самостоятелно, а във връзка с алинея първа на чл. 150 ЗУТ. От анализа на двете разпоредби следва извода че изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива за линейни обекти на техническата инфраструктура става по преценка на възложителя и след разрешаване от компетентния орган. В случая възложителят не се е възползвал от тази възможност. Настоящата инстанция не споделя оплакванията на касатора за допуснати нарушения на чл. 197, ал. 2 ЗЕ. Преди всичко следва да се посочи че предмет на съдебния контрол пред първата инстанция е заповед на Областния управител на Област Пловдив с която се одобрява проект за ПУП-Парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии за линеен обект. При това положени преценката дали е налице директен газопровод или не, следва ли той да бъде включен към газопреносна или газоразпределителна мрежа не влияе върху законосъобразността на административния акт. С обжалваната заповед се определя конкретното предназначение и начин на устройство на линейния обект, като съвкупност от проектирана траектория /трасе/ на газопровода върху земната повърхност. Преценката за качествената характеристика на новопроектирания газопровод ще има значение в един последващ етап от процедурата. Настоящата инстанция счита, че при постановяването на съдебния си акт административния съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционния съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, назначил е нужните съдебни експертизи и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения пред него административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Възраженията на касатора за допуснати нарушения на чл. 134, ал. 1 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ се правят за първи път пред касационната инстанция, поради което няма как административния съд да е следвало да ги обсъди. Предметът на съдебната проверка регламентиран в чл. 168, ал. 1 АПК задължава съдът да не се ограничава само с обсъжданията на основанията посочени от оспорващия, а въз основа на събраните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен на всички основания посочени в чл. 146 АПК, но съобразявайки съображенията за неговата незаконосъобразност посочени в жалбата на засегнатото лице. Независимо от това от доказателствата по делото не може да се направи извод за приложимостта на сочените от касатора разпоредби на ЗУТ. С оглед особеностите на парцеларния план в случая не се касае до изменение на влезлия в сила ПУП-Парцеларен план за газопровода на "Ситигаз България" ЕООД,. Последния не се засяга по никакъв начин от одобрения с процесната заповед като в точките на пресичане се регулира от ЗЕ и Наредбата устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. С оглед на изложеното касационната инстанция счита че не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК исканията на ответниците-Областен управител на Област Пловдив, "Симид Агро" ЕООД и Община Родопи за присъждане на разноски са основателни. Съдът определя разноските в полза на Областния управител на Област Пловдив съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 24 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. В полза на "Симид агро" ЕООД и на Община Родопи следва да се присъдят разноски съставлява договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер съответно на 2000 лв. и на 600 лв., при липса на възражение от страна на касатора за прекомерност. По касационната жалба срещу Решение № 1183/4.06.2019 г. Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Адм. съд – Пловдив е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 769/5.04.2019 г. както следва: на страница първа, ред трети да се "чете четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година", вместо" четиринадесети януари две хиляди и осемнадесета година". Касационната инстанция не споделя оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на процесното решение, като постановено в закрито съдебно заседание и преди изтичане на дадения седмодневен срок за становище. Разпоредбата на чл. 175, ал. 2 АПК изрично посочва че решението за поправка се постановява в закрито съдебно заседание., както е процедирал и административния съд. Не би могло да се приеме за такова нарушение е неспазването на дадения седмодневен срок за отговор. Срокът е инструктивен, а постановения съдебен акт подлежи на касационен контрол, където страната е изложила своите доводи и възражения. Настоящата инстанция счита че решението е постановено в съответствие със закона. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страните може да поправи допуснати в решение писмени грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В случая с молбата на "Симид агро"ЕООД се иска отстраняване на грешка допусната в заглавната страница на съдебното решение., изразяващ се в неточно отразяване на датата на съдебното заседание. Неснователно е оплакването че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно, тъй като с касационна жалба се обжалва решението което се поправя. С решението за поправка не се отстраняват грешки които са допуснати при формиране волята на съда, а само несъответствие между така формираната воля и нейното външно изразяване. При това положение не би могло да се твърди че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно само на основание че е неправилно поправеното решение. Пред вид на изложеното съдът счита че следва решение № 1183/4.06.2019 г. бъде оставено в сила. По частната касационна жалба против Определение № 1135/4.06.2019 г. С обжалваното определение е допълнено Решение № 769/5.04.2019 г. в частта за разноските, като "Сити газ" ЕАД е осъдено да заплати на Община Родопи разноски в размер на 600 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Определението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че заинтересованата в първоинстанционното производство страна Община Родопи е направила своевременно искането си за присъждане на разноски, но съдът е пропуснал да се произнесе. Посочил е че за Община Родопи оспорения административен акт е благоприятен, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК на същата се дължат направените разноски в съдебното производство. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанцинния съд мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК приложима по силата на чл. 144 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страните може да допълни или да измени решението в частта за разноските. Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се отстранят пропуски или грешки на съда. В случая в последното по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на Община Родопи конституирана в производството като заинтересована страна е поискала жалбата на "Ситигаз-България" ЕАД де се отхвърли, както и да й се присъдят разноски за тази инстанция. С Решение № 769/5.04.2019 г. съдът е отхвърлил жалбата, но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК страната е направила искане за допълване на постановеното съдебно решение в тази му част. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли жалбата, какъвто е настоящия случай, страната за която административния акт е благоприятен има право на разноски, а ал. 4 на същата законова разпоредба сочи че аКо съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски. При това положение съдът следва да прецени налице ли е и втората предпоставка на чл. 143, ал. 3 АПК за уважаване искането за присъждане на разноски, а именно административния акт явява ли се благоприятен за Община Родопи. Правилно административния съд е приел че е налице и това основание на чл. 143, ал. 3 АПК. Заплащането на разноски от страна на жалбоподателя е в резултат на това че с подаването на жалба същия е станал причина за образуване на делото и за направените по него разноски от ответника и от заинтересованите страни. Община Родопи по време на съдебното производство пред първата инстанция е поддържала теза за законосъобразност на административния акт, от което следва да се направи извод че същия се явява благоприятен за нея. В същност тази преценка се прави от страната и се отразява в изразеното й становище по време на съдебното производство. С оглед на изложеното, поради липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение