Решение № 12146 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3068/2018 г.

Решение № 12146 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3068/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен", Община Пловдив, чрез юрк. Сухоруков срещу решение № 121 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 2592/2017 г. на Административен съд-Пловдив. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до немотивираност и неправилна преценка за местонахождението на процесния гараж № 1. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване законосъобразността на заповед № РД-17-943/18.08.2017 г. на кмета на район "Централен", Община Пловдив, ведно със законните последици. Ответникът И. К. от [населено място] не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на решението и основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-17-943/18.08.2017 г. на кмета на район "Централен", Община Пловдив, с която е разпоредено отнемане на Разрешение за ползване на имот общинска собственост № 01-02-1106/03.02.2014г, както и Разрешение за поставяне № 081/01.02.2014 г. на преместваем обект за местодомуване на МПС –гараж № 1 в УПИ I-комплексно жилищно застрояване, кв. 439 по плана на Първа градска част на Пловдив, съгласно одобрена на 06.04.2012 г. схема от главния архитект и кмета на района. Прието е, че заповедта е издадена от компетентният орган, съгласно заповед № РД-17-901/11.08.2017 г., при спазена административна процедура по издаването й, но е незаконосъобразна, тъй като има разминаване в административния адрес, вписан в заповедта като местодомуване на собствения на оспорващият автомобил и адресната му регистрация. Решението е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Неправилен е единственият решаващ правен извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като адресната регистрация на оспорващият е ирелевантно обстоятелство. От приложените по административната преписка документи, вкл. отнетите Разрешение за строеж № 01-02-1106/03.02.2014 г. и Разрешение за поставяне № 081/01.02.2014 г. се установява, че процесната гаражна клетка /преместваем обект/ съставлява гараж № 1 по одобрената на 06.04.2012 г. схема от главния архитект и кмета на район "Централен", Община Пловдив. Именно тази схема сочи на местонахождението на гаража. Схемата е представена по делото /приложена по административната преписка-л.17/ и от нея е видно, че в УПИ I-комплексно жилищно застрояване, кв.439 по плана на Първа градска част на Пловдив са предвидени 17бр. гаражни клетки, вкл. № 1, за която се отнасят отменените разрешения за поставяне и ползване на общинския имот, издадени в полза на оспорващия И. К. С решение по протокол № 28/17.08.2017 г. на РЕСУТ при район "Централен", Община Пловдив, е приета план-схема за благоустрояване с обособяване на зона за паркиране и гариране и зона за отдих в същия УПИ I-комплексно жилищно застрояване, кв. 439 по плана на Първа градска част на Пловдив, с изрично вписване, че новите зони са "на местата на старите гаражни клетки". При тази фактическа обстановка и липса на оборващи я доказателства, ангажирани от оспорващия, се следва извод за законосъобразност на заповед №РД-17-943/18.08.2017 г. на кмета на район "Централен", Община Пловдив, която е мотивирана с възникнала обществена нужда и нови инвестиционни намерения за УПИ I-общински. Предвид изложеното, обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което се отхвърли оспорването на процесната заповед като неоснователно. Предвид изхода на делото и своевременно заявената от касатора претенция за разноски, ответникът дължи юрк. възнаграждение за двете съдебни инстанции в минимален размер от общо 200 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение