Решение № 4115 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 763/2011 г.

Решение № 4115 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 763/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Донка Ботева Йорданова от гр. Търговище срещу решение № 120 от 3.12.2010 г. по адм. д. № 170/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Търговище не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 120 от 3.12.2010 г. по адм. д. № 170/2010 г., Административен съд гр. Търговище, V състав е отхвърлил жалбата на Донка Ботева Йорданова от гр. Търговище против Решение № 91-РД-16 от 24.10.2010 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Търговище. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Както в производството пред органите на Териториално поделение на НОИ гр. Търговище, така и пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че по отношение на Йордан Петков Йорданов, праводател на жалбоподателката, е била осъществена незаконна репресия по политически причини, изразяваща се в налагане на наказание "лишаване от свобода". Спорът е бил относно срока на тази репресия. В протокола от 5.07.2010 г. на Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е посочено, че наказанието е изтърпяно за времето от 3.04.1957 г. до 25.08.1958 г. Именно с този срок се е съобразил и административния орган. Това е правилно, защото това е компетентния орган, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ и чл. 9-11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Действително, по първоначалното дело е било представено Удостоверение № 2763 от 11.05.1993 г. на Главно управление на местата за лишаване от свобода, в който срока на репресията е посочен от 3.04.1957 г. до 25.08.1959 г. В Удостоверение № 1357/57 от 13.02.1983 г. на Началника на Затвора в гр. Плевен е отразено, че Йорданов е бил освободен от затвора на 25.08.1959 г. В тази връзка е и Удостоверение № 6113 от 6.11.1991 г. на Централния военен архив. Правилно първоинстанционния съд е приел, че решението на Комисията по чл. 4 от ЗПГРРЛ обвързва административния орган относно признатия период на репресия на наследодателя на жалбоподателката и от там размера на отпуснатата добавка по чл. 9, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Ако е налице грешка при изписването на крайния срок на задържане, то тя не може да бъде отстранена нито от органите на НОИ, нито от съда, а само от компетентния орган, а именно Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Това следва да бъде извършено по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Съгласно този текст очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Стигайки до посочените фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,