Решение № 119 от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г.
ВКСII търговско отделение19.06.2017 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. 437/2016 г. на ВКС като към диспозитива, с който ЗК [фирма] е осъдено да заплати на касатора сумата от още 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 19.05.2013 г. ПТП, добавя "ведно със законната лихва от датата на увреждането". Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Мотиви
Решение № 119 от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производство е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на касатора Т. М. П., чрез пълномощника му адв. Й. Д., с искане за допълване на постановеното по делото решение № 21 от 03.02.2017 г., като диспозитивът, с който ЗК [фирма] е осъдено да заплати на касатора сумата от още 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 19.05.2013 г. ПТП, бъде допълнен с "ведно със законната лихва от датата на деликта". Насрещната страна - ЗК [фирма], надлежно уведомена за искането на касатора, не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че молбата по чл. 250 ГПК е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, а разгледана по същество същата се явява и основателна. С касационна жалба вх. № 17285/28.12.2015 г., въз основа на която е образувано касационното производство по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, касаторът недвусмислено е поискал съдът да отмени обжалваното въззивно решение и да постанови ново, с което изцяло да уважи предявените от него искове, които са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Още в депозираната пред първата инстанция искова молба ищецът е поискал да му бъде присъдена сумата от 40 000 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. 437/2016 г., касационната инстанция е счела за основателна жалбата на касатора и е отменила въззивното решение в обжалваната част, като в мотивите си е обсъдила и дължимостта на законна лихва върху тази част от обезщетението от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. С оглед на това и на основание чл. 250, ал. 1ГПК следва да се допусне допълване на решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. 437/2016 г. на ВКС съобразно искането на касатора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение