Решение № 9277 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2013 г.

Решение № 9277 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на инж. Иван Господинов Иванов, представляван от адв. Банкова-Ганева, надлежно упълномощена, против решение № 1915/11.02.13 г. по адм. д. № 12943/12 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, министър на вътрешните работи, представляван от юрк. Пиперкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Оспорени в първоинстанционното производство са разпоредбите на чл. 10, ал. 5 и чл. 10, ал. 6, т. 2 от Наредба № Iз-2815/07.11.11 г. за реда за осъществяване на разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по пожарна безопасност в обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност /Наредбата/, с които са поставени изисквания към търговците, ръководещи дейността по чл. 8, ал. 2 от - поддържане и обслужване на пожарогасителни системи, пожароизвестителни системи, системи за управление на дим и топлина и пожарни кранове- или наети от тях лица- да притежават образователно квалификационна степен "бакалавър" или по-висока в област "технически науки", придобита в акредитирани висши учебни заведения в страната или в чужбина / чл. 10, ал. 5/, както и да притежават удостоверение за завършен курс за поддържане и актуализиране на квалификацията на всеки пет години след издаване на удостоверение за завършен курс на обучение в Академията на МВР или в центрове за професионално обучение, лицензирани по реда на Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОУ/чл. 10, ал. 6, т. 2/. С обжалваното решение тричленният състав, обсъждайки конкретните доводи в жалбата, е отхвърлил оспорването като неоснователно. В мотивите си е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт, издаден по делегация на чл. 91е, ал. 1 и ал. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ в обжалваните му части не противоречи на чл. 6, ал. 2 и чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Реп. България, на Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г., на Регламент /ЕО/ № 304/2008 г. за установяване в съответствие с Регламент /ЕО/ № 842/2006 г. на Европейския парламент и Съвета на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на търговски дружества и служители по отношение стационарните противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи някои флуорирани парникови газове, както и на разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/. В заключение е изложил решаващ правен извод, че професионалната квалификация включва освен образователен ценз и практически знания и умения, доказването на които по реда на чл. 10, ал. 6, т. 2 от Наредбата е съобразено с спецификата на дейностите по пожарна безопасност и не противоречи на изискванията на специалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановено решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснователна. Поддържаните касационни доводи са в рамките на оплакванията в първоначалната жалба, във връзка с които в обжалваното решение е изложен конкретен анализ и правни изводи, споделени изцяло от настоящият касационен състав. В касационната жалба се развива становището на оспорващия по спорните текстове, без изрични доводи за неправилност на оспореното решение. Изискванията на обжалваните разпоредби на Наредбата равнопоставят всички търговци, упражняващи дейност в регулираната област, предвид което не нарушават правилата на конкуренцията, не налагат и ограничения и тежести извън необходимите за постигане целта на закона. Доказаният от касационния жалбоподател образователен ценз и научна степен в областта на противопожарната безопасност и по-конкретно "Противопожарна тактика и гасителни средства" не обуславя извод, че оспорените текстове имат спрямо него дискриминационен характер. Изискването лицата, управляващи регулираната от наредбата дейност, да доказват, поддържат и актуализират на всеки пет години квалификацията си е наложено от спецификата на дейността и е в защита на обществения интерес. Разпоредбата на чл. 91е, ал. 4 ЗМВР въвежда изискване търговец или наето него лице да притежава необходимата професионална квалификация за осъществяване дейностите по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, а ал. 6 на цитирания текст сочи, че редът за издаване и отнемане на разрешения, необходимата професионална квалификация, организацията на дейността, контролът пр. се определят с подзаконов нормативен акт. Издадена по делегация на чл. 91е, ал. 6 ЗМВР, Наредбата в оспорените й части конкретизира идеята на законодателя за изрична регулация на обсъжданата дейност, наложена от спецификата на последната и свързаните с тази специфика рискове, както за преките участници в осъществяването й, така и за лицата в чиято защита тя се осъществява. Ето защо, не може да се приеме, че оспорените разпоредби създават ограничения, надхвърлящи дължимите за постигане целта на закона. Регламент /ЕО/ № 304/2008 г. установява минимални изисквания за взаимно признаване сертифицирането на търговски дружества и служители по отношение стационарните противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи някои флуорирани парникови газове, с което не налага ограничения вътрешното законодателство да наложи и допълнителни условия във връзка с упражняване на дейността, предвид което Наредбата в оспорените й части не противоречи на цитирания общностен акт, още повече, че съгласно определението на чл. 91е, ал. 4 ЗМВР регулираната от специалните разпоредби на закона дейност е с по-широк обхват - осигуряване пожарна безопасност на обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. Изложеното налага извода, че обжалваното решение се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на II-ра колегия