Решение № 9676 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 750/2012 г.

от 5.04.2011 г. на областен управител на област Монтана, 2) изпратил преписката на административния орган за произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на закона, и 3) осъдил община Монтана да заплати в полза на областния управител на област Монтана сумата от 300 лева разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ в редакцията й, която е в сила от 1.01.2011 г., след като изменението на разпоредбата няма обратно действие и следователно е неприложимо за задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2010 г. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против мълчаливия отказ по искането за прихващане или възстановяване. Ответникът по касация - областен управител на област Монтана - не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

от 5.04.2011 г. на областния управител на област Монтана. Съдът е изпратил преписката на орган по приходите при общинска администрация Монтана за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че областният управител на област Монтана е сезирал орган по приходите при община Монтана с искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2005 - 2010 г. в размер общо на 417,35 лв. за недвижим поземлен имот по акт за държавна собственост № 3292/2010 г. и предходен акт за държавна собственост № 2215 от 2005 г., върху който има изградени пет броя сгради, собственост на община Монтана. Според съда мълчаливият отказ по това искане е неправилен, тъй като е установено, че от областния управител е внесена посочената сума за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, община Монтана е данъчно задължена и за имота, върху който са изградени сградите. След като върху имота има построени сгради на община Монтана, то същата е следвало да заплати данъка върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци и за поземления имот, поради което внесените суми от областния управител са недължими. В този смисъл съдът е направил извода, че искането за прихващане или възстановяване на недължимо внесените суми е основателно, отменил е мълчаливия отказ на органа по приходите, потвърден мълчаливо от кмета на община Монтана, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в смисъла на дадените указания. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно, че областният управител на област Монтана е подал декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 169 от 9.05.2005 г. и декларация с вх. № 1298 от 15.08.2010 г. за недвижим имот, като е декларирал 981,6/1069 идеални части от ПИ с идентификатор 48489.11.566 по кадастралната карта на гр. Монтана, за което е представен акт за държавна собственост /АДС/ № 3292/2010 г. и предходен акт за държавна собственост № 2215 от 2005 г. От заключението на допуснатата и неоспорена съдебно-техническа експертиза е установено, че за две двуетажни жилищни сгради е подадена данъчна декларация от община Монтана и че за две от петте жилищни сгради от община Монтана са внасяни данък сгради и такса битови отпадъци. Обстоятелството, че имотът е застроен и че изградените в него постройки са собственост на община Монтана е установено и от приетите по делото искане № ДС 03-49 от 5.02.2009 г. за деактуване на поземления имот и искова молба от община Монтана с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в които е отразено, че сградите, разположени в поземления имот, са включени в жилищния фонд на община Монтана и са отдадени под наем. Безспорно е установено също, че за периода 2005 - 2010 г. за поземления имот са платени от областен управител на област Монтана местни данъци и местни такси в размер общо на 417,35 лева. От областния управител е подадено искане за прихващане или възстановяване на тази сума, изпратено с писмо изх. № ФС-01-175/5.07.2010 г. до отдел "Местни приходи" при община Монтана. С писмо изх. № ФС -19-20-

от 5.04.2011 г. областният управител на област Монтана отново е направил искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени данъци и такси битови отпадъци за имоти държавна собственост, в които са построени сгради, собственост на трети лица. Безспорно е, че по това искане няма произнасяне, същото е обжалвано в срок по административен ред пред кмета на община Монтана, който също не се е произнесъл по жалбата. При тази фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че са налице недължимо внесени данъци и други публични задължения, поради което същите подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. ДОПК. Данъчнозадължените лица за данък върху недвижимите имоти са посочени в чл. 11 ЗМДТ. Съгласно ал. 2 на чл. 11 ЗМДТ, в редакцията на нормата съгласно ДВ, бр. 106/2004 г., която е действала през периода 2005 - 2010 г., за която се отнасят претендираните за прихващане или възстановяване суми, е предвидено, че собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот. Задължените лица за такса битови отпадъци са посочени в чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, като е предвидено, че това са лицата по чл. 11 от закона. Следователно както за данъка върху недвижимите имоти, така и за таксата битови отпадъци относно поземлен имот държавна или общинска собственост, когато върху него има построена сграда на трето лице, задължено лице е собственика на сградата. Поради това в случая областният управител на област Монтана, като представител на държавата, която е собственик на поземления имот, не е бил задължен за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за ПИ с идентификатор 48489.11.566 по кадастралната карта на гр. Монтана по АДС № 3292/2010 г. и предходен акт за държавна собственост № 2215 от 2005 г. В този смисъл, внесените от него суми се явяват недължимо платени. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито безспорно са и задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Предвид изложеното, служителят на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно чл. 9б ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане или възстановяване, подадено от областния управител на област Монтана. Правилно и обосновано от доказателствата по делото първоинстанционният съд е достигнал до извода, че искането е основателно, след като са налице недължимо платени суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2005 - 2010 г. за ПИ с идентификатор 48489.11.566 по кадастралната карта на гр. Монтана. Възражението в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ е неоснователно. По-горе е цитиран текстът на тази разпоредбата в редакцията й, която е действала през процесния период и именно според текста в тази редакция, задължен за данъка и таксата битови отпадъци за поземления имот държавна или общинска собственост, върху който е построена сграда на трето лице е това трето лице, а не държавата, чрез областния управител. С новата редакция на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, съгласно ДВ, бр. 98/2010 г., която е в сила от 1.01.2011 г. не е променено по същество съдържанието на нормата, само е добавено, че задължението за данък (съответно такса) възниква и за съответната част от поземления имот. Това допълнение на разпоредбата е неотносимо за настоящия случай, освен това с него не се променя останалата част от текста. Съдът правилно се е позовал на редакцията на нормата, която е действала през периода 2005 - 2010 г., затова възражението, че е приложена нормата в редакцията й, която не е била в сила за процесния период, е неотносимо и неправилно. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.