Решение № 15530 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2011 г.

Решение № 15530 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Милчо Николов Митев от гр. Плевен против решение № 123 от 16.03.2011 г. постановено по адм. д. № 605 по описа за 2010 г. на Административен съд - Плевен. Релевират се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като конкретните оплаквания касаят неправилно обсъждане на гласните доказателства и необосновани изводи за липса на вреди от имуществен и неимуществен характер . Ответникът по касационната жалба - Център за спешна медицинска помощ гр. Плевен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е .. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по предявения от Милчо Николов Митев от гр. Плевен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против Център за спешна медицинска помощ гр. Плевен за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 619.66 лв. и неимуществени вреди от 1000 лв за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г., произтичащи от незаконосъобразно упражнени дискриминационни действия от страна на директора на Центъра за спешна медицинска помощ, установени с решение № 94 от 05.06.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че директорът на Центъра, при упражняване на служебните си задължения по утвърждаване на месечния график на дежурствата на Центъра, систематично го е поставяла в по-неблагоприятно положение, изразяващо се в това, че са му били възлагани задачи, в по-голям обем, водещи до неравномерно натоварване, същият е бил лишен от професионална реализация - работа на терен, предвидена в длъжностната му характеристика, налице е била и разлика в в заплащането на на положения от ищеца труд в сравнение с колегите му с по-малка натовареност. С решението, предмет на обжалване, Административен съд - Плевен е отхвърлил предявения иск на Милчо Николов Митев от гр. Плевен против Център за спешна медицинска помощ - Плевен за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 619.66 лв. и неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за периода от 1.01.2007 г. до 2.31.12.2007 г. Приел е, че претенцията, която се основава на установена по отношение на ищеца с решение № 94 от 05.06.2009г на Комисията за защита от дискриминация, дискриминация по признак "лично или обществено положение" е допустима, но е неоснователна. Съдът се е обосновал с липса на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че по отношение на ищеца е извършено нарушение на права по Закона за защита от дискриминацията, но недоказани са останали твърдените от него вреди - болки и страдания и морални вреди, изразяващи се в лишаване от професионална реализация и развитие. Според съда ищецът не е ангажирал доказателства, че в резултат от установената спрямо него непряка дискриминация, е била ограничена възможността му за професионално развитие и квалификация, че е бил лишен от друг вид курсове или специализации, че е довела до невъзможност за професионално усъвършенстване по специалността "медицински фелдшер". Прието е и че липсва причинната връзка между вредата, която не е била доказана и нарушените права. Такива са мотивите и по отношение на претендираните за обезщетение имуществени вреди от 619.66 лв., представляващи допълнително заплащане за работата му като акушер. В хода на съдебното производство съдът е установил фактическата обстановка, а именно, че искът на Милчо Николов Митев, медицински фелдшер в ЦСМП-Плевен се основава на установена с влязло в сила решение № 94/5.06.2009 г. на КЗД, непряка дискриминация спрямо него, осъществявана от главния медицински фелдшер и директора на ЦСМП гр. Плевен, чрез действията по изготвяне на месечните графици и тяхното утвърждаване. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства - писмени и гласни, както и заключението на приета по делото икономическа експертиза и е достигнал до извод, че твърдените от ищеца вреди и причинна им връзка с неправомерните действия на служителите на ответника, не са доказани. Решението на Административен съд - Плевен е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е събрал доказателства, не е обсъдил и не е посочил в мотивите си какви са съществуващите правоотношения между ищеца и лицата, извършили спрямо него дискриминационни действия, т. е. дали същият работи по трудов договор в ЦСМП или се намира в служебни правоотношения с Центъра. Изясняването на това обстоятелство е необходимо с оглед преценката за характера на действията на служителите на ЦСМП спрямо ищеца като медицински фелдшер в същия център, дали вредите, посочени от ищеца произтичат от административна дейност - от действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица по см. На АПК. В случай, че се съдът приеме, че искът правилно е бил предявен на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземе предвид и следното: Въпреки, че е коментирал и се е обосновал с доказателствата по делото, съдът не е обсъдил същите в контекста на мотивите и диспозитива на влязлото в сила решение на Комисията за защита от дискриминация. Видно от съдържанието на решението на КЗК, ищецът, който е медицински фелдшер, е бил систематично поставян в по-неблагоприятно положение спрямо другите служителите от същия център, тъй като е бил неравномерно натоварван с определени трудови отговорности, за разлика от тези тях, които не са били разпределяни в РКЦ. Тази неравномерна натовареност, в сравнение с останалите работещи в Центъра, според Комисията, е лишила ищеца от професионална реализация - работа на терен, предвидена в длъжностната му характеристика. На тези обстоятелства ищецът основава претенцията си спрямо ЦСМП - Плевен и същият ги е посочил като фактическо основание за обезщетяване на неимуществените вреди, изразяващи се в лишаване от професионална реализация на терен, предвидена в длжъностната му характеристика, а имуществените вреди се основават на неравномерното заплащане, произтичащо от неравномерното разпределение на работата. Необосновано и неправилно съдът приема, че ищецът не е доказал в хода на производството претърпени болки, страдания и морални вреди. Ищецът не е изложил твърдение в исковата си молба, че е претърпял душевни или физически болки и страдания, а се основавал на липсата на професионална реализация в областта, в която работи според длъжностната си характеристика, което произтича от неравномерното разпределение на работните места при дежурствата. Тази неосъществена възможност, според КЗД, е пряка последица от упражнените спрямо него дискриминационни действия . В решението си съдът не е обсъдил наведените от ищеца фактически обстоятелства, до каква степен, в рамките на трудовото /служебното/ му правоотношение, установената спрямо него дискриминация, му е попречила да изпълнява основните си права и задължения по длъжностна характеристика. Изложеното налага отмяна на решението на Административен съд - Плевен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения, Върховният административен съд