Решение № 6416 от 28.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез гл. юрк. Пашунов, в качеството му на процесуален представител против Решение 7420/09.12.2021 г. по адм. дело 6946/2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ) в частта, за определяне размера на присъдените неимуществени вреди. Изложени са съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено при липса на обективни доводи, относно наличието на основания за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца вреди в посочения размер. Развити са аргументи, че решението е немотивирано и неправилно е възприета фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и да се отхвърлят предявените искове срещу СДВР като неоснователни и недоказани. Алтернативно, моли за намаляване размерът на присъденото обезщетение. Касационният жалбоподател СДВР, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки от гл. юрк. Пашунов се поддържа подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Енчев, със съгласието на баща си Е. Енчев, се представлява от адв. Цановски, който оспорва касационната жалба. В представен писмен отговор по касационната жалба развива доводи за неоснователност и необоснованост на жалбата. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, а решението да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че Решението на Административен съд София-град е неправилно по отношение размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, който неоснователно е завишен. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Д. Енчев-непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Е. Енчев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от 11.02.2021 г., произтичащи от незаконосъобразен акт заповед рег. 229зз1483/05.08.2020 г., с която е бил задържан в 05 РУ на СДВР за времето от 19:00 ч. до 20:25 ч. на 05.08.2020 г. и е отхвърлен иска за неимуществени вреди в частта над 2 000 лева. до 3 000 лева. и изцяло искът за имуществени вреди в размер на 170 лева, ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани. Наред с това СДВР е осъдена да заплати на Д. Енчев-непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Е. Енчев, разноски по делото в размер на 294 лева, а Д. Енчев-непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Е. Енчев е осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че издадената Заповед за задържане рег. 229зз1483/05.08.2020 г. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Административният съд е достигнал извода, че по делото безспорно е установено незаконосъобразното задържане на ищеца със Заповед за задържане рег. 229зз1483/05.08.2020 г., издадена от полицейски орган при 05 РУ-СДВР, отменена с Решение 200009058 от 12.01.2021 г., постановено по НАХД 11956/2020 г. на СРС, влязло в сила на 11.02.2021 г. Счел е, че е налице и втората изискуема предпоставка - вреди, които ищецът е претърпят в резултат на отменената заповед. Съдът е приел, че от задържането въз основа на отменената заповед, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян физически и емоционален стрес и дискомфорт по време на самото задържане в 05 РУ СДВР. Съдът е взел предвид, че самият факт на лишаването на лицето от правото на свободно придвижване предполага негативно отражение върху психическото му състояние и за времето на задържане от 19:00 ч. до 20:25 ч. на 05.08.2020 г. ищецът е бил лишен от редица права, като право на свобода, правото на личен живот и неприкосновеност, като вредите се изразяват в страдания, на които той се е позовал. Приел е, че за тази сума предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Както и е отхвърлил изцяло искът за имуществени вреди в размер на 170 лева, ведно със законната лихва. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в осъдителната част за правилно, а подадената срещу него в тази част касационна жалба за неоснователна. Неоснователна е касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която се осъжда дирекцията да заплати обезщетение от 2 000 лева. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Твърденията за изпълнение на всички законови изисквания при осъщественото задържане не могат да обосноват неоснователност на иска, при установената по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, въз основа, на който то е осъществено. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от неправомерното задържане. При установените по делото условия това има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е и алтернативното искане в касационната жалба на СДВР за намаляване размерът на присъденото обезщетение като прекомерен. АССГ е изложил точни и ясни мотиви, и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение в размер от 2 000 лева и отхвърлянето изцяло на искът за имуществени вреди за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. На ответника по касация следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 350 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2022 г. Водим изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,