Решение № 6646 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2019 г.

Решение № 6646 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Регионалната дирекция по горите – Кюстендил е подала касационна жалба срещу решение № 189/26.06.2019 г. по адм. дело № 206/2019 г. по описа на Административния съд – Перник, с което е осъдена да заплати на С. Тошков сумата 700 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в производство по съдебно оспорване на наказателно постановление № 182/15.03.2018 г. на директора на Регионалната дирекция - Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 г. Направените са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде частично отменено с присъждане на направените разноски. Ответникът С. Тошков е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Тошков, с която срещу Регионалната дирекция по горите – Кюстендил е предявен иск за заплащане на сумата 700 лева, представляваща обезщетение за претърпяната от ищеца имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение в производство по оспорване на наказателно постановление № 182 от 15.03.2018 г., издадено от директора на Регионалната дирекция - Кюстендил, отменено като незаконосъобразно от съда, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление - 9.01.2019 г. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 182/15.03.2018 г. директорът на Регионална дирекция по горите–Кюстендил наложил на С. Тошков административно наказание глоба в размер на 300 лева. Наказателното постановление било оспорено пред Районния съд – Перник. С решение № 508 от 19.10.2018 г. по АНД № 685/2018 г. по описа на Районния съд –. Перник наказателното постановление било отменено. В производството пред районния съд С. Тошков бил представляван от адвокат Г. Бонев въз основа на договор за правна защита и съдействие от 29.03.2018 г., в който изрично било отбелязано, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Решението на районния съд било обжалвано пред Административния съд- Перник. С решение № 466 от 09.01.2019 г. по КАНД № 629/2018 г. по описа на Административния съд – Перник решението на районния съд било оставено в сила. В производството по КАНД № 629/2018 г. С. Тошков отново бил представляван от адвокат Бонев въз основа на договор за правна защита и съдействие. Уговорено било адвокатско възнаграждение от 300 лева, което ищецът заплатил в брой. С оглед тази фактическа обстановка първоинстанционния съд приел, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменен незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда за ищеца, изразяваща се в направените от него разходи за адвокатско възнаграждение за защита, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилата имуществена вреда. Поради това съдът осъдил ответника да заплати на С. Тошков обезщетение в размер на 700 лева за причинената му имуществена вреда от отмененото наказателно постановление заедно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.03.2017 г. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при точно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд административният съд приел, че потърсената адвокатска помощ и платеният за нея адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния административен акт. Съдът е направил правилна преценка, че размерът на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован, както изисква чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което няма основание за намаляване на дължимото обезщетение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ. бр. 84 от 25 октомври 2016 г.) минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по административнонаказателни дела, когато е наложена глоба, имуществена санкция или имуществено обезщетение, е 300 лева за всяка инстанция. Платеното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд от 400 лева не може да се определи като прекомерно, като се съпостави с установения минимален размер и с обема на правната работа, извършена от адвокат Бонев – адвокатът е изготвил жалбата срещу наказателното постановление и е представлявал своя клиент в две съдебни заседания. Платеното от ищеца възнаграждение за защита пред касационната инстанция е в минимален размер. Върху размера на обезщетението се дължи законната лихва съобразно чл. 86 ЗЗД, който предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Административният съд е присъдил законната лихва от датата на предявяването на иска, с което не е отговорил на искането на ищеца, както е заявено в исковата молба, за присъждане на законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление. Макар адвокатът на ищеца да е заявил в писмена защита, че претендира лихва върху обезщетението от датата на исковата молба, съдът е следвало да се произнесе по иска, както е предявен, при положение, че той не е бил оттеглен в съответната част. Този порок на решението обаче не може да се поправи, тъй като грешката на съда е в полза на обжалвалата страна и няма жалба от другата страна. При отсъствието на соченото касационно основание за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 19.07.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд