Решение № 15898 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2018 г.

Решение № 15898 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна срещу решение № 469 от 08.03.2018 г. по адм. д. № 3286/2017 г. по описа на Административен Варна, с което по жалба на Ц. Й. от [населено място] е отменена разпоредбата на чл. 83 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна, приета с Решение № 515-7 по Протокол № 13 от 29.09.2016 г. на Общински съвет Варна, в частта й, с която е предвидено наказателните постановления да се издават и от оправомощени от кмета на общината длъжностни лица. Касаторът оспорва решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно решаващият съд е приел, че Наредбата не е съобразена с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове, тъй като преди внасянето на проекта, същият е бил публикуван на интернет страницата на общинския съвет и по него е проведено обществено обсъждане. Иска решението на административния съд да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на Ц. Й. като неоснователна. Претендира съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът, Ц. Й., в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата, но счита, че оспорената разпоредба на чл. 83 от Наредбата е нищожна поради материална некомпетентност на органа, който е издал Наредбата да приеме текстове относно реализиране на административнонаказателна отговорност по Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и определяне на административнонаказващите органи. Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон, за което касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че Наредбата за управление на отпадъците, приета с Решение № 515-7 по Протокол № 13 от 29.09.2016 г. на Общински съвет Варна, е нормативен административен акт. Разпоредбата на чл. 83 от Наредбата е част от този подзаконов нормативен акт. Първоинстанционният съд е приел, че приетият от Общински съвет Варна текст на чл. 83 от Наредбата, е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на процедурните изисквания, предвидени в чл. 26, ал. 1 и 2, както и чл. 28, ал. 1 и 3 от Закона за нормативните актове, както и поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като урежда въпроси, вече уредени с нормативен акт от по-висока степен /чл. 133 и чл. 157 от ЗУО/. Касационната инстанция не споделя този извод на Административен съд Варна от правна страна: Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Същата правна норма, дава общо правомощие на общинския съвет като орган на местно самоуправление да приема наредби като подзаконови нормативни актове. Разпоредбата няма самостоятелен характер, като съгласно същата, общинският съвет приема наредби в изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, където са посочени в 24 точки правомощия на общинския съвет като орган на местно самоуправление. В конкретната хипотеза като правно основание за приемане на процесната наредба, цитирано в параграф 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата, е посочен освен чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и нормата на чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, която предвижда, че общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗУО, с наредбата по ал. 1 се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаси и стъкло, в т. ч. условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъци на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11. Тоест в ЗУО се съдържа правното основание за издаване на процесната Наредба /по смисъла на чл. 75, ал. 4 АПК/. Тъй като Законът за управление на отпадъците, приложим в случая, е специален закон по отношение на общия Закона за местното самоуправление и местната администрация, специалният закон дерогира приложението на общия. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че общинският съвет е материално компетентен да издаде процесната разпоредба на чл. 83 от Наредбата на ОбС, тъй като предметът й излиза извън рамките, определени от законодателя с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и 2 от ЗУО и засяга материя, уредена в Закона за управление на отпадъците, за която ОбС Варна няма правомощия да приема наредба. В действителност в чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е предвидено, че общинският съвет издава наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, а ал. 5 на чл. 22 позволява при констатирани нарушения на тези наредби кметът на общината или негов заместник да издава наказателни постановления. ЗМСМА принципно, както правилно е приел административният съд, не предвижда възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания. ЗМСМА обаче като общ закон, не намира приложение в случая. Законът за управление на отпадъците е специалният закон, който в случая намира приложение, а той не предоставя правомощия на ОбС да урежда този вид обществени отношения, уредени вече със самия ЗУО.