Решение № 12470 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 2764 от 05.04.2024 г., постановено по адм. дело 1594/2023 г. Административен съд (АС) Бургас е отменил по жалба на Лидикар ООД, с ЕИК: 147015017, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [адрес], Решение 32-521936/18.08.2023 г., издадено от директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001007021818R6/06.08.2020 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 1 557,99 лева и данък добавена стойност (ДДС) в размер на 3 427,58 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1 700,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К. Гелова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон касационнo отменителнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Лидикар ООД, представлявано от управителите К. Карачорбаджиева и Л. Карачорбаджиева, чрез адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Представят се и писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство по представен списък и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е законосъобразността на Решение 32-521936/18.08.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а , § 2 и § 3 чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, за стока по МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 22 650,58 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 557,99 лева и ДДС в размер на 3 427,58 лева. Като солидарни длъжници за заплащане на посочените задължения са определени З. П. Д. и Лидикар ООД. Административен съд Бургас е приел от фактическа страна, че на 06.08.2020 г. в МП Пристанище Бургас Център е подадена митническа декларация с MRN 20BG001007021818R6, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като катастрофирал пътнически автомобил, марка: AUDI; модел: A5; тип: бензин; бр. места: 5; товароносимост: 0; първа регистрация: 01.01.2016 г.; цвят: син; раб. обем: 2000 куб см; мощност: 220 НР8АЕ; двиг. : не се чете; шаси : WAUM2AFR1GA002686 , код на държавата на изпращане/износ Канада (кл. 5/14); условие на доставка CFR Стойност и навло (кл. 4/1); метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута 5 618.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 117,50 лева (кл. 4/9). В 3/15 от MRN като косвен представител по осъществения внос е посочено дружеството Лидикар ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено лицето З. П. Д.. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: търговска фактура с референтен номер RA-E20060201/20200602; генерален коносамент с референтен номер MEDUMC426670; търговска фактура с референтен номер 2860/20200806; опаковъчен лист 20200602 и регистрационен талон. За извършения внос са начислени мито в размер на 707,07 лева и ДДС в размер на 1 579,05 лева, при МС в размер на 7070,07 лева (преизчислена стойност на 5 618 CAD при курс 1,25858 BGN/USD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти Canada Border Services Agency до териториални дирекции на Агенция Митници писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ, във връзка с което е анализирана постъпилата информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси) и номер на износна декларация и е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 5 618,00 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 17 500,00 CAD; възникналите в тази връзка основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; извършения последващ контрол; разменената кореспонденция между страните; представените от З. Д. с отговор с рег. 32-74725/24.02.2023 г. документи: фактура, платежно нареждане и договор за последваща покупко-продажба на МПС; мотивите на митническите органи да приемат, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а също и основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. На първо място първоинстанционният съд е приел, че при издаването на акта са допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ обстоятелство, представляващо според съда самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Наред с това, АС Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че във връзка с предоставена от канадските митнически власти информация и установени несъответствия по отношение на декларираната в МД цена спрямо представената от канадските митнически власти цена, внесеният с процесната МД пътнически автомобил катастрофирал е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на превозното средство, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Съдът е приел, че съмненията на митническите органи в декларираната МС по МД с MRN 20BG001007021818R6/06.08.2020 г. са обосновани и доказани, като митническите органи са се позовали от една страна на информация, получена с писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г., препратено в ТД Митница Бургас под 32-17346/13.01.2023 г., в която са включени данни за стоката по процесната МД, вписани в канадската система за деклариране на износ CERS, в която износителите подават документи електронно, а от друга - и на прикрепения към него файл BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx . Митническите органи са установили, че в предоставената информация, на ред 339 е наличен запис относно процесния автомобил, като в колоната Total value (Обща стойност) е записана цифрата 17 500, във валута - канадски долари. Според съда, при сравняването с декларираната при вноса стойност 5 618 канадски долари, е прието за обосновано възникването на основателни съмнения, тъй като информацията е предоставена по официален ред, от компетентен орган, при осъществяване на международно сътрудничество, следователно представлява годно доказателство за данните, които износителят е декларирал пред канадските митнически власти. 4. Прието е, обаче, че при определяне на новата МС е нарушен материалният закон по причина, че мотивите, с които вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а и б. б са отхвърлени като неприложими, са неясни, тъй като липсвала информация какви точно справки са били извършени, в коя база данни, система/програма, какви са били заложените критерии при търсенето, защо точно този период на търсене е бил заложен, отсъстват съставени протоколи за извършването на тези действия, което препятствало извършването на преценка за надеждността на търсенето. Според съда представените в хода на делото служебни бележки относно начина и лицата, извършили търсенето в МИСЗА, както и обясненията, касаещи критериите, които са били заложени при търсенето, а също и представената вътрешна кореспонденция относно организацията на служебен достъп до МИСЗА, не могат да санират липсата на съставени документи в хода на производството, удостоверяващи извършените от митническите служители действия, а от друга страна имат характер на обяснения и свидетелски показания, депозирани в писмен вид, което било процесуално недопустимо. В тази връзка съдът е приел, че МО не е положил дължимата грижа да отправи искане до МО на други държави-членки с цел получаване на допълнителни данни за целите на определянето, съответно - за доказване липсата на открити резултати за договорни стойности за идентични или сходни стоки обстоятелство, обуславящо пристъпването към следващите методи на определяне на МС. 5. В тази връзка неправилният, според съда, подход на административния орган по отношение прилагането на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е опорочило извода му за неприложимост и на следващите две хипотези по б. в и г , тъй като методите се прилагат последователно, при изключване използването на предходния. 6. Наред с това за неправилно е прието и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., тъй като МС на внесения автомобил не е определена въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, при използване на разумен способ, а въз основа на изпратените от канадските митнически власти данни за износа на автомобила. Според съда информацията, предоставена по линия на международното сътрудничество под формата на извадка от EEI, не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена и в този смисъл тя само удостоверява декларираните данни, но не и тяхната истинност. Предвид това според съда въпреки че теоретично е отрекъл приложението на първичния метод по чл. 70, § 1 от МК, на практика, приемайки, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, по същество МО е приложил именно този метод. Изложеният подход, според съда, освен че не се вмества в никой от методите за определяне на МС, противоречи и на разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според която МС не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне по причина, че според съда постъпването на електронната информация за износ от системата на американските власти не формира налични данни на митническата територия на Съюза. 7. На отделен ред съдът е приел, че липсва яснота защо административният орган не е обсъдил представения от вносителя договор за последваща покупко-продажба на процесния автомобил, според който на 12.03.2021 г. превозното средство е продадено за сумата от 9 900,00 лева обстоятелство, представляващо индикация за погрешно определена от административния орган МС предвид факта, че възприетата с оспорения митнически акт цена е два пъти по-висока. 8. Съдът е изложил мотиви, с които е отхвърлил аргументите на МО по отношение на платежния документ за извършеното плащане на стойност 5 618,00 канадски долара, за която сума е издадена и представената фактура, доколкото било видно, че плащането е извършено именно в полза на търговеца-продавач 9396-9053 Quebec Inc, а в полето Reference е вписан именно номерът на издадената фактура - RA-E20060201. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Решението е неправилно. Неправилно административният съд е приел наличие на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на митническата декларация е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай. Неправилно е и решението по същество на спора. Наличните доказателства по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, както и допълнително представените такива, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на АС - Бургас не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия. С подадената МД задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил в размер на 5 618,00 USD (канадски долара), равностойни на 7070,70 лева, на база на която стойност е заплатено мито в размер на 707,07 лева и ДДС в размер на 1 579,05 лева. В конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на процесния автомобил, деклариран при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. При осъществен последващ контрол на декларирането на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с възникналото съмнение е установено съответствие в описанието на същия марка, модел, номер на шаси и прочее, като е налице несъответствие единствено в декларираната цена в митническата декларация при внос е посочена цена 5 618 CAD, а в износната в Канада 17 500 CAD. Безспорно - Канадска система за деклариране на износа (CERS) съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, че това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове. Писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената им възможност, адресатите на акта не са оспорили така посочената стойност. Доказателствената стойност на предоставената информация от канадските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че освен представената от Д. фактура, която не съдържа подписи, а също и доказателства къде е сключена сделката, налице ли е плащане по нея и как е осъществено, както и договор, но за последваща покупко-продажба на процесното МПС, по делото липсват други доказателства, потвърждаващи цената на покупко-продажбата. С оглед всички събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че е подадено от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Предвид изложеното АС - Бургас правилно е приел, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че т. н. основателни съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност са обосновани на база на официално издадени документи. Не могат, обаче, да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че при определяне на новата МС е нарушен материалният закон, тъй като според настоящата касационна инстанция същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като за периода 06.05.2020 г. до 06.08.2020 г. в митническата информационна система МИСЗА липсвала информация за внос за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларирания автомобил. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за периода 06.05.2020 г. до 06.08.2020 г. за приети договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното лице, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид това, че липсвала база данни за използваните за производството на декларираните стоки материали, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходите за производството, както и па допълнителните елементи, като степен на амортизация, коефициент на щета и други, като не била налице и информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи. Освен това следва да бъде посочено, че процесният автомобил е такъв с щети, като не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили/мотоциклети от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата МС по реда на чл. 74, § 3 от МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото митническата стойност на процесния автомобил е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на АС - Бургас, че определянето ѝ не се вмества в никой от методите за определяне на МС, а също и че противоречи на разпоредбата на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност по MRN 20BG001007021818R6/06.08.2020 г. и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от солидарните длъжници З. П. Д. и Лидикар ООД, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АС-Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Лидикар ООД против Решение 32-521936/18.08.2023 г., издадено от директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация MRN 20BG001007021818R6/06.08.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 20 650,58 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - мито в размер 1 557,99 лева и ДДС в размер на 3 427,58 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски по делото в размер на 200,00 лева, включващо юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,